Определение № 170 от 12.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3805/2020 г.
ВКСIII гражданско отделение12.03.2021 г.докладчик Геновева Николаева
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1047 от 27.05.2020г. по в. гр. дело № 4446/2018г. на Софийски апелативен съд. ОСЪЖДА В. П. П., ЕГН: [ЕГН], да заплати на „Чез Електро България“ АД, ЕИК: 175133827, сумата 50 лв. – съдебно – деловодни разноски пред касационната инстанция. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца В. П. П. срещу решение № 1047 от 27.05.2020г. по в. гр. дело № 4446/2018г. на Софийски апелативен съд (САС), с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора срещу „Чез Електро България“ АД иск с правно основание чл. 82 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 33 800 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от невъзможността да се ползва и отдава под наем минимаркет и бистро, находящи се в[жк]на [улица], съизмеряващо се с пазарния наем, за периода 05.10.2011г. – 15.01.2016г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 26.04.2016г. до окончателното плащане. Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закони (чл. 82 ЗЗД и чл. 5 ГПК). Моли то да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, навежда единствено допълнителни основания за допускане на касационния контрол – противоречие с практиката на ВКС, без да конкретизира такава, и противоречие с практиката на КС на РБ и на СЕС, която също не е конкретизирана. Релевирал е бланкетно и допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – значимост за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касаторът не е поставил какъвто и да било правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, като наведените касационни основания по чл. чл. 281, т. 3 ГПК също са бланкетно поставени, без да са въведени конкретни твърдения и обстоятелства, относими към правната категорията неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон (не е посочено в какво се изразява това нарушение) и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила (не са визирани конкретни такива). Ответникът по касационната жалба - „Чез Електро България“ АД подава писмен отговор, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски пред касационната инстанция. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по гражданскоправен спор с цена на иска над 5 000 лв., т.е. тя е допустима. Предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 33 800лв. (по 650лв. месечно), представляваща обезщетение от договорно неизпълнение за пропуснати ползи поради неползването на сграда – мини маркет и бистро, поради прекъсване на електрозахранването от ответника, за периода: 05.10.2011г. – 15.01.2016г.. Въззивният съд е приел, че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност, сключен при действащите за процесния период общи условия, одобрени от ДКЕВР. Намерил е също, че ответникът е прекъснал електрозахранването на обекта на ищеца около 05.10.2011г., на основание чл. 123, ал. 1 ЗЕ, редакция отпреди изм. в ДВ, бр. 54/2012г., и чл. 38, ал. 1 от действащите общи условия, поради виновно неизпълнение на задължението на ищеца да заплати потребената ел. енергия за период до м. юли 2009г. на стойност 631.94лв., както и за периода 28.09.2011г.-28.10.2011г. на стойност 201.85лв., т.е. прекъсването на електроснабдяването е правомерно, според предвидените от законодателя в действащите редакции на чл. 123 ЗЕ и чл. 38 и чл. 39 от общите условия към процесния договор хипотези. Според последните правомерно е всяко временно преустановяване на електроподаването, когато потребителят е в неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всяка дължима сума (цена) на потребената електрическа енергия. Апелативният съд не е споделил довода на ищеца, че с подаването на отрицателния му установителен иск срещу ответното електроразпределително дружество за недължимост на сумата 11 767. 88 лв., представляваща цена на потребена ел. енергия за периода: м. март 2009г. – м. октомври 2011г., същият е направил възражение по смисъла на чл. 39 от общите условия относно срока и основанието за прекъсването на електрозахранването, което би променило извода за законосъобразност на прекъсването. Освен това е изложил и съображения, че ищецът не е доказал настъпването на вреди в своя патримониум под формата на пропуснати ползи, които да са в причинно-следствена връзка със спиране на електрозахранването в процесния обект. При гореизложените две групи решаващи правни изводи е счел предявеният иск за изцяло неоснователен. Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. В изложението към касационната жалба на ищеца не са формулирани правни въпроси, удовлетворяващи общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не са конкретизирани и оплакванията за неправилност на въззивното решение, които по принцип е недопустимо да бъдат разглеждани при предварителната селекция на касационната жалба. Навеждането на допълнителни основания по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1-т.3 ГПК (противоречие с практиката на ВКС, на КС на РБ и на СЕС, както и значимост за точното прилагане на закона и за развитието на правото), доколкото такова може да бъде прието при непосочване на конкретни съдебни актове, на които противоречи въззивното решение и на конкретни обстоятелства, относими към чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, когато не е съотнесено с надлежно поставен правен въпрос, не може да обуслови допускане на касационно обжалване. Това е така, защото последното изисква кумулативното осъществяване на общото и някое от допълнителните основания, визирани от законодателя в чл. 280, ал. 1 ГПК. При така обективираните оплаквания на касатора в касационната жалба касационният съд не разполага с правомощия да формулира неизложен правен въпрос. На основание изложеното, поради неосъществяване на основанията по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ГПК, касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато. С оглед изхода на настоящото производство, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 50лв., съставляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Цитирани разпоредби
17- чл. 280, ал. 1 ГПК
- чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
- чл. 281, т. 3 ГПК
- чл. 283 ГПК
- чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 5 ГПК
- чл. 78, ал. 8 ГПК
- чл. 123 ЗЕ
- чл. 123, ал. 1 ЗЕ
- чл. 79, ал. 1 ЗЗД
- чл. 82 ЗЗД
- чл. 280, ал. 1, т. 1
- чл. 280, ал. 2
- чл. 38, ал. 1
- чл. 38
- чл. 39