Определение № 1745 от 08.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2049/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобто имущество /сега Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество – КОНПИ/ срещу въззивно решение № 11 от 02.02.2023 год., постановено по в. гр. дело № 479/2022 год. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 260023 от 28.07.2022 год., постановено по гр. дело № 513/2013 год. по описа на Окръжен съд – Шумен, в частта му, в която са отхвърлени предявените от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобто имущество срещу Е. Д. Д. /Е. Д. Д./ искове с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗПКОНПИ вр. с § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество – суми, конкретно посочени по размер в диспозитива на първоинстанционното решение, представляващи: стойност на паричен превод, с който е закупено право на ползване на недвижим имот от Е. Д. и собственост в полза на сина й – Р. М. върху магазин №, самостоятелен обект с идентификатор, [населено място], [улица], придобит на 19.04.2011 год. и отчужден на 29.04.2014 год. – с нотариален акт за покупко-продажба; стойност на получени и изтеглени от ответницата в брой парични средства от банкови сметки, вноски на каса по банкови сметки с титуляр ответницата, лихви по депозити, парични преводи чрез системи за бързо разплащане, нетрансферирани по други банкови сметки и непреобразувани в друго имущество. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК/ и е спазен срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбите. С определение № 1130 от 13.03.2024 год., постановено по настоящото дело, което е влязло в сила, са обезсилени горепосоченото въззивно решение, както и потвърденото с него първоинстанционно решение, в частите, в които са отхвърлени предявените от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /сега КОНПИ/ срещу Е. Д. Д. /Е. Д. Д./ искове с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗПКОНПИ – сега ЗОНПИ, вр. § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ – сега ЗОНПИ, за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност от 1 906 029.64 лв. /подборно описано в съдебния акт/. Понастоящем касационното производство е висящо по подадената от ищеца касационна жалба срещу въззивното решение само в частта му, в която са отхвърлени предявените искове от КОНПИ срещу Е. Д. Д. /Е. Д. Д./ искове с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗПКОНПИ – сега ЗОНПИ, вр. § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ – сега ЗОНПИ за отнемане в полза на Държавата на следното имущество на основание чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 141 ЗОНПИ: сума в размер на 16 222.84 евро или 31 729.12 лв. /налични към края на проверката, с неустановен законен източник/, представляваща салдо по срочен депозит в евро №, открит на 21.03.2016 год. в „Банка ДСК” АД, налично към края на проверявания период 21.03.2018 год., неустановен законен източник; – сума в размер на 1 600 евро с левова равностойност 3 129.33 лв., представляваща крайни салда по банкови сметки /налични към края на проверката, с неустановен законен източник/, а именно блокажна сметка в евро, открита на 04.01.2018 год. в „Райфайзенбанк България” ЕАД и налична към 21.03.2018 год. и сума в размер на 4 012.39 евро или 7 847.55 лв., представляващи крайни салда по банкови сметки /налични към края на проверката, с неустановен законен източник/, а именно тримесечен депозит „Флекси” в евро, открит на 05.04.2016 год. в „Уникредит Булбанк” АД и налични към 21.03.2018 год. Първоинстанционното решение № 260023 от 28.07.2022 год., постановено по гр.дело № 513/2019 год. на Окръжен съд – Шумен, е влязло в сила в частта му, в която са уважени предявените от КОНПИ срещу Е. Д. Д. /Е. Д. Д./ искове за отнемане в полза на Държавата на основание чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 141 ЗОНПИ на сума в размер на 14 803.46 евро и 2 326.20 лв. на обща левова равностойност 31 279.25 лв., представляваща намерени и иззети парични средства. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд неправилно е приел, че по отношение на неналичните парични средства не може да намери приложение разпоредбата на чл. 151 ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/, т.е. да се иска тяхната равностойност, тъй като парите не могат да бъдат заместени от самите себе си. Съобразно чл. 141 ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/, на отнемане в полза на държавата подлежи незаконно придбитото имущество през проверявания период, а парите, включително тези по банкови сметки, представляват имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/ и като такива подлежат на отнемане в полза на държавата, ако са придобити незаконно. Понятието „липсва“ по смисъла на чл. 151 ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/ включва всички хипотези, при които незаконно придобитото имущество, включително парите, по някаква причина не е налично в патримониума на проверяваното лице, с изключение на случаите на прехвърлянето му на трети добросъвестни лица. В частност по делото е установено наличието на изискуемите от закона предпоставки за отнемане на процесното имущество: незаконна дейност и установено несъответствие /възлизащо на 2 035 579.71 лв./. Въззивният съд бил счел, че въпросът за наличието на несъответствие е разрешен със сила на пресъдено нещо, с оглед влязлата в сила част от първоинстанционното решение, но в нарушение на материалния закон изключил от подлежащото на отнемане имущество сумите, които не били налични по банковите сметки на ответницата, като формирал извод, че същите представляват преминал през имуществото на проверяваното лице доход, който обаче се опровергавал от доказателствата по делото. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси: 1/ Представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/ и участват ли при определяне празмера на несъответствието, съобразно разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и парични средства по банкови сметки и влогове с титуляр проверяваното лице, ако същите не са налични в патримониума му в края на проверявания период и подлежат ли на отнемане в полза на държавата? 2/ Какво съдържание е вложено от законодателя в понятието „липсва“ по смисъла на чл. 151 ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/ и следва ли „липсата“ да се дължи единствено на виновното поведение на проверяваното лице или вината е без правно значение? Касаторът навежда допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поддържа, че първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС /цитирана в изложението/, а вторият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като по него липсва съдебна практика. Ответницата по касационната жалба Е. Д. Д. /Е. Д. Д./ не е депозирала писмен отговор. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено въз основа на събраните писмени доказателства по делото, а и безспорно между страните, че на 14.03.2018 год. КПКОНПИ била уведомена от Районна прокуратура – Благоевград за повдигнато обвинение и внесен обвинителен акт срещу Е. Д. Д./ сега Е. Д. Д./ по образуваното ДП № 63/2017 год. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Благоевград във връзка с извършено от нея престъпление по чл. 159а, ал. 2, т. 6, вр. с чл. 159а, ал. 1, пр. 3 и пр. 4 НК, попадащо в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 5 ЗПКОНПИ. С Протокол № ТД04ВА/УВ-3942 от 21.03.2018 год. Комисията образувала проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на ответницата по чл. 107, ал. 2 ЗПКОНПИ, обхващаща периода от 21.03.2008 год. до 21.03.2018 год. – в съответствие с чл. 112, ал. 3 ЗПКОНПИ. С определение № 2909 от 26.03.2019 год. на РС – Благоевград било одобрено одобрено споразумение между РП – Благоевград и ответницата за прекратяване на производството по НОХД №1556/2018 год. по описа на РС – Благоевград, по силата на което Е. Д. Д. се признава за виновна по описаните в обвинителния акт престъпления, като приема да й бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца, както и на основание чл. 23, ал. 3 НК да се присъединят изцяло договорените наказания „глоба“ в общ размер на 90 000 лв. Въззивният съд е приел от правна страна, че с оглед влязлата в сила част от първоинстанционното решение, с която е отнето в полза на държавата незаконно придобито от Е. Д. Д./Е. Д. Д./ на основание чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 141 ЗПКОНПИ имущество – сума в размер на 14 803,46 евро и 2 326,20лв. на обща левова равностойност 31 279,25лв., към настоящия момент въпросът относно наличието на несъответствие, надхвърлящо изискуемия се праг по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ и съставляващо материалноправна предпоставка за възникване правото на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество, е разрешен със сила на присъдено нещо. Констатирал е, че спорният между страните въпрос е свързан с това дали подлежат на отнемане сумите, по отношение на които е отхвърлен иска и представляващи стойност на паричен превод за закупуване на право на ползване и право на собственост върху недвижим имот, който е отчужден от проверяваното лице чрез покупко-продажба на 29.04.2014 год., средства по разплащателни сметки, депозити и влогове в лева и евро, входящи преводи от други сметки на проверяваното лице, преводи от трети лица по сметки на проверяваното лице, вноски на каса от трети лица по сметки на проверяваното лице в Банка ДСК, Райфайзенанк България ЕАД, Банка Пиреос, Уни-Кредит Булбанк АД Юробанк България АД, натрупани лихви по депозити с титуляр ответницата и преводи от същата по сметки с титуляри – Р. И. М. и П. З. Д. – син и майка на ответницата, получени преводи чрез системите за бързо разплащане Изипей АД, Уестърн Юнион – за които суми ищецът твърди, че не са преобразувани в друго имущество, както и няма спор, че не са налични в патримониума на въззиваемата. В тази връзка е посочил, че образуваното тълк. дело № 4/2021 год. на ОСГК на ВКС – по което поставените за тълкуване въпроси са относими към предмета на настоящия спор, е все още висящо, както и че по делото е безспорно, а и установено заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, че претендираните за отнемане като част от имуществото парични средства – направени лични и от трети лица вноски по банкови сметки, непреобразувани в друго имущество, както и получени от трети лица и непреобразувани в друго имущество преводи чрез системи за бързо разплащане суми, не са налични в патримониума на ответницата към края на проверявания период и към датата на предявяване на искането. Предвид липсата на разрешаването на тези въпроси със задължителен за съдилищата акт и позовавайки се на по-новата и преобладаваща практика на ВКС /решение № 97 от 18.05.2018 год. на ВКС по гр. дело № 3224/2017 год., ІV г. о., ГК, решение № 191 от 15.02.2021 год. на ВКС по гр. дело № 4768/2019 год., ІV г. о., ГК, решение № 147 от 16.09.2019 год. на ВКС по гр. дело № 1998/2018 год., ІV г. о., ГК, решение № 263 от 18.12.2020 год. на ВКС по гр. дело № 1293/2020 год., ІV г. о., ГК/, въззивният съд е формирал извода, че на отнемане подлежи само налично имущество, в което не се включват преминалите през банковите сметки на проверяваните лица парични средства. Изложил е съображения, че само в случаите на чл. 142, ал. 1 ЗПКОНПИ /когато не е възможно да се отнеме обособено имущество по чл.141/ и на чл. 151 ЗПКОНПИ /когато с имуществото е извършена възмездна разпоредителна сделка, противопоставима на държавата, стига да не е установена трансформация в друго имущество или когато имуществото липсва по причина, която може да се вмени във вина на ответника/ се отнема неговата парична равностойност. Преминалите през патримониума, в т.ч. и по банкови сметки на проверяваното лице и свързаните лица парични средства, които не са налични в края на проверявания период не съставляват имущество. Ето защо паричните средства, които са получени и са изразходвани, без да е установена трансформацията им в реални активи или да се намират по сметка на проверяваното лице не попадат в предметния обхват на чл. 141 и чл. 142, ал. 2 ЗПКОНПИ и не подлежат на отнемане. Същите следва да се разглеждат единствено като доход, който може да бъде отнеман само на основание чл. 53 НК. Внесените/получени по банковите сметки и получени чрез системи за бързо разплащане от проверяваното лице и свързаните лица суми са част от имуществото, доколкото съставляват вземане спрямо банката. С изтеглянето им вземането към банката се погасява и престава да бъде част от актива на имуществото. Изтеглените суми също престават да бъдат част от имуществото ако са потребени, т.е. неналични в края на проверявания период и също не могат да бъдат предмет на отнемане. Въззивният съд е приел, че чл. 151 ЗПКОНПИ не може да намери приложение, т.е. да се иска равностойността на паричните средства, тъй като парите не могат да бъдат заместени от самите себе си, като посочената норма е относима само към оценими в пари блага по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ. Затова и парите могат да бъдат предмет на отнемане само в качеството им на родово определени вещи, т.е. само когато са налични. Доколкото в случая претендираните за отнемане суми не са налични по банковите сметки на ответницата, нито са намерени по начина, посочен в чл. 147 ЗПКОНПИ, то същите могат да се разглеждат единствено като преминал през имуществото на проверяваното лице доход, но не и като подлежащо на отнемане имущество, в това число и неговата равностойност съгласно разрешението на чл. 151 ЗПКОНПИ. С тези мотиви е потвърдено първоинстанционното решение в частта му, в която релевираните претенции са отхвърлени. Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год., ОСГТК, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Преценката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи, с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Според приетото в т. 4 от посоченото Тълкувателно решение, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането от ВКС на правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретно дело, разрешен във въззивното решение, допринася за промяна на създадената поради неточното тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения: Поставените от касатора въпроси обуславят изхода от спора, доколкото в обжалваното решение е прието, че преминалите в 10-годишния период на проверката през системите за разплащания и банковите сметки на ответницата парични суми, които в края на периода не са налични и за които не е било установено да са преобразувани в друго имущество, не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 ДР на ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/, както и че нормата на чл. 151 ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ не може да намери приложение. Тези въпроси обаче не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, нито имат значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 год. на ВКС по тълк. дело № 4/2021 год., ОСГК, не представляват имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричцната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. В мотивите на Тълкувателното решение е прието, че паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяваното лице или на лицата по чл. 143, чл. 144, чл. 145 и чл. 146 ЗПКОНПИ, съответно по чл. 63, чл. 64, чл. 65, чл. 66 и чл. 67 ЗОПДНПИ /отм./, не попадат в предметния обхват на чл. 141 и чл. 142, ал. 2 ЗПКОНПИ, съответно чл. 62 и чл. 63, ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./, и не подлежат на отнемане. Те могат да бъдат третирани като преминали през имуществото на проверяваното лице. В случая разпоредбите на чл. 142, ал. 1 ЗПКОНПИ, съответно на чл. 63, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./, и чл. 151 ЗПКОНПИ, съответно чл. 72 ЗОПДНПИ /отм./, не могат да намерят приложение. Не може да се отнеме равностойността на имущество, което е преминало през патримониума на проверяваното лице, т.е. не е в негово притежание в края на изследвания период, защото не е необходимо да се доказва, че равностойността на отчужденото през изслудвания период имущество е вложена в придобиването на друго имущество до изтичането на този период. В тежест на КПКОНПИ е да докаже какво имущество притежават проверяваното или свързаните с него лица в края на проверявания период; не е в тежест на последните да доказват, че изтеглените суми или наредените плащания са вложени в придобиването на друго имущество или погасяване на задължения, както и че придобивото имущество е потребено, изоставено, обезценено /в т.ч. повредено или изхабено/, унищожено или погинало. Тъй като въззивният съд е постановил акта си в съответствие с разрешенията по тълкувателното дело, то не са налице допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. С оглед изхода от спора и на основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ касаторът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС дължимата държавна такса в размер на 30 лв. за производството по допускане на касационно обжалване. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд