Определение № 219 от 13.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6863/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх.Nо 22004/01.08.2014 год. на А. А. Х., заявена чрез адв. Н. А. АК П. срещу въззивно Решение Nо 1293 постановено по В.гр.д Nо 723/2012 година на ОС-Пловдив. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 538 ГПК е обезсилил решението на първата инстанция по уважения отрицателен установителен иск за собственост на основание чл. 124 ал. 1 ГПК срещу [община] на недвижим имот 109175, понастоящем ПИ с идентификатор 56784.387.175 по КК и КР на [населено място], с площ от 10.587 дка- земеделска земя в м.“О.“ неправилно е записан като общинска собственост и не е собственост на [община] на основание чл. 270 ал.3 ГПК и е прекратил производството като е приел, че за ищцата липсва правен интерес да оспорва собствеността на О.. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила ,в нарушение на материалния закон и е необосновано,основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с довод, че с обжалваното решение по въпроса за наличие на правен интерес за ищцата от предявяване на отрицателен установителен иск е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика по ТР 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор срещу касационна жалба от ответната страна- [община], с който се поддържа, че касационното обжалване е процесуално недопустимо с оглед цената на иска под 5000 лв., респ. не са налице основания за допускане на касационното обжалване,тъй като сочената съдебна практика е напълно неприложима, нито основанията, посочени като пороци на обжалваното решение от г.т. на неговата законосъобразност. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, но оглед данните за цената на заявения вещен иск – л. 6 производство районен съд, посочена от ищцовата страна в размер на сумата 3 200 лв. следва да се приеме, че касационната жалба е процесуално недопустима. Касационното производство е недопустимо на основание чл. 280 ал.2 ГПК. Съгласно действащите правила на чл. 69 ал.1 т.2 ГПК приложими закон към датата на образуване на производството пред районния съд – 08.12.2010 година, цената на заявения от А. Х. иск, изчислена на база данъчна оценка е 1600 лв., посочена от ищцата като цена на иска за спорните 10 дка земеделска земя за сумата 3200 лв., т.е. същата е под минимално определения от законодателя с чл. 280 ал.2 ГПК праг за обжалване на въззивни решения пред касационен съд по гражданските дела от 5000 лв. При посочените данни и законови разпоредби, обосноваващи извод за цена на вещните искове под минимално определения в чл.280 ал.2 ГПК размер от 5000 лв., касационната жалба се явява процесуално недопустима и на основание разпоредбата на чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, при условията на иззета компетентност, настоящият състав намира, че касационното производство следва да бъде прекратено поради недопустимост на обжалване на въззивното решение, а подадената касационна жалба, се върне на касатора. По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия