Определение № 1 от 06.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5678/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Г. Х. от [населено място] срещу решение №100/11.06.2014 год., постановено по в. гр.д. №134/2014 год. на Разградския окръжен съд, с което е потвърдено решение №93/27.03.2014 г. по в. гр.д. № 1760/2013 год. на Разградския районен съд, с което родителските права на малолетната Г. Д. А. са предоставени за упражняване от бащата Д. А. Ч. с адрес [населено място] и местоживеенето на детето е определено при него, определен е режим на лични отношения на майката с детето и същата е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 90 лв., считано от 05.11.2013 год., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, налагащи нейното изменяване или прекратяване.Присъдени са държавна такса и разноски.

В касационната жалба се правят се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.

Ответникът по касационната жалба Д. А. Ч. от [населено място], обл. Р. не взема становище относно допустимостта на касационното обжалване.

Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. приема следното:

При въведената с ГПК /2008 г./ факултативност на касационното обжалване /,свързана с предварителната селекция на касационните жалби, за да се разгледа жалбата „ по същество” следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК:

Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК / виж ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 год. /

В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касторът формулирал следните правни въпроси:

1. Има ли значение за преценката на съда дали е налице изменение на обстоятелствата по чл. 59,ал.9 СК в случай когато бащата възпрепятства майката да упражнява родителските права и пречи на личните й отношения с детето ?

2. При спор по чл. 59,ал.9СК следва ли съдът да обсъди всички факти и обстоятелства по делото или само отделни такива по негова преценка?

3. При уважаване на иска по чл. 59,ал.9 от СК от кой момент се дължи издръжка - от подаване на исковата молба или от влизане на решението в сила?

По първият въпрос: К. изтъква, че бащата, който понастоящем се грижи за детето, пречи на майката да упражнява родителските права. В противоречие с т.5 от ППВС 1/12.11.1974 год. въззивният съд не е отчел това обстоятелство и е предоставил родителските права на малолетното дете на него. С оглед на това допълнителното основание на което касаторът се позовава е по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК – противоречие със задължителна практика на ВС и ВКС.

По делото действително има данни, че бащата възпрепятства личните контакти на майката с детето. ППВС №1/1974 год., т.5 обаче, на която касаторът се позовава, касае хипотезата, когато родителските права са предоставени на родителя, който препятства личните отношения на другия родител. В тази хипотеза това е основание за изменение на мерките за упражняване на родителските права. В случая родителските права са били предоставени на майката, но същата е оставила детето за фактическо отглеждане при бащата и с предявения по делото иск той е поискал привеждане на правното положение в съответствие с фактическото.Поведението на бащата за препятстване на личните отношения на майката с детето е отчетено като неправилно от съда, но предвид всички данни по делото съдът е приел, че интересът на детето е упражняването на родителските права да се предостави на бащата.

По вторият въпрос: Решението е постановено след като съдът е обсъдил относимите към спорния предмет факти и обстоятелства и с оглед на това решението е постановено в съответствие със цитираната задължителна практика / ППВС №1/12.11.1974 год. и решение №395/20.12.2012 год. по гр.д. №516/2012 год., ІІІ г.о. / С оглед на това и по този въпрос не е налице противооречие със задължителна практика на ВС и ВКС и не е изпълнен критерия по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.

Третият въпрос касае решението в частта за издръжката. В тази част касационната жалба е процесуално недопустима на осн. чл. 280,ал.2 ГПК, доколкото цената на иска, определена съгл. чл.69,ал.1,т.7 ГПК, е 3240 лв., тоест под 5 000 лв. С оглед на това в тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а поставения въпрос не следва да се обсъжда.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.