Определение № 2178 от 28.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2936/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. К. К. чрез пълномощника му адвокат А. И. против решение № 100 от 2.05.2025 г., постановено по гр. д. № 29 по описа за 2025 г. на Окръжен съд - Габрово, с което е отменено решение № 288 от 11.06.2024 г., допълнено с решение № 446 от 25.09.2024 г., поправени на основание чл. 247 ГПК с решение № 505 от 7.11.2024 г. и решение № 506 от 7.11.2024 г., всички по гр. д. № 993 по описа за 2022 г. на Районен съд - Габрово и вместо това е постановено друго за намаляване на извършеното от К. И. К., починал на 13.09.2018 г. в полза на И. К. К. дарение с нотариален акт № 117, том ІV, рег. № 13420, н.д. № 588/2017 г. на нотариус с рег. № 093 на 1/2 ид. ч. от сграда с идентификатор **** с площ 22 кв. м., заедно с 1/4 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** в размер на 8 573,13/35 412,50, необходим за допълване на запазената част на И. К. Я. от наследството на К. И. К. и е възстановена запазената част на И. К. Я. от наследството на К. И. К. с 8 573,13/35 412,50 ид. ч. от сграда с идентификатор **** заедно с 1/4 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***; както и за намаляване на извършеното от К. И. К., починал на 13.09.2018 г. в полза на И. К. К. дарение с нотариален акт № 95, том І, дело № 488/1996 г. на Нотариус П. при Габровски районен съд и нотариален акт № 155, том І, рег. № 3603, н.д. № 118/12.04.2017 г. на нотариус с рег. № 093 на 7/8 ид. ч. от сграда с идентификатор ***** с площ 110 кв. м., заедно с избено помещение от 11.56 кв. м. и таванско помещение от 17.50 кв. м. и със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж и е възстановена запазената част на И. К. Я. от наследството на К. И. К. с 8 573,13/35 412,50 ид. ч. от сграда с идентификатор *****. И. К. Я. не е подала отговор на касационната жалба. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Окръжният съд е констатирал, че въззивното производство е образувано по жалба на ищцата И. К. Я. с доводи, че има право да получи 1/4 от наследството на баща си, за неправилно определяне на наследствената маса и размера на запазената й част и за приложението на чл. 36 ЗН. Посочил е какво е приел първоинстанционния съд (че предмет на трите дарения – от 1996 г., 04.2027 г. и 12.2017 г. – са притежаваните от наследодателя К. И. К. 7/8 ид. ч. от жилището от 110 кв. м. и 1/2 ид. ч. от гаража от 22 кв. м., като в наследството са останали идеални части от земеделски и горски имоти и размерът на наследствената маса е 46 262, 50 лв., а размера на запазената част на ищцата от 1/4 е 11565.63 лв. и е накърнена с 10 445.63 лв., с оглед на което е намалено дарението от 12.2017 г. със сумата от 7 150 лв. и е възстановена запазената част на ищцата с 50 % ид. ч. от гаража и е намалено дарението от 04.2017 г. с 3 295.63 лв. и с тази сума е възстановена запазената част на ищцата) и е посочил, че в конкретния случай чл. 36 ЗН е неприложим. Приел е, че жилището от 110 кв. м. е притежавано от К. К. с права 7/8 ид. ч. и съпругата му Р. К. с права 1/8 ид. ч., като с дарението от 1996 г. същите са дарили на И. К. 1/2 ид. ч., а с дарението от м. 04.2017 г. са дарили на същия и другата 1/2 ид. ч. и така наследодателят е дарил на сина си притежаваните от него 7/8 ид. ч. Г. също е дарен от двамата съпрузи с дарението от м. 12.2017 г. на И. К., т. е. наследодателят се е разпоредил с 1/2 ид. ч. Въззивният съд е посочил, че по делото няма данни, дарението извършено от майката да е атакувано и не е предмет на иска по чл. 30 от ЗН, поради което то запазва своето действие и подарената част от майката не следва да се включва в наследствената маса, оставена от К. К.. Приел е, че дарените от наследодателя 7/8 от жилището са на стойност 28 262.50 лв. (след като от стойността на имота се извади стойността на запазеното от дарителите право на ползване), дарената 1/2 ид. ч. от гаража е 7150 лв., а наследените права от земеделските земи и гори са на стойност 3360 лв., съответно стойността на наследствената маса е 38 772,50. Запазената част на тримата наследници е 29 079.38 лв., от която сума следва да се извади стойността на неразпоредените земеделски земи и гори. Накърнението на запазената част на ищцата е 8573.13 лв. Дарението на 7/8 ид. ч. от апартамента и 1/2 ид. ч. от гаража следва да се намали с 8573,13/35412,50 ид.ч., с които да се възстанови запазената част на ищцата. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК И. К. К. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1) при наличие на няколко последователни във времето дарения на различни имоти, следва ли намалението да се извърши при спазване на правилото на чл. 33 ЗН или то се извършва съразмерно; 2) след като общият наследодател на страните е дарил два имота, длъжен ли е съдът да даде срок на надарения да посочи от кой от завещаните имоти следва да се извърши намалението, както разпорежда чл. 34 ЗН. Налице е основание за допускане на касационно обжалване по първата част на първия въпрос („ при наличие на няколко последователни във времето дарения на различни имоти, следва ли намалението да се извърши при спазване на правилото на чл. 33 ЗН “) с цел преценка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по решение № 230 от 2.10.2012 г. по гр. д. № 354/2012 г., ІІ г. о. и решение № 65 от 27.06.2019 г. по гр. д. № 1526/2018 г., І г. о. Втората част на първия въпрос е неотносима, доколкото съдът не е извършил съразмерно намаление на трите дарения, а втория въпрос не е от значение за изхода на спора, тъй като при обосновката му касаторът заявява, че ако съдът бе му дал срок за избор, би избрал посочената в закона поредност на намаляване на даренията. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение