Определение № 169 от 06.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 59/2012 г.

Производство по чл.274, ал.2 във връзка с чл.280, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на ЕТ Е. Г. Т. с фирма “”Е.-Б”, със седалище и адрес на управление [населено място], срещу определение №252 от 28.10.2011г. по т.д. №840/2011г. на ВКС, ТК, І т.о., с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на касационното производство. Основанието за оставяне без разглеждане на касационната жалба е разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК. Определението е правилно. С изменението на ал.2 на чл.280 ГПК / ДВ бр. 100 от 2010г. в сила от 21.12.2010г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. по граждански дела и до 10 000 лв. по търговски дела. Съгласно §25 от ПЗР на ЗИДГПК ДВ бр.100/21.12.2010г. само висящите производства се разглеждат по досегашния ред. В случая ищецът е предявил иск по чл.233, ал.1, изр. първо ЗЗД с цена на иска по два договора за наем в общ размер от 4140 лв. Правилно при определяне на цената на иска съставът на ВКС, ТК е съобразил разпоредбата на чл. 69, ал.1,т.5 ГПК, съгласно която по искове за съществуване или прекратяване на договор за наем, размерът на цената на иска е наема за една година. Размерът за наема за една години – чл.8, раздел ІІ Наемна цена по договора от 1.01.2010г. е 2484 лв., а по договора от същата дата за магазин №10 размерът е 1656 лв. Настоящият състав изцяло споделя изводите на съда по тълкуването на параграф 25 от ПЗР на ЗИДГПК, че висящи касационни производства са тези, по които касационната жалба е постъпила във въззивния съд до влизане в сила на закона – 21.12.2010г., какъвто не е случая. С оглед на изложеното съставът на първо търговско отделение на ВКС