Определение № 225 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 519/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 2278 от 25.02.2011 г. от С. И. М., Ц. И. М., В. С. К., П. С. П., А. Д. С., С. Н. С. и Н. Н. С. чрез процесуалния им представител адвокат С. М. срещу решение № 427 от 07.01.2011 г. по гр. д. № 968 по описа за 2010 г. на Окръжения съд [населено място]. Предмет на делото е установителен иск за собственост върху част от нива с площ от 1 дка., м. „К.”, в землището на [населено място], при граници и съседи: от две страни ДФП, И. С. и А. М. А., включен графически ситуационно, съгласно плана на новообразуваните имоти, в поземлен имот с идентификатор № 10447.520.3863. Цената на иска на така описания поземлен имот, съобразно представеното в първоинстанционното производство удостоверение за данъчна оценка, е в размер на 198,45 лева. Нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ въвежда цената на иска като условие за допустимост на касационното обжалване, като предвижда, че не подлежат на такова решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. В конкретния случай касационната жалбата е подадена на 25.02.2011 г., поради което по аргумент на противното основание от § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ приложима е посочената разпоредба. Ето защо подадената жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г.о.