Определение № 2921 от 26.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1503/2026 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответниците „Комотек“ ЕООД и В. Ж. срещу въззивно решение на Бургаски апелативен съд. Ищецът „Гитекс“ ЕООД оспорва жалбата. По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което ответниците са осъдени солидарно да заплатят на ищеца на основание договор за продажба на гориво неплатените части от цената по два броя фактури, заедно със законната лихва. За да постанови решението си, въззивният съд е съобразил, че предявените в предходно дело частични искове за същите вземания са били съответно уважени с влязло в сила решение, поради което възникването на вземанията е установено със сила на пресъдено нещо. Установил е, че в това производство съдът се е произнесъл и по направеното възражение за изтекла погасителна давност и го е отхвърлил като неоснователно по съображения, че давността е била прекъсната на 04.09.2019 г. с извънсъдебно признание, обвързващо и двамата ответници, и не е изтекла до предявяването на частичните искове. В настоящото производство съдът е приел, че въпросът за прекъсването на давността по отношение на двамата ответници не може да бъде пререшаван поради формираната сила на пресъдено нещо. С оглед на това е приел, че започналата да тече от 04.09.2019 г. нова давност за непредявените части от вземанията изтича на 12.11.2024 г. (при съобразяване на спирането ѝ за периода 13 март – 21 май 2020 г. съгласно чл. 3, т. 2 ЗМДВИПОРНСПП), поради което не е изтекла към момента на предявяване на исковете 06.11.2024 г. Допускане на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай изложените от жалбоподателите доводи не обосновават наличието на очевидна неправилност в посочения смисъл, доколкото се поддържа противоречие на решението с основни процесуалноправни принципи и норми (чл. 299 ГПК), което обаче не съответства на никоя от горепосочените форми на очевидната неправилност – приложение на норма с обратен на действителния смисъл, приложение на несъществуваща или отменена норма или грубо нарушение на правилата на формалната логика. Поради това въведеното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не е налице. По чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса „В случай като настоящия допустимо ли е да се разгледа правопогасяващото възражение на ответника за изтекла погасителна давност за предявения остатък от вземане, за част от което е налице влязло в сила съдебно решение?“, като е приел, че такова възражение не следва да се разглежда. С дадената формулировка въпросът не удовлетворява общото изискване за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и съобразно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК да е обусловил правните изводи на въззивния съд, тъй като не съответства на изложените от него мотиви. Обратно на твърдяното от жалбоподателите, въззивният съд не е намерил възражението за давност за преклудирано, а е разгледал същото по същество, отхвърляйки го като неоснователно. В действителност значимият за спора правен въпрос се свежда до това дали се обхваща от силата на пресъдено нещо по частичния осъдителен иск за парично притезание настъпилото в хода на същото производство прекъсване на погасителната давност чрез признание и следва ли това прекъсване да бъде зачетено от съда, разглеждащ иска за останалата част от вземането. Доколкото обаче от страна на жалбоподателите въпрос в този смисъл не е формулиран, по него касационното обжалване не може да бъде допуснато служебно съгласно т. 1 от ТР № 1/2009. По изложените съображения касационното обжалване не следва да се допуска. От страна на ищеца искане за разноски не е направено. С тези мотиви съдът