Определение № 4837 от 24.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 670/2024 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. С решение № 1165 от 19.10.2023 год. по гр. д. № 3844/2021 год. Софийският апелативен съд, като въззивна инстанция, е отменил решението от 2.03.2021 год., постановено по гр. дело № 13421/2017 год. и присъединеното към него гр. д. № 2833/2018 год., двете дела по описа на Софийски градски съд, в частта, с която е уважен отрицателния установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като е признато за установено по отношение на „Арко Асетс Пропъртис“ ЕООД /в несъстоятелност/ и „Вертикал 21“ ЕООД, че К. И. Г., С. И. Д. и Л. П. П. не са собственици на 800 кв. м. /очертани по скицата на в. л. П. на л. 274 от делото, неразделна част от решението/ от поземлен имот с идентификатор № *** с обща площ 1 036 кв. м. по действащата кадастрална карта на [населено място], район „В.“, м. „Г. г.“, кв. Б., при описаните съседи и вместо него е постановил ново, с което е отхвърлил предявените от „Арко Асетс Пропъртис“ ЕООД /в несъстоятелност/ и „Вертикал 21“ ЕООД срещу К. И. Г., С. И. Д. и Л. П. П. субективно съединени отрицателни установителни искове за признаване по отношение на тях, че К. И. Г., С. И. Д. и Л. П. П. не са собственици на имот с площ 800 кв. м., очертан по скицата на в. л. П. на л. 274 от делото със зелени линии и цифри 7-8-9-10-11-12, представляваща неразделна част от решението, от незастроен УПИ в [населено място], район „В.“, който по скица № 15-459 313 от 20.09.2017 год. е с идентификатор № ***, с площ 1 036 кв. м. по действащата кадастрална карта на [населено място], район „В.“, м. „Г. г.“, кв. Б., със стар идентификатор № ***, при описаните съседи. В останалата част, с която исковете са били уважени за разликата до претендираната по-голяма площ на горния имот, първоинстанционното решение е потвърдено от въззивният съд. Въззивното решение, в отхвърлителната му част, е обжалвано от ищите „Арко Асетс Пропъртис“ ЕООД /в несъстоятелност/ и „Вертикал 21“ ЕООД, с две отделни касационни жалби, подадени в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. В тях се поддържат оплаквания за недопустимост, респ. неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В приложените към жалбите изложения по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите се позовават на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се поставят следните процесуалноправни въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди отново и изцяло всички събрани доказателства, заедно и поотделно установените факти, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с предмета на спора с оглед чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2 и чл. 12 ГПК?. 2. Следва ли съдът при осъществяване на тази своя решаваща дейност да спазва правилата на формалната и правна логика, т. е. фактическите констатации и правните изводи следва ли да са обосновани?. Касаторите считат, че въззивният съд не е обсъдил и преценил доказателствата и доводите на страните в противоречие на сочената практика на ВКС – ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, решения № № 445 по гр. д. № 1733/2010 год., ІV г. о., 443 по гр. д. № 166/2011 год., ІV г. о., определение № 50682 по т. д. 2381/2021 год., определение № 2818 по гр. д. № 87/2023 год. ІІ г. о. и др. Втората група въпроси в изложенията и на двамата касатори касае приложението на чл. 2, ал. 2 ЗВСВНОИ: 1. Следва ли съдът да обсъжда въпроса за реституция на процесния имот по реда на чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ без да са налице твърдение и доказателства от страна на ответника при отрицателен установителен иск?. 2. Какви са предпоставките за възстановяване на собствеността в хипотезата на чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ без да са налице твърдения и доказателства от страна на ответника при отрицателен установителен иски при представено съдебно решение по чл. 11 ЗСПЗЗ? Изложени са съображения за неприложение на този закон във връзка с постановките на т. 1 ТР № 6/2006 год. ОСГК на ВКС. В трета група в изложението към жалбата на „Вертикал -21“ ЕООД са поставени въпроси, свързани с приложението на чл. 54 ЗКИР: 1. Допустимо ли е съдът да се произнася по иск за граници по чл. 54 ЗКИР когато установи разлика между кадастрални и регулационни граници, без да е указал на ищеца, че следва да измени иска си и без да е предявен такъв иск? 2. При постановяване на решение по иск по чл. 54 ЗКИР съдът следва ли да съобрази фактите и обстоятелствата, настъпили преди и след одобряване на кадастралната карта, вкл. да изследва всички последователни регулационни промени, дали е приложен относимия дворищнорегулационен и уличнорегулационен план? 3. Кога се счита за приложен един регулационен план в случаите, когато част от имота се отрежда за улица. Има ли значение моментът на прилагане на регулационните планове при произнасяне по ОУИ за собственост? И по тези въпроси релевираното основание е по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с позоваване на решениие № 182 от 22.11.2023 год. по гр. д. № 4695/2022 год. на ВКС, ІІ г. о. И двамата касатори релевират основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на извода на съда за идентичност на имота, придобит от ищците на основание разпоредителна сделка и този, за който са представени писмените доказателства за делба в периода 1927-1957 год., в т. ч. и относно идентичност на реална част от него с площ 800 кв. м. Жалбите се оспорват в представените от ответниците С. И. Д. и К. И. Г. отговори, в които се поддържа становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационните жалби. Претендират и присъждане на разноски. Върховният касационен съд, в настоящия състав на ІІ г. о., като обсъди доводите на страните, въз основа на данните по делото, намира следното: Въззивният съд приел, че е налице частична идентичност между имота, собственост на ищците /УПИ ***, отреден за озеленяване и магазини, в кв. 207б, м. „Г. г.“, с площ 1529 кв. м., при описаните в исковата молба съседи, с идентификатор по кадастралната карта * /нотариален акт № 72/2008 год./ и имота, за който ответниците са представили писмени доказателства за делби на наследствени имоти, въз основа на който е издаден констативен нотариален акт от 2017 год., до размер на 800 кв. м., като този извод е обоснован с изводите на вещите лица за частична идентичност между описания в исковата молба имот и този, описан в представения от ответниците АДС 4457/1962 год. – имот пл. № *, парцел *, кв. 208б, с площ 722 кв. м., при описаните в него съседи. Проследявайки хронологията на фактите от 1925 год. до 1957 год. по повод делба на останали в наследство от И. П. имоти, въз основа на писмените доказателства по делото, въззивният съд приел, че с договор за доброволна делба от 16.01.1957 год. „процесният имот“, находящ се в землището на С. – Б., е поставен в дял на Б. П. и Й. П., като същият представлява този по Дял V – нива в м. „К. с.“ от 0.8 дка, при описаните съседи. Съдът препраща към заключението на техническата експертиза на в. л. П. Приложение № 3, / което е всъщност заключението на тройната техническа експертиза, допусната и приета във въззивното производство/. Въззивният съд приел, че „досежно делбите във времето са ангажирани годни доказателствени средства, удостоверяващи правото на собственост на сем. П.“. След смъртта на Й. П. /26.11.1993 год./ и съпругата му В. П. /22.12.1994 год./ техният наследник Д. П. продал наследството си от тях на К. Г. с двата договора от 23.02.2007 год. и 2.10.2007 год., в т. ч. и дела си от този имот. След смъртта на Б. П. /15.06.1969 год./ неговата част се наследява от внуците му С. Д. и Л. П., другите двама ответници по иска. Въз основа на приетите заключения на техническите експертизи е установен регулационния статут на спорния имот. Първият регулационен план за местността е от 1959 год., в него имотът е представлявал пл. № *, кв. 208б и е бил с площ 714 кв. м. Следващият кадастрален и регулационен план е от 1995 год. и с него се създава УПИ *** – за озеленяване, отменен с последващият план от 1997 год., преодобрен 2003 год., който е и действащият план. В него процесният имот попада частично в кв. 207б, представлява УПИ *** - за озеленяване и магазини, изчертан върху скицата на в. л. П. с червени линии, цифри и букви и обозначен с т. 13, 14, 15, 8, 2,16, 11, 6, 17, 13. Площта му е 1 461 кв. м. Регулационните граници на имота не съвпадат с кадастралните такива на поземлен имот с идентификатор ***, което се установява въз основа на заключението на единичната експертиза на вещото лице инж. П., като несъвпадението на границите им е в частите от имотите, означени по цифрите 1-6, респ. 13-17 и 1-2, респ. 13-14-15-2 на приложената скица /заключение на допълнителната техническа експертиза на същото вещо лице, л. 278 от първоинстанционното производство/. При действието на този план е издаден и констативния нотариален акт на И. Ц. Н. № 59/2005 год., праводател на Й. Й. и Т. Р. по нот. акт № 163/2005 год., от които двете търговски дружества са придобили чрез покупко-продажба с нот. акт № 72/2008 год. имота, описан в актовете с по-голяма площ /1529 кв. м./. Въз основа на отбелязване на издадена скица на УПИ *** - за озеленяване и магазини, се установява, че за част от него е издаден АДС от 1962 год. и с решение по гр. д. № 233/2007 год. е признато право на наследниците на Й. П. да възстановят собствеността си върху бивша нива на И. П. в размер на посочени идеални части. Независимо от това, въззивният съд приел, че собствеността върху имота е възстановена по ЗВСВОНИ, тъй като към 2008 год. не е реализирано мероприятие върху отчуждения през 1962 год. имот, като възстановяването е върху бившия имот с площ 800 кв. м., т. е. налице е частична идентичност между имота на ответниците с този на ищците, при неприложената регулация по плана от 1997 год./2003 год. /не е налице трансформация на регулационните граници в имотни/. За да отмени частично първоинстанционното решение, с което исковете на двете дружества са били уважени и вместо това да постанови друго, с което ги е отхвърлил за част от имота с площ от 800 кв. м., въззивният съд приел на първо място, че същите са процесуално допустими с оглед наличието на правен интерес от предявяването им, обоснован с твърдението им, че ищците са собственици на основание покупко-продажба на УПИ с нот. акт от 2008 год., и основателни за тази част от него с площ 800 кв. м., за която приел, че ответниците са установили придобито право на собственост, като идентичността е приета за установена от заключенията на експертизите по делото с описа в тях на представените писмени доказателства. Освен това, въззивният съд приел да е налице възстановяване на собствеността върху отчуждения през 1962 год. имот, като отнет без законово основание, позовавайки се на ТР № 6/2006 год. на ОСГК на ВКС. Без значение било, че не съществува като отделна кадастрална или регулационна единица към настоящия момент. Въззивният съд е обосновал извода си за принадлежността на правото на собственост на ответниците и на основание възстановяване по ЗСПЗЗ, като се е позовал на данни за образувано съдебно производство по отношение на имот в [населено място] на общия наследодател, макар и без данни за идентичност с процесния. Върху тази спорна площ, представляваща част от парцела по регулационния план, съдът приел, че ищците трябва да докажат право на собственост, тъй като това е основанието да бъде заснета тя в плана с верните имотни граници. С отрицателен установителен иск, който има за предмет отричане правата на ответниците, не може да се постигне установяване право на собственост на ищците и нанасяне и записване на ищеца на тази спорна част в кадастралната карта, която хипотеза съдът обаче счита, че не е налице с оглед твърденията в исковата молба и фактическото оспорване от страна на ответниците на поддържаното от ищците право на собственост. Затова приел искът да е допустим, но неоснователен за тази част от имота, в размер на 800 кв. м. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. След измененията на ГПК с бр. 86 от 2017 год. на ДВ, касационно обжалване може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради вероятната нищожност или недопустимост на решението или очевидната му неправилност. При изложените съображения във въззивното решение, поставеният в изложението на касаторите въпрос за реституция на процесния имот по реда на чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ, без да са налице твърдение и доказателства от страна на ответника при отрицателен установителен иск е обусловил изводите на съда за доказване правото на ответниците върху частта от 800 кв. м. Нещо повече, ответниците са поддържали тезата, че поради отчуждаването на имота, въз основа на представения от тях АДС, праводателите на ищцовите дружества не са могли да се позоват на давностно владение. Въпреки това съдът е придал друго значение на това писмено доказателство, като обосновал извод за възстановяване на собствеността върху одържавения имот по ЗВСВОНИ в полза на ответниците, без това основание да е релевирано от тях в защитата им /и при данни по делото за приключило съдебно производство за отхвърляне на искане за отмяна на отчуждаването/. Въпросът е обуславящ за изхода на спора, както и този за произнасянето на съда при установената разлика между кадастрални и регулационни граници, без да са давани указания на ищеца за конкретизиране на предявения иск, както и въпросите относно приложение на регулационния план в случаите, когато част от имота се отрежда за улица и има ли значение моментът на прилагане на регулационните планове при произнасяне по ОУИ за собственост? Тези въпроси са относими към правилното определяне на предмета на спора във връзка със заявеното искане /петитум/ да се установи, че ответниците не са собственици на имота, който ищците твърдят да е техен, като придобит с представения нотариален акт от 2008 год., в контекста на необходимостта да се установи идентичност между него и този, за който ответниците твърдят да са собственици. Изложените във въззивното решение съображения не обосновават по несъмнен начин направения с него извод за наличието на такава, което се разкрива при самия прочит на решението. Въпросът за евентуалната идентичност на „имотите на страните“, по отношение на който имот се търси съдебна защита чрез отричане правото на собственост на ответника, следва да се интерпретира само и единствено от гледна точка на наличието на правен интерес, съобразно дадените в тази насока задължителни разяснения в ТР № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС /така изрично е прието в решение № 47 от 21.07.2021 год. по гр. д. № 2925/2020 год. на ВКС, ІІ г. о., което разрешение се възприема от настоящият състав/. Горното обосновава извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради наличие на основанията по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК, за да се провери при разглеждане на делото от настоящата инстанция както процесуалната допустимост на обжалваното решение, така и евентуално неговата правилност с оглед направената в настоящето производство констатация за произнасянето на въззивния съд по невъведено от ответниците основание за претендираното от тях право на собственост, представляващо съществено нарушение на основни начала на гражданския процес, обосноваваща очевидната му неправилност, като основание за допускане на касацията. При този изход на делото всеки от касаторите дължи държавна такса в размер на 572.61 лв. за разглеждане на делото в касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение