Определение № 3381 от 13.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 396/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ОББ Факторинг“ ЕООД срещу решение №692 от 15.11.2023 г. по в.т.д.№304/2023 г. на САС. С обжалваното решение, след частична отмяна на решение №1368 от 05.12.2022 г. по т.д.№382/2022 г. на СГС, са отхвърлени предявените от „ОББ Факторинг“ ЕООД срещу „Глория - 2001“ ООД искове: по чл.79, ал.1, пр.1, вр. чл.327, ал.1 ТЗ, вр. чл.99 ЗЗД и чл.121, ал.1, пр.2 ЗЗД за осъждането на ответника (солидарно с „МКМ - трейд“ ЕООД, „МКМ - БГ груп“ ЕООД и „ТК Рувитекс индъстри“ ЕООД) да заплати сумата от 79 195.35 лв., представляваща непогасената част от продажната цена по фактура №354/03.08.2017 г., издадена от „МКМ БГ“ ЕООД (н.), вземането по която е цедирано съгласно договор за факторинг от 17.05.2016 г., сключен между „ОББ Факторинг“ ЕООД и „МКМ БГ“ ЕООД (н.), ведно със законната лихва от 23.02.2022 г. до погасяването и по чл.86 ЗЗД, вр. чл.121, ал.1, пр.2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 22 416.64 лв., представляваща лихва за забава за периода 22.02.2019 г. – 22.02.2022 г. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че изводите на въззивния съд относно обстоятелството, че частичното плащане по процесната фактура от ответника „Глория-2001“ ООД на 23.02.2018 г., е извършено след подписване на споразумението за прихващане между доставчика по договора за факторинг и ответника „Глория-2001“ ООД, подписано на 28.02.2018 г., е в очевидно противоречие с елементарните правила на логическото мислене. Навеждат се доводи, че посоченото противоречие е налице и относно извода на съда, че плащането по процесната фактура е направено на доставчика, а не на ищеца (фактор по договора за факторинг), тъй като освен, че самият ответник в отговора на исковата молба посочва, че е платил на ищеца суми по процесната фактура, в случая е несъмнено, че в самата фактура изрично е посочено, че вземането е прехвърлено на фактора, а плащането е извършено по банковата сметка на фактора, също изрично посочена във фактурата и в платежното нареждане, като по тази сметка са осъществявани всички плащания от ответника на ищеца по фактурите, предхождащи процесната. С оглед изложеното се сочи, че въззивният съд е достигнал и до погрешния извод за погасяване на претендираното вземане чрез извършено прихващане, още повече, че вземанията на ответника срещу доставчика, с които е прихванал, са възникнали далеч, след като вземането на доставчика към ответника е било прехвърлено на фактора. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че решението е очевидно неправилно, като общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. За задължението на въззивния съд да изложи в мотивите на решението собствени фактически и правни изводи на база всички събрани по делото доказателства, относими към правния спор като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност и съпостави установените факти от всяко едно доказателство с останалите доказателства и посочи кои от фактите приема за установени и въз основа на кои доказателства. 2. Допустимо ли е с оглед чл.103, ал.3 ЗЗД, след като длъжникът е бил уведомен за извършената цесия и е извършил плащания на новия кредитор, длъжникът и цедентът да сключат споразумение за прихващане с погасителен ефект за прехвърленото вземане. 3. Допустимо ли е длъжникът и цедентът да сключат споразумение за прихващане с погасителен ефект, след прехвърляне на вземането от цедента на цесионера и уведомяването на длъжника за цесията, при положение, че към момента на съобщаване на цесията на длъжника, прехвърленото вземане не е било изискуемо. 4. Допустимо ли е длъжникът и цедентът да сключат споразумение за прихващане с погасителен ефект, след прехвърляне на вземането от цедента на цесионера, с насрещно вземане на длъжника, при положение, че вземането на длъжника срещу цедента е възникнало след съобщаване на цесията. 5. Ако прехвърленото вземане не е било изискуемо към момента на съобщаване на цесията на длъжника, може ли длъжникът да прихване свое вземане срещу първоначалния кредитор и може ли при тези обстоятелства прихващането да се извърши с вземане на длъжника срещу първоначалния кредитор, възникнало след съобщаване на цесията на длъжника. Спрямо първи въпрос се поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС, а спрямо останалите, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът по касация „Глория - 2001“ ООД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът е поддържал, че по силата на сключен с „МКМ БГ“ ЕООД (н.) договор за факторинг и допълнително извършеното цедиране от страна на „МКМ БГ“ ЕООД (н.), е носител на вземането по фактура №3000354 от 03.08.2017 г. (№354/2017 г.), обективираща действително продажбено отношение, по което ответникът купувач „Глория - 2001“ ООД е поел задължение към „МКМ БГ“ ЕООД (н.) за заплащане на продажна цена в размер от 98 684.14 лв., а ответникът в отговора на исковата молба е оспорил исковете с доводи, че не е бил надлежно уведомен за цедиране на вземането по фактура №354/2017 г., поради което е погасил част от това вземане чрез прихващане с насрещни задължения на доставчика към него, като разликата от 19 488.79 лв. до пълния размер на фактурата е превел на ищеца по банковата сметка, посочена във фактурата. Установил е, че във фактура №354/2017 г. е посочено изрично, че вземането по нея е прехвърлено в полза на „ОББ Факторинг“ ЕООД, като са посочени и сметките, по които може да бъде извършено плащането, а фактурата е получена от „Глория - 2001“ ООД, поради което е приел, че дружеството-ответник е уведомено от досегашния си кредитор, че задължението към него е прехвърлено на „ОББ Факторинг“ ЕООД. Установил е и обстоятелството, че във фактурата е посочена и банкова сметка, титуляр по която е „ОББ Факторинг“ ЕООД, като по тази сметка в периода от 02.09.2016 г. до 23.02.2018 г. са постъпвали плащания с наредител „Глория - 2001“ ООД, последното от които (от 23.02.2023 г.) е в размер 50 000 лв. по фактури 350 и 354. Посочил е, че със споразумение за прихващане от 28.02.2018 г., сключено между „Глория - 2001“ ООД и „МКМ БГ“ ЕООД (н.), страните са се споразумели за погасяване на задължението на „Глория - 2001“ ООД към „МКМ БГ“ ЕООД (н.) в размер 79 195.35 лв. по фактура №354/2017 г. с насрещни вземания на платеца по две фактури, едната от които е издадена в деня на подписване на споразумението. Счел е, че с извършеното с платежното нареждане от 23.02.2023 г. плащане на сумата 19 488.79 лв., представляваща част от вземането по фактура №354/2017 г., ответникът не е заявил своето съгласие с цесията, тъй като в платежното нареждане, с което е преведена сумата, като име на получател на плащането е посочено „МКМ БГ“ ЕООД (н.), следователно с посоченото платежно нареждане е направено изрично волеизявление за заплащане именно към стария кредитор „МКМ БГ“ ЕООД (н.), като допълнителен аргумент, че това не представлява предварително дадено съгласие е обстоятелството, че споразумението за прихващане, по мнение на въззивния съд, е предхождащо извършения паричен превод - задължение в такъв размер (19 488.79 лв.) по фактура №354/2017 г. е останало дължимо едва след като с вземането по тази фактура в размер 98 684.14 лв. е извършено прихващане срещу насрещни задължения на „МКМ БГ“ ЕООД (н.) към ответника в общ размер 79 195.35 лева по фактура №8635/28.02.2018 г. (в размер 46 107.22 лева) и по фактура №79/31.05.2017 г. (в размер 33 088.13 лева). Изразил е становище, че извършения след прихващането превод не може да се тълкува като приемане на цесията, което да препятства вече осъщественото прихващане, като в случая е без значение как са се развивали отношенията между страните по повод предишни фактури, касаещи други доставки - съгласието с извършената цесия от гледна точка на извършеното прихващане следва да се обсъжда единствено с оглед вземането по фактура №354/2017 г. С оглед изложеното е достигнал до извод за неоснователност на исковете, предвид обстоятелството, че по делото не е установено, че ответникът, в качеството му на длъжник по фактура №354/2017 г., се е съгласил с цедирането на вземането по нея - такова съгласие не е изявено, тъй като частичният превод по тази фактура е направен след прихващането на взаимни задължения, респективно извършеното прихващане е породило своя ефект и задължението по фактура №354/2017 г. е погасено чрез прихващане. При възприетата от въззивния съд фактическа обстановка (наличие на частично плащане по процесната фактура №354 от ответника „Глория-2001“ ООД на 23.02.2018 г.; подписване на 28.02.2018 г. на споразумението за прихващане между доставчика по договора за факторинг и ответника „Глория-2001“ ООД; изрично посочване във фактура №354, че вземането е прехвърлено на фактора; осъществяване на плащането по тази фактура по банковата сметка на фактора, също изрично посочена във фактурата и в платежното нареждане; извършване на всички плащания от ответника на ищеца по фактурите, предхождащи процесната, по същата сметка), както и с оглед установеното от въззивния съд признание на ответника в отговора на исковата молба (че е превел на ищеца по банковата сметка, посочена във фактурата, разликата от 19 488.79 лв. до пълния размер на фактурата), настоящият състав намира, че изводите на въззивния съд, че частичното плащане по процесната фактура от ответника „Глория-2001“ ООД на 23.02.2018 г., е извършено след подписване на споразумението за прихващане между доставчика по договора за факторинг и ответника „Глория-2001“ ООД, подписано на 28.02.2018 г. и че плащането по процесната фактура е направено на доставчика, а не на ищеца (фактор по договора за факторинг), са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила. В този смисъл решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК, а по формулираните от касатора материалноправни въпроси, съдът ще се произнесе при необходимост в акта по съществото на спора. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,