Определение № 4829 от 12.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1007/2026 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 1345/19.01.2026 година, подадена от В. И. Д., срещу определение № 3422/23.12.2025 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 7-ми състав, постановено по ч. гр. д. № 3403/2025 година. С обжалваното определение съставът на Софийския апелативен съд потвърдил определение № 22 776/14.11.2025 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-В състав, постановено по гр. д. № 48 702/2022 година, с което, на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК, е върната подадената от В. И. Д. срещу решение № 7333/24.04.2025 година на Софийския районен съд, гражданско отделение, 157-ми състав, постановено по гр. д. № 9875/2024 година въззивна жалба с вх. № 134 647/12.11.2025 година, като недопустима, тъй като е подадена след изтичане на преклузивния срок за това. В частната касационна жалба са изложени твърдения за това, че обжалваното определение е постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото и потвърденото с него определение на Софийски градски съд да бъдат отменени като делото бъде върнато на втория съд за продължаване на съдопроизводствените действия по 1 разглеждането на въззивната жалба. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, В. И. Д. твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд. В. И. Д. е бил уведомен за обжалваното определение на 13.01.2026 година, а подадената от него срещу същото частна касационна жалба е с вх. № 1345/19.01.2026 година. Предвид на това жалбата е подадена в предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: Съставът на Софийския апелативен съд е приел, че Софийски градски съд бил изложил конкретни съображения, с които бил обосновал наличието на предпоставката по чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК. Въззивният съдебен състав препращал (при условията на чл. 272 от ГПК) към констатациите и изводите на състава на Софийски градски съд, доколкото същите кореспондирали пряко със съдържанието на писмените доказателства, които се съотнасяли към приложението на „санкцията“ по посочения законов текст. От своя страна в мотивите на определението си Софийски градски съд е приел, че на 12.11.2025 година по делото била постъпила въззивна жалба с вх. № 134 647, подадена от ответника В. И. Д., срещу постановеното по гр. д. № 9875/2024 година по описа на Софийския районен съд, гражданско отделение, 157-ти състав решение. Съгласно разпоредбата на чл. 259, ал. 1 от ГПК въззивната жалба се подавала чрез съда, който бил постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната. От книжата по гр. д. № 9875/2024 година по описа на Софийския районен съд, гражданско отделение, 157-ти състав било видно, че препис от постановеното по него решение бил редовно връчен на ответника В. Д. на 12.05.2025 година, чрез назначения му особен представител адвокат Ф. От посочения момент по отношение на тази страна бил започнал да тече предвиденият в чл. 259, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване на съдебното решение на първоинстанционния съд, който 2 бил изтекъл на 27.05.2025 година, с оглед на което подадената на 12.11.2025 година въззивна жалба се явявала просрочена. Тези обстоятелства обуславяли извод за недопустимост на депозираната от Д. въззивна жалба с вх.№ 134 647/12.11.2025 година, по сигнатурата на СГС, предвид което същата следвало да бъде върната на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК. Софийският апелативен съд е посочил, че в допълнение към тези изводи и във връзка с възраженията в подадената от В. И. Д. частна жалба трябвало да се посочи, че наличните по делото писмени доказателства сочели, че в рамките на производството по гр. д. № 9875/2024 година по описа на Софийския районен съд, гражданско отделение, 157-ти състав В. И. Д. не бил могъл да бъде намерен нито на адреса в ж. к. „М.“, нито на адреса на бул. „Б.“ (всички призовки, които били изпратени до тези два адреса били върнати като нередовно връчени). Именно поради това (поради наличието на фактическа невъзможност процесът да бъдел придвижен надлежно на следващ етап/ първоинстанционният съд бил назначил и то при стриктно спазване на производството и последователността по чл. 47 от ГПК) особен представител на ответника В. И. Д.. Последният не бил упражнил правото си да обжалва постановеното решение, поради което същото се явявало влязло в сила по отношение на Д.. Наличните по делото писмени доказателства също така сочели, че и в рамките на предходните, вече приключили с влязъл в сила съдебен акт/ производства, а именно: по гр. д. № 655/2020 година по описа на Районен съд Смолян, по гр. д. № 15 627/2021 година по описа на Софийския районен съд и по гр. д. № 3645/2023 година по описа на Софийски градски съд, В. И. Д. / не е могъл да бъде намерен на двата горни адреса (в ж. к. „М.“ и на бул. „Б.“) и в рамките на тези производства изпратените до тези два адреса призовки били върнати като нередовно връчени. Оставало неясно предвид нередовността на призоваването, как В. И. Д. бил узнал за наличието на заведеното срещу него предходно дело, но същият действително бил защитил правата си чрез упълномощен представител адвокат Р., който го представлявал и в настоящото частно производство. Това учредено в предходния процес процесуално представителство обаче не можело да обоснове извод за незаконосъобразност на проведеното от Софийския районен съд производство по чл. 47 от ГПК, приключило с назначаването на особен представител на Д.. От една страна: правоотношението по посоченото процесуално представителство било имало стойност (правно действие) само в рамките на 3 приключилият процес (предвид постановката по чл. 34, ал. 4 от ГПК), т. е. представителната власт на адвокат Р. вече била „отпаднала“ към момента на образуване на процеса по гр. д. № 9875/2024 година по описа на Софийския районен съд, гражданско отделение, 157-ти състав /поради което В. И. Д. не можел да бъде уведомен редовно чрез този адвокат при условията на чл. 51 от ГПК. От друга страна: приключилите съдебни производства (съдебни преписки дела) са били изискани от съда (в рамките на процеса по гр. д. № 9875/2024 година по описа на Софийския районен съд, гражданско отделение, 157-ти състав) след осъществяване на процедурата по чл. 47 от ГПК т. е. към момента на осъществяване на тази процедура първоинстанционният съд не бил имал и възможност да констатира наличието на учреденото в предходните процеси представителство. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК В. И. Д. е поискал определението на Софийския апелативен съд да бъде допуснато до касационно обжалване по въпроса за това назначава ли се особен представител на страна по делото, при положение, че в кориците на делото фигурира адрес на упълномощен представител?. Така формулирания въпрос е свързан с надлежното представителство на страната в исковото производство, но .не обуславя допускането на определението на Софийския апелативен съд до касационен контрол. Видно е от данните по делото и от приетото в обжалваното определение в производството по гр. д. № 9875/2024 година по описа на Софийския районен съд, гражданско отделение, 157-ти състав В. И. Д. е бил представляван от назначен му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител, след като не е могъл да бъде намерен както на посочения от ищеца адрес, така и на постоянния си и настоящ такъв и при спазване на предпоставките за това назначаване. Този представител има всички правомощия на упълномощен от страната процесуален представител, с изключение на правата, за които се изисква изрично упълномощаване, включително и правото да получава подлежащи на обжалване съдебни актове, от който момент започва да тече срокът за обжалване на същите. В производството по спора по гр. д. № 9875/2024 година по описа на Софийския районен съд, гражданско отделение, 157-ти състав В. И. Д. за първи път е действал, чрез упълномощен от него процесуален представител, при подаването на върнатата от Софийски градски съд въззивна жалба. Едва от момента на представянето пред съда на доказателства за наличието на 4 упълномощен от страната процесуален представител отпадат правомощията на назначения особен такъв. С оглед на това до момента на подаването на въззивната жалба В. И. Д. не е имал упълномощен процесуален представител по делото, чрез който да бъде уведомяван и призоваван, поради което и така поставения в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпрос не съответства на данните по делото и на мотивите на обжалваното определение на Софийския апелативен съд, което е пречка за допускане на касационно обжалване на същото. Обстоятелството дали В. И. Д. е имал упълномощен процесуален представител в други производства, включително и такива приложени към гр. д. № 9875/2024 година по описа на Софийския районен съд, гражданско отделение, 157-ти състав е без значение, тъй като представителната власт е само за производството, за което е учредена и не важи за други такива, като по силата на чл. 34, ал. 4 от ГПК времевото му действие е ограничено само в рамките на производството, за което се отнася. Затова страна по делото не може да бъде уведомявана, съответно призовавана, чрез упълномощен от нея за друго производство/производства процесуален представител. С оглед на горното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определение № 3422/23.12.2025 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 7-ми състав, постановено по ч. гр. д. № 3403/2025 година, по подадената против него от В. И. Д.. частна касационна жалба с вх. № 1345/19.01.2026 година и такова не трябва да се допуска. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение