Определение № 50418 от 31.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1125/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 23421/22.12.2021 г. на Д. С. Т., подадена чрез адвокат Г. Х., срещу въззивно решение № 1177/15.11.2021 г. по в. гр. д. № 1670/2021 г. на Апелативен съд - София. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към подадената от касационна жалба се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса редовно ли е, съобразно нормата на чл. 39 ГПК, призоваването и връчването на съдебни книжа, ако съобщенията не са изпращани на изрично посочения от страната съдебен адрес. Твърди се наличие на противоречие с решение № 249/24.03.2010 г. по гр. д. № 397/2009 г. на ВКС, III г.о. и решение № 45/04.05.2012 г. по гр. д. № 482/2011 г. на ВКС, II г.о. Ответникът по касация – Столична община не изразява становище по чл.287 ГПК. Касационнaтa жалбa e подаденa срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустимa. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 4512/23.07.2020 г. по гр. д. № 5570/2019 г. на Софийски градски съд, с което съдът е отхвърлил предявените от Д. С. Т. искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника Столична община да му заплати сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 2506,74 лева - обезщетение за имуществени вреди, причинени от стъпване в несигнализирана и необезопасена дупка, образувана от липсваща плочка на левия тротоар на [улица], по посока на движение от [улица]към [улица], довело до настъпване на травматични увреждания. Въззивният съд е приел, че на 11.03.2018 г. в [населено място] ищецът Д. Т. е паднал на [улица]и е получил закрито многофрагментно счупване на лявата раменна кост в долната трета. Според съдебно-медицинската експертиза между травматичното увреждане и описаното в документацията събитие има причинно-следствена връзка. Обичайният процес на възстановяване при този вид счупване е в рамките от 6 месеца до 1 година, при нормален ход на оздравителния процес, като пълно възстановяване към момента на изготвяне на експертизата не е настъпило. Ищецът е претърпял болки с много голям интензитет непосредствено след инцидента за около 4-5 дни, болки с голям интензитет за около 7-8 дни след това, а също така и за 4-5 дни след втората операция на 21.03.2019 г., като в останалите периоди от лечението интензитетът на болките е намалявал постепенно, а след третия месец от първата операция - когато е започнал активно раздвижване, болките са били с по-голям към умерен интензитет за около 1 месец. Ответникът е правен субект, на когото е възложено по силата на закона, задължението да осъществява чрез съответните служби за контрол дейностите по ремонт, поддръжка в изправно състояние на общинските пътища, подземните съоръжения и тротоарите, велосипедните алеи и др. На ответника е възложено и отстраняването на препятствията и неизправностите във възможно най-кратък срок. От писмените и гласни доказателства обаче не може да се установи, че претърпените от ищеца болки и страдания от получената при падането травма, са произтекли от действия и/или бездействия на служители на общината, на които е възложено стопанисването и поддръжката на тротоара. В нощта на 11.03.2018 г. ищецът е намерен от служителите на реда на уличното платно на [улица], за което е изготвена докладна-записка. Той е заявил пред органите на полицията, че след употреба на алкохол е паднал и се е самонаранил. По делото липсват доказателства за точното място на което пострадалият е паднал, както и за състоянието на пътната настилка на мястото на падане и наличието на дупка върху нея. За установяване механизма на инцидента ищецът е поискал единствено разпит на един свидетел, чиито показания са опровергани от останалите писмени и гласни доказателства. Липсват данни ищецът или процесуалният му представител да са ангажирали доказателства за механизма на инцидента, вкл. записи на камери за видеонаблюдение и др. Не е поискана и поправка по реда на чл. 151 ГПК на протокола от съдебното заседание на 03.07.2020 г. Предявеният иск е неоснователен. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по така поставения въпрос относно редовността на призоваването и връчването на съдебни книжа. Той не може да се приеме за релевантен към изхода на делото. Касаторът навежда оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения във връзка с приложението на разпоредбата на чл. 39 ГПК. Същевременно не посочва релевантни факти във връзка с твърдяното нарушение на процесуалните правила, т.е. как е препятствана неговата защита и възможността да ангажира доказателства във връзка с твърденията в исковата молба, а оттук и как това се е отразило на изхода на делото и решаващите изводи на въззивния съд за липса на данни претърпените от ищеца вреди да са непосредствена последица от непозволено увреждане, за което отговорност на носи ответникът на основание чл.49 ЗЗД. Предвид изложеното, така поставеният въпрос не съдържа общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не може да обуслови допускане на обжалваното решение до касация. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.