Определение № 786 от 13.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1232/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. В. Я. чрез адв. В. Б. от [населено място] срещу решение № 5 от 10.01.2020г, допълнено с решение №23 от 06.02.2020г по в.гр.дело № 392/2019г. на Шуменски окръжен съд, отменил бракоразводното решение на ШРС в частта относно предоставянето на родителските права по отношение на родените от брака деца Д. /род на 09.02.2007г/ и С. /род на 21.08.2013г / Момчетата са са предоставени за отглеждане на майката М. В. Я., местожителството е определено при нея,определен е режим на лични отношения с бащата и е присъдена издръжка, като с допълнителното решение семейното жилище ,представляващо апартамент в [населено място] ,е предоставено на майката и децата Касаторът е осъден да го напусне.

Бащата - понастоящем касатор ,е обжалвал решението в частта по чл.59, ал.4 СК по отношение предоставянето на родителските права за упражняване, които още с предявяването на иска за развод е претендирал по отношение на двете деца. Както той ,така и деца имат двойно гражданство, майката е гражданка на Руската Федерация и е със статут на постоянно пребиваваща в страната. От 2005г семейството живее в гр Шумен. Бракът е трети по ред за ищеца и първи за ответницата, вина за разстройството му има ответницата. След раздялата си двамата родители продължават да живеят в семейното жилище,придобито по време на брака и да се грижат за децата си, като според изводите в социалния доклад, между децата и родителите има добра емоционална връзка Децата се отглеждат в стабилна семейна среда и потребностите им се задоволяват от двамата.

По същество въззивният съд е преценил че относно упражняването на родителските грижи следва да отдаде предпочитание на майката. Твърденията на страните в процеса се разминават по въпроса за нейните бъдещи намерения. Според касатора, след развода тя планира да напусне Р.България и да се върне трайно при близките си [населено място], където имала връзка с друг мъж. Майката на децата оспорва тези твърдения ,тя нямала извънбрачни връзки ,не планира да напусне България и заявява намерението да отгледа децата си тук. Понастоящем работи на трудов договор като счетоводител.Въззивният съд не е отдал решаващо значение на този спор, макар че страните, най-вече ищецът,са му отделили водещо място при доказателствените си усилия. Съдът не е кредитирал и свидетелските показания в тази връзка.Предпочитание е отдадено на майката, като са приети за опровергани твърденията ,че тя е неглижирала грижите към децата и не се интересува от тях.Изтъкната е ниската възраст на С. и относително ниската възраст на Д., предвид нуждата от непосредствени майчини грижи .Не са налице изключения ,налагащи разделянето на децата, а и те са силно привързани едно към друго.И при двамата родители липсват трети лица, които могат да окажат помощ. Майката работи на непълен работен ден ,бащата е пенсионер и работи като охранител. Към момента на постановяване на решението Д. е ученик в 5-ти клас ,а по-малкото дете посещава детска градина. За децата е обособена детска стая в жилището, която според констатираното в социалния доклад се ползва от бащата,тъй като постановените от парвоинстанционния съд привременни мерки за възложили ежедневните грижи по отглеждане на него .Изслушан от съда, Д. е изказал желание да живее с баща си: “Аз и брат ми искаме да живеем с баща ни“. Социалният работник е изтъкнал ,че изявеното от детето пред съда показва промяна спрямо ситуацията ,възприета и отразена в социалния доклад, включиително след събеседване с детето месец по- рано Изслушан, Д. е заявил в съдебно заседание ,че е притеснен от това, че майка му ще заживее другаде и отделно от тях, защото тя иска да замине за Русия, а детето иска всички да живеят заедно „Баща ми обясни ,че майка ми иска да се разведе с него ,защото си е намерила някакъв друг мъж и толкова“.„Ще живеем нормално, ако мама я няма“. Детето се е изразило по следния начин :„Ако се наложи да живеем с майка ми, без баща ми, той каза ,че няма да може да живее без нас. За майка ми не знам дали ще може да живее без нас ... .Баща ми е споделял,че ще напрови нещо, ако искам да живея с майка ми. Каза, че ще се самоубие. Не знам дали майка ми знае ,че баща ми ще се самоубива. Това баща ми на мен ми го каза. Не си спомням колко пъти ми го е казвал това .Като излезна оттук, не знам какво ще се случи. Аз искам да живея с баща ми и да се виждам с майка ми ....вижданията да са два- три пъти в седмицата .Може и през почиивните дни. ...Ако се наложи да остана с майка ми, искам да се виждам два- три пъти в седмицата с тати ,може и през почиивните дни. Друго не искам да кажа „

Предвид така проведеното изслушване ,въззивният съд е оценил като неприемливи изказванията на бащата пред детето и свидетелстващи за поведение ,което настройва срещу другия родител .Програмиране на поведението при изслушването на детето пред съда е забелязано от социиалния работник.Казаното дава основание на въззивния съд да приеме ,че позицията на Д. до голяма степен е продиктувана от споделеното от бащата, че ще се самоубие ако той и брат му отидат да живеят при майка им. Нормално и обяснимо е поведението на детето при подобно изказване. Излагането на твърдения от подобен характер пред дете в такава възраст, съдът е оценил негативно във връзка с възпитателските качества на бащата и като риск за детската психика.

В приложеното към жалбата изложение, като основание за допускане на касационно обжалване се сочи очевидна неправилност на решението. Поставят се три въпроса ,първите два от които разрешени в противоречие с установена практика на ВКС:

1. За за съобразяване със заложените критерии ,предвидени в чл. 59,ал.4 СК ,критериите в ППВС №1/1974г и пар 1 т.5 на ДР ЗЗакрД. ,трябва ли да се вземат предвид всички критерии и всикчи установени обстоятелства, или е достатъчно само част от тях да са налице .Противоречието е с ППВС №1/1974г ,реш. № 215/2011г на 3-то г.о, реш. №110/2018т на 4-то г.о .за съвкупна оценка на всички обстоятелства и задълбочена съпоставка.

2. Следва ли съдът с оглед цялостната защита на интересите на детето да вземе предвид и да зачете неговите чувства ,да се съобрази с желанието му при кого да живее .Противоречието е с множество решения от практиката на ВКС по тълкуването на пар 1 т.5 на ДР ЗЗакрД,,според която макар да не е обвързан от жиланието на детето, във всички случаи следва да зачете чувствата му ,както и да отчете ефекта на принудата при изпълнението на съответния режим с оглед възрастта, конкратното му развитие и зрелост / реш. № реш. № 215/2011г на 3-то г.о, реш. №110/2018т на 4-то г.о,реш. № 290/2012г на 3-то г.о,реш.№163/2018г на 4-то г.о,реш. №234/2014г на 4-то г.о, и цитираната в тези постановени по реда на чл. 290 ГПК решения съдебна практика /

3.При решаването на въпроса относно упражняване на родителските права следва ли съдът да извърши преценка доколко противобрачното поведение на виновния съпруг има отношение към възпитанието на децата и е в тясна връзка с преценката на качествата му като родител. Сочи се чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.

Ответницата по жалбата М. Я. ,чрез адв А.Ш. е заявила подробен отговор ,че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване. Взети са предвид действителните грижи и отношениие на майката към двете деца, обкръжението на двамата, финансовото им състояние. Бащата не може да контролира пред децата отрицателното отношение към майката ,което съдът е оценил при въпитателските му качества .В случая при децата отсъства родителско отчуждение.

След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

Допускане до обжалване в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса по т.1 в изложението не може да се аргументира с противоречие при предпочитането на майката на две малолетни деца като родител при отглеждането им ,след като по нито един от критериите в установената съдебна практика майката не може да бъде оценена по-негативно от другия родител в настоящия случай: възпритателски качества, полагани родилски грижи желание и готовност ,морален облик ,помощ от трети лица, обкръжаваща среда, здравословно състояние, материални условия и възможности и пр. В решението на въззивния съд обстоятелствата са обсъдени и преценени по критериите установени в ППВС №1/1974г., включително не е налице противоречие с изтъкваната от касатора съдебна практика

Конкретно преценените от съда обстоятелства, при които е формирано и изразено желанието на по- голямото момче Д. да остане да живее с бащата, също не сочат на противоречие с изтъкваната от касатора съдебна практика на ВКС по въпроса за необходимостта чувствата на детето да бъдат зачетени и да се има предвид негативният ефект от принудително наложено на детето решение. За разлика от случаите, обусловили разрешението на въпроса по гр.д № 243/2014г на 4-то г.о, реш. №911/2012г на 4-то г.о, и реш. №207/2013г на 4-то г.о, при изслушването си в съда Д. не е изразявал никакви чувства към който и да било от двамата си родители, проличало е единствено безпокойството му, предизвикано от представата как майка им ще замине за Русия и че баща им ще се самоубие, ако той заяви желание да живее при майка си.Няма признаци на родителско отчуждение към майката и при двете деца.Желанието на Д. при кого да живее е изразено пред съда като изпълнение на задача, решавана от детето при невярно зададено условие. Изразено е като принудителен,нежелан избор и без емоционална обосновка от детето. Желанието е формирано като резултат е от внушения ,формирали напрежение при детето Промяната в поведението на Д. с оглед изслушването му в съда е била инцидентна, резултат от недопустимите и неуместни изказвания на бащата. Програмирана е била за целите на делото,какъвто е и изводът на социалния работник, присъствал на изслушването и консултирал детето по-рано.Именно за такива случаи е указанието съдът да не зачита автоматично изразеното желание и да не се ръководи водещо само от него.Други и различни са обстоятелствата ,свързано преценявани в изтъкваната от защитата съдебна практика на ВКС по въпроса.

Не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т 3 ГПК по последния от формулираните в изложението въпроси. Оценката и значението на определено поведение на супруг с оглед родителския му капацитет има различно измерение и последици от оценката на същото поведение от гледна точка на съпружеските му задължения и двете не следва да се смесват ,тъй като критериите и целите на преценката са различни, както многократно е разяснено в практиката на ВКС. В случая, на ответницата по жалбата е вменена вина за разгрогване на брака поради нейно поведение,което няма никаква връзка с нейните задължения като майка и възпитателски качества като родител ,което въззивният съд е взел предвид при постановяване на решението

Поради изтъкнатото, решението на въззивния съд не е очевидно неправилно и не е налице основание по чл. 280, ал.2 ГПК.

Касационната жалба е неоснователна и следва да се присъдят разноски на ответницата в това производство, установени за адвокатска защита

Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.