Определение № 1518 от 20.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 2133/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ЗАД АРМЕЕЦ АД, чрез процесуален пълномощник, против решение № 445/09.07.2024 г. по в. т. д. № 172/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 51 от 10.01.2024 г. по т. д. № 927/2023 г. на Софийския градски съд, ТО, 23-ти състав относно осъждането на касатора да заплати на „Балкан Агрикалчарал“ ООД сумата от 110 004,58 лв., представляваща застрахователно обезщетение за вреди, причинени от кражба на л. а. „Тойота Ланд краузер“, извършена в периода от 11.04.2022 г. – 12.04.2022 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 15.05.2023 г. до окончателното изплащане, както и сумата 8 434, 54 лв., представляваща лихва за забава върху присъдената главница за периода от 31.08.2022 г. до 14.05.2023 г. В касационната жалба се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. По подробно изложени съображения се моли за неговата отмяна и за отхвърляне на исковите претенции, с присъждане на сторените пред всички инстанции съдебно-деловодни разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, в съответствие с оплакванията в касационната жалба, са формулирани два въпроса, по които се моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, а именно: 1. Противоречи ли на закона клауза в Общите условия по застраховка „Каско“, с която страните по застрахователния договор изрично уговарят намаляване на застрахователното обезщетение с 50 % при настъпване на застрахователно събитие „кражба на МПС“, ако в превозното средство е оставена част ІІ на свидетелството за регистрация на същото?; 2. Следва ли да се тълкува в тесен смисъл нормата на чл. 395, ал. 5 КЗ и наличието на причинно-следствена връзка следва ли да се търси само спрямо действия на застрахования, пряко свързани с формалното деяние, с което застрахователното събитие е настъпило, или с оглед на задължението му по чл. 395, ал. 6 КЗ (да положи максимални усилия да намали размера на вредите и да спази указанията на застрахователя); причинно-следствената връзка следва ли да обхваща действията на застрахования, с които е могъл да ограничи вредите от застрахователното събитие и дори да ги сведе до минимум (в случай на открито откраднато МПС)?. Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор в срока по чл. 287 ГПК поддържа, че не е налице приложното поле на касационното обжалване, както и оспорва основателността на жалбата. Претендира разноски, сторени за настоящата инстанция. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страните по чл. 280 ГПК и материалите по делото, констатира следното: Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в законоустановения срок по чл. 283 ГПК и е насочена против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт. За да се произнесе в обжалвания смисъл, съставът на въззивния съд е изложил следните мотиви: Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. За да бъде успешно проведен предявеният срещу застрахователя иск, следва да се установят при условията на пълно и главно доказване наличието на валиден договор за имуществена застраховка, сключен между застрахователя и увреденото лице, с предмет процесното имущество, настъпването в периода на застрахователното покритие на събитие, попадащо в обхвата на покрития от застрахователя риск, наличието на щети по застрахованото имущество, настъпили в резултат на застрахователното събитие и изправност на застрахованото лице по отношение на задълженията му за заплащане на застрахователна премия, както и уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие в срок и представяне на необходимите за установяването му документи. Липсва спор, а от събраните по делото доказателства се установява, че между страните по делото валидно е възникнало застрахователно правоотношение въз основа на сключен застрахователен договор с предмет имуществена застраховка, обективирано в застрахователна полица № 0307Х0034494 от 08.03.2022 г. Страните не спорят и по отношение на настъпването на застрахователното събитие и обстоятелството, че това е станало в рамките на срока на действие на застрахователния договор, като същото се установява и от представеното постановление от 07.06.2022 г. на Софийска районна прокуратура, което като официален документ се ползва с материална доказателствена сила. Спорно пред двете инстанции е дали законосъобразно застрахователят е намалил дължимото застрахователно обезщетение с 50 %, позовавайки се на клаузата на т. 94.1 от Общите условия, която предвижда, че ако при кражба застрахованото лице не представи част II на свидетелството за регистрация, застрахователят намалява застрахователното обезщетение с 50 %. Задълженията на застрахования са определени в ал. 1 на чл. 395 КЗ - вземане на мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, спазване на предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и допускане на застрахователя да прави проверки. При неизпълнение на така посочените задължения на застрахования и ако не е настъпило застрахователно събитие, съобразно чл. 395, ал. 3 КЗ, застрахователят има право да прекрати застрахователния договор. Ако застрахователното събитие е настъпило, правата на застрахователя са уредени в ал. 4 и ал. 5 на чл. 395 КЗ. Той може да откаже да заплати обезщетение, но само ако събитието е следствие на неизпълнение на задължение по ал. 1 и това е предвидено в договора. Ако неизпълнението не е предвидено в договора, като основание за отказ, то застрахователят може да намали застрахователното обезщетение. И в двата случая застрахователят е длъжен да изплати застрахователно обезщетение, когато неизпълнение на задължението на застрахования не е в причинно – следствена връзка с настъпването на застрахователното събитие или е невъзможно определянето на вида и размера на вредите. По отношение на държането на документите за регистрация и собственост на превозното средство от извършителя на кражбата не съществува предположение, основано на опитните правила и логиката, че то е способствало за настъпване на застрахователното събитие, тъй като същото е довършено с отнемането на превозното средство от собственика. Разпоредбата на чл. 395, ал. 5 от действащия КЗ, в сила от 01.01.2016 г., не въвежда изключение относно необходимостта от доказване на пряката причинно – следствена връзка между конкретно неизпълнение на предписано от застрахователя поведение и настъпването на застрахователното събитие, нито съдържа неяснота, която да създава съмнение, че се въвежда презумпция за наличие на причинно – следствена връзка. Затова, за да приложи уреденото с т. 94.1 от ОУ право да намали застрахователното обезщетение с 50 %, то застрахователят трябва да докаже причинна връзка между непредставянето на малкия талон от застрахования и настъпването на конкретното застрахователното събитие - кражбата на автомобила, а това по делото не е така. Налице е формално позоваване от застрахователя на клаузата от ОУ, без отказът да е мотивиран, с какво в случая оставянето на малкия талон в автомобила е способствало за настъпване на застрахователното събитие. По делото нито се твърди, нито е доказано с ясно установени факти, оставянето на талона в колата да е предизвикало отнемането й или да е попречило на предотвратяването на кражбата. Ето защо, при неустановена причинна връзка на процесното неизпълнение с настъпилото застрахователно събитие, то застрахователното обезщетение не може да бъде намалено. Съдът е изложил и съображения във връзка с възражението на ответника, че процесната разпоредба представлява уговорка за договорна застрахователна стойност, като е намерил, че същото е наведено в процеса едва пред въззивната инстанция, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 266 ГПК го е счел за недопустимо. Но дори и да се разгледа по същество, възражението е преценено като неоснователно. По правилото на чл. 387, ал. 1 КЗ договорната застрахователна стойност е фиксирана парична сума, за която трябва да е налице съгласие на страните, че тя ще се счита за действителен интерес. Подобни изявления липсват в представената от ищеца полица. Нещо повече, видно от изпратеното от застрахователя до „ОТП Лизинг“, с копие до ищеца, писмо от 14.11.2022 г., същият сам твърди, че застрахователното обезщетение ще бъде изплатено спрямо действителната стойност (50 % от нея) на МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основанията на закона за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, по следните съображения: Първият формулиран въпрос се преценява като оплакване срещу правилността на формираните от съда изводи относно съответствието между коментираната клауза от Общите условия за намаляване на застрахователното обезщетение с 50 % и закона. Както е указано в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., правният въпрос, по който може да се допусне касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да се отнася към правилността на конкретния обжалван съдебен акт, т. е. следва да е такъв, че отговорът му да е приложим за неграничен брой сходни хипотези. Предвид изложеното въпросът не удовлетворява общото селективно основание за достъп до касационен контрол, а това представлява достатъчно условие за недопускане на исканото обжалване. Отделно от това практиката, на която касаторът се позовава, е постановена във връзка с чл. 207, ал. 1 КЗ (отм.). С решение № 604 от 22.10.2024 г. по гр. д. № 1678/2023 г. на ВКС, ІV г. о. изрично е отречено приложението на същата спрямо отношения, уредени от настоящия КЗ (съпоставка между старата и новата уредба е направена и в решение № 143 от 19.01.2021 г. по т. д. № 1505/2020 г. на ВКС, І т. о.). В практиката се приема, че с оглед разпоредбите на чл. 395, ал. 4 и ал. 5 от КЗ за надлежното упражняване на правото на застрахователя по ал. 4 трябва да бъде установена причинно-следствена връзка между неизпълнението на задълженията по ал. 1 или ал. 2, а ако със задължението се е целяло и ограничаването на вредите - какви вреди са настъпили вследствие на неизпълнението или техния размер и в каква степен неизпълнението се е отразило на настъпването на застрахователното събитие и вредите от него (чл. 395, ал. 4, изр. 2 КЗ). Доколкото се касае до потестативно право на застрахователя да прекрати или измени съществуващата между него и застрахования правна връзка, то именно той носи доказателствената тежест за установяването на тези обстоятелства. Същевременно от тълкуването на подобна на обсъжданата по настоящото дело клауза в Общите условия по застраховка „Каско“ следва извод, че с нея застрахователят се освобождава от задължението си да доказва наличието на причинно-следствена връзка по чл. 395, ал. 5 КЗ, вида или размера на вредите настъпили от неизпълнението, като и от извършването на преценка за съответствието на тежестта на същото с настъпването на застрахователното събитие и вредите от него, което съдът е намерил за несъответно на закона, включително с оглед правата на лицата, ползващи застрахователната услуга. Съгласно чл. 345, ал. 8 КЗ застрахователният договор не може да предвижда условия и изисквания, включително такива при настъпване на застрахователното събитие, за които може да се направи разумна преценка, че нямат значение по отношение на ограничаването на риска от настъпване на застрахователното събитие, както и такива, за които може да се прецени, че съществува правна или фактическа пречка да бъдат изпълнени. От преценката на горните разпоредби е формиран извод, че нормите, даващи възможност на застрахователя да откаже плащането на застрахователното обезщетение или да намали същото, са с императивен характер. Затова не могат да бъдат въвеждани допълнителни основания за отказ или за намаляване на обезщетението, съответно застрахователят не би могъл чрез клаузи в изготвените от него общи условия да се освободи от задължението си да доказва всички или отделни елементи на своето право. Клауза като обсъжданата в настоящото производство предполага наличие на причинно-следствена връзка между неизпълнението и настъпването на застрахователното събитие, съответно вредите от същото. Подобно предположение обаче не е въведено нито със закон, нито произтича от житейските презумпции, а и установяването му противоречи на разпоредбата на чл. 395, ал. 5 от КЗ. Наред с това предварително установеният размер на намаляването противоречи на въведеното с чл. 395, ал. 4, изр. 2 от КЗ задължение за преценка на съответствието на извършеното намаляване с тежестта на допуснатото неизпълнение. В хипотезата на кражба същата се осъществява в момента на отнемането на моторното превозно средство от владение на собственика или лицето, което го управлява, към който момент настъпва и застрахователното събитие. Последващото откриване и възстановяването на владението върху автомобила се отразяват на възникналото задължение на застрахователя, но не са равнозначни на „ограничаване на вредите“ по смисъла на закона. Предвид това наличието на клауза като процесната не може да ограничи застрахования да прави възражения както за липсата на причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението по чл. 395, ал. 1 от КЗ и настъпването на застрахователното събитие, така и че определеното от застрахователя намаление на застрахователното обезщетение не съответства на степента на неизпълнението. При направено оспорване в този смисъл наличието на причинно-следствената връзка, респ. съответствието между намаляването на обезщетението и тежестта на неизпълнението на застрахования трябва да бъдат доказани от застрахователя. С оглед изложените мотиви е даден отговор, че последният не разполага с правото да намали застрахователното обезщетение при неизпълнение от страна на застрахования на задължение по чл. 395, ал. 1 от КЗ, ако то не е в причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие, дори и такава възможност да е предвидена в общите му условия. Обжалваното решение е постановено в съответствие с актуалната съдебна практика, постановена при действието на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., поради което по отношение на първия въпрос липсва както соченото противоречие с практиката на ВКС съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, така и основание за допускане на касационно обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С цитираната съдебна практика, споделяна от настоящия съдебен състав, е дадено подробно и аргументирано разрешение и на втория поставен от касатора въпрос, поради което спрямо него не се доказва твърдяната допълнителната селективна предпоставка – същият да има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. При този изход от предприетото обжалване, в полза на ответника по касация следва да се присъдят сторените за защитата му пред тази инстанция разноски, надлежно доказани в размер на 9 600 лв. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение