Определение № 61 от 19.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 934/2011 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу решение №48 от 29.03.2011г. по гр.дело № 72/2011г. на Ямболски окръжен съд, с което е потвърдено решението от 17.12.2010г по гр.д. 1705/2010г на Районен със [населено място], като погасен по давност е отхвърлен установителен иск по чл. 422 от ГПК за вземане от непозволено увреждане ,признато от ответника писмено преди повече от пет години, считано от завеждане на иска. В изложението по допускане на касационно обжалване посочва основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, като приносен за развитие на правото и същевременно решаващ за изхода на делото, т.к. за да приложи давността съдът се е позовал на ТР № 5 ОТ 05.04.2006 Г. ПО т. д. № 5/2005 Г., ОСГК И ОСТК НА ВКС, се поставя въпроса следва ли цитираното тълкувателно решение да се прилага като „правна уредба” за всички случаи, или само когато давностния срок не е изтекъл.Ако се приеме първото, не се ли предрешават делата ,за които давностните срокове са изтекли ,несъвместимо с целта на закона и точното му приложение. От страна на ответника Т. К. е постъпил отговор ,с който се оспорва основанието за допускане на касационната жалба до разглеждане .Касаторът претендира не за тълкуване на закона, а за тълкуване на тълкувателно решение, което е недопустимо. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Като формулира правен въпрос приложимо ли е Тълкувателно решение №5/2006г на ОСГТК на ВКС като „правна уредба” за всички случаи ,или само за тези ,при които погасителната давност не е изтекла, в изложението защитата подлага на коментар приложното поле на тълкувателните решения въобще.Довод за основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК се извежда от тезата, че въведените посредством тълкувателна дейност задължителни правни стандарти по отношение на давността би следвало да са приложими само когато погасителната давност не е изтекла към датата на издаване на тълкувателното решение, или да се прилагат към висящите към този момент дела ,но не и за случаи, при които петгодишния давностен срок спрямо иска за обезщетение на вреди е изтекъл преди обявяването на ТР №5/2006г на ОСГТК на ВКС.,считано от откриване на дееца и при висящо наказателно производство в досъдебна фаза. Изключване на тази категория случаи от приложното поле на даденото задължително тълкуване, защитата мотивира с принципа ,че тълкувателното решение действа „за напред”, а приложението на ТР №5/2006г на ОСГТК на ВКС с „обратно действие”, както бил подходил въззивния съд в обжалваното решение, нарушава целта на закона и точното му прилагане във връзка с давността и води до отнемане на основни човешки права. За да подкрепи доводите си в тази връзка, защитата твърди ,че в ТР№5/2006г на ОСГТК на ВКС е изведен нов смисъл, коментира се какво би било произнасянето на гражданския съд по допустимостта на процеса в случай, че искът за обезщетение се предяви при образувано наказателно производство в предварителна фаза (продължило повече от пет години и накрая прекратено)или преди постановяването на тълкувателното решение. Негативно се коментира и разрешението, дадено в ТР№5/2006г на ОСГТК на ВКС Изложеното не се обема от критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК във връзка с поставения въпрос, по следните съображения: Върховен касационен съд не приема постулираната във въпроса теза, че изведеното посредством задължителна за съдилищата тълкувателна практика на ВКС съдържание на материалноправна норма, пряко или по аналогия ще има действието, което законът свързва с материално правният характер на законовите норми. Когато съдилищата прилагат тълкуваната от общото събрание на ВКС материална норма, в случая чл. 114 ал.3 от ЗЗД и чл. 115 ал.1 б. „ж” от ЗЗД, спрямо факти, настъпили преди постановяване на тълкувателното решение, са длъжни да възприемат тълкуването, изведено в тълкувателната практика относно съдържанието и приложно поле на закона. Задължението обезпечава ролята на тълкувателната дейност на Върховен касационен съд за преодоляване на противоречива или неправилната практика, в което се състои смисъла на тълкувателната дейност, гарантиран от Конституцията, устройствения ЗСВ и процесуалния ред. Разрешението, дадено от въззивния съд в конкретния случай ,е съобразено с горното задължение, а предлаганото от защитата разбиране, според което щом към определен момент е възприето и постановено задължително тълкуване на материална норма, до този момент правилно е било обратното тълкуване и следва обратно разрешение, не се обема от предназначението на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК ,тъй като е в конфликт с правната логика и ред. Върховният касационен съд, ІІІ г.о.