Определение № 255 от 28.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1581/2024 г.

Делото е докладвано по повод подадената чрез адв.Е. Д. молба, вх. № 22022/18.12.2024г., на М. Х. с искане за произнасяне по подадената от него частна касационна жалба против определение № 358/29.04.2024г. по възз. т.д.№ 399/2023г. на ОС –Ст.З., която също е предмет на ч.т.д. № 1581 по описа на ВКС за 2024г. Действително в постановеното по ч.т.д. № 1581 по описа на ВКС за 2024г. определение № 3344/10.12.2024г. липсва произнасяне по съединената за общо разглеждане в това производство частна касационна жалба на М. Х. срещу обжалваното и от насрещната страна определение № 358/29.04.2024г. по възз. т.д.№ 399/2023г. на ОС –Ст.З.. Няма пречка по отношение на неразгледаната частна касационна жалба да се развие самостоятелно производство по чл.274, ал. 3 ГПК. Частният касатор намира, че с обжалваното определение не са му присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за защита в заповедното производство по ч.гр.д.№ 88/2020г. на КРС за размера над 50лв. до предявения размер от 746.28лв. Оспорва извода за формалния характер на защитата на длъжника в заповедното производство, като логически необоснован и противоречащ на фактите и обстоятелствата по делото. Позовавайки се на определение № 132/10.03.2021г. по ч.т.д.№ 37/2021г., I т.о., частният касатор оспорва извода, че адвокатското възнаграждение на длъжника в заповедното производство се определя по реда на чл.6, т.5 НМРАВ, а не по чл.7, ал.7 от Наредбата, както и извода, че адвокатското възнаграждение на длъжника в заповедното производство се определя в минимален размер, независимо от фактическите и правни обстоятелства и съдържанието на оказаната защита. Като обобщение, намира, че определеното от съда адвокатско възнаграждение от 50лв. е обидно неадекватно и несправедливо и принизява и обезсмисля усилията и труда на осъщесетвената адвокатска защита и положения от адвоката труд. Искането е за отмяна на обжалваното определение и за постановяване на друго, с което да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за защита на длъжника в заповедното производство в претендирания размер от 746.28лв., съразмерно с отхвърлената част на исковете. Претендира за присъждане на разноски в производството по чл.248 ГПК. В инкорпорираното в частната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК с позоваване на определение № 132/10.03.2021г. по ч.т.д.№ 37/2021г., I т.о., по следния въпрос: При определяне размера на адвокатското възнаграждение за осъществена процесуална защита на длъжника срещу неоснователна претенция на заявителя в заповедното производство намират ли приложение правилата на раздел III от Наредба № 1 за МРАВ – „Възнаграждения по граждански и административни дела за една инстанция“ или следва да се приложат правилата на раздел II – „Възнаграждения за съвет, справки, изготвяне на книжа и договори изаверяване на преписи от о документи по чл.32 ЗА“? Правилата на чл.7, ал.7 от Наредба № 1 за МРАВ приложими ли са и за двете страни в заповедното производство или са приложими само за страната, която инициира заповедното производство – заявителя, искащ издаване на заповед за изпълнение? Релевирано е и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност с доводи за явна логическа необоснованост на извода за приложение по аналогия на разпоредбата нва чл.6,ал.5 от Наредба № 1. В подадения писмен отговор ответникът М. Х. оспорва частната жалба. Искането е за потвърждаване на обжалваното определение. Съставът на I т. о., след като прецени данните по делото, приема следното: При служебната проверка се констатира, че частната жалба е недопустима. С обжалваното определение № 358/29.04.2024г. по възз.т.д. № 399/2023г. на ОС - Ст.З., след отмяна на определение № 1887/04.09.2023г. по гр.д.№ 2400/2022г. на РС - Казанлък за оставяне без уважение молбата на частния касатор с правно основание чл.248 ГПК за изменение в частта за разноските на първоинстанционното решение, е постановено друго, с което първоинстанционното решение е изменено в частта за разноските чрез присъждане в полза на частния касатор на разноски за адвокатаско възнаграждение в заповедното производство в размер на 50лв. Липсата на отхвърлителен диспозитив в обжалваното определение във връзка с молбата по чл.248 ГПК на частния касатор сочи на непълнота на обжалваното определение – порок, който не подлежи на отстраняване по почин на съда, а в производство по допълване, инициирано от страната, каквото не е проведено. Като обобщение, частната жалба е без предмет и, като такава, следва да се остави без разглеждане. Разноски в настоящото производство не се присъждат, предвид несамостоятелния характер на производството по чл. 248 ГПК. Мотивиран от горното, съставът на I т.о.: