Определение № 452 от 09.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 219/2018 г.

Производството е по ч.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на „АГРОПРОЕКТ”ООД, гр. Нова Загора против въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 104 от 13.10.2017 г., по в.т.д. № 260/2017 г., с което е потвърдено решение на Сливенския окръжен съд № 32 от 26.06.2017 г., по т.д.№ 93/2016 г. за уважаване на предявения от „ЗАРА-Е”ООД, гр.Стара Загора срещу настоящия касатор като ответник, иск по чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 32 633.78 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение на парично задължение по договор за доставка на горива от 22.04.13 г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 28.11.2016 г. до окончателното и изплащане и деловодни разноски в общ размер на 4005.35 лв.. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска касирането му на основание чл.281, т.3 ГПК. Основно касаторът възразява е срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че клаузата за неустойка, уговорена в чл.7, ал.1 от процесния договор, не е несъизмерима с очакваните вреди от неизпълнението, независимо, че според последни дори при един ден забава на длъжника, води до увеличаване на съществуващия паричен дълг с ј от стойността му и не излиза извън присъщите й функции, поради което не е нищожна, като противоречаща на добрите нрави по см. на чл.26, ал.1 ЗЗД. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК обосновава касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното и процесуално право: 1.” Действителна ли е неустойка по чл.92 ЗЗД, която е несъизмеримо висока в сравнение с вредите за кредитора, произтичащи от неизпълнение в срок на конкретното парично задължение?”; 2. „ Действителна ли е неустойка по чл.92 ЗЗД, когато кредиторът не търпи никакви вреди от неизпълнението в срок на конкретно парично задължение, или когато тези вреди са обезщетени по друг начин за сметка на същия длъжник ?”; 3.” При направено възражение за това, длъжен ли е съдът да прецени съизмеримостта на неустойката с вредите, произтичащи за кредитора от неизпълнението в срок на конкретното парично задължение?”; 4. „ Какъв е характерът на разпоредбата на чл.76 ЗЗД и могат ли страните по договор да предвидят в договора ред за погасяване на лихви, неустойки и главници, който да е различен от законоустановената последователност по чл.76, ал.1 ЗЗД и който да се прилага с предимство в отношенията между страните по договора ?” Алтернативно въведеното основание за достъп до касация е поради „очевидна неправилност” на въззивния съдебен акт по см. на чл. 280,ал.2,пр.3 ГПК(ДВ бр.86/2017г.). Аргументите са, че приетата от въззивния съд последователност в погасяване на задълженията, по правилото на чл.76, ал.1 ЗЗД е в несъответствие с изрично договорената между съконтрахентите по процесната продажба поредност на погашенията, с което е нарушен установения в чл.9 ЗЗД основополагащ принцип на облигационното право за свободата на договаряне в рамките на повелителните норми на закона и общото правило на чл.20а ЗЗД. Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява по искането за достъп за касация, излагайки подробни писмени съображения за отсъствие на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. При условията на евентуалност изразява несъгласие и с поддържаните касационни основания. Касационната жалба е приета за процесуално допустима с определение на ВКС, ТК № 214 от 18.06.2018 г., с което поради значението на поставения в изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК материалноправен въпрос № 4 за крайния изход на делото и неговата косвена относимост към предмета на образуваното пред ОСГТК на ВКС Тълкувателно дело № 3/ 2017 г. производството по настоящето дело е спряно на основание чл. 292 ГПК. По реда на чл.230, ал.1 ГПК същото е възобновено с определение на състав на второ търговско отделение на ВКС № 107 от 05.04.2019 г.. Настоящият състав на второ търговско отделение на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените от страните доводи и данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира: За да потвърди осъдителното решение на Сливенския окръжен съд за уважаване на предявения от „ ЗАРА –Е”ООД срещу „АГРОПРОЕКТ” ООД иск по чл.92, ал.1 ЗЗД до размера на присъдената сума, решаващият състав на Бургаския апелативен съд е споделил, като основан на доказателствения материал по делото, крайния извод на първостепенния съд, че ответното търговско дружество, като купувач по сключения между страните валиден договор за продажба на енергийни продукти от 22.04.2013 г., анексиран последователно на 01. 01. 2015 г. и на 01.01.2016 г., е изпаднал в забава заради неплащане в срока по чл.6.1 на дължимата покупна цена, с което са осъществени предпоставките на закона за ангажиране на договорната му отговорност за неизпълнение, съобразно неустоечната клауза на чл.7, ал.1. С оглед съвпадане на изградените правни изводи Бургаският апелативен съд е препратил към мотивите на СОС по правилото на чл.272 ГПК, излагайки допълнително и самостоятелни съждения по съществото на спора във вр. с оплакванията на въззивника. Посочел е, че съобразно предмета на процесния договор и вида на твърдяното кредиторово неизпълнение - спомагателно спрямо основаното му задължение на продавач, същото макар да е доказано в процеса - ирелевантно за забавеното плащане на покупната цена от длъжника, не обосновава освобождаването му от отговорност да обезщети предварително определените за настъпили вреди за ищеца, съобразно договорния от съконтрахентите способ. При разрешаване на спора за валидността на неустоечната клауза и за настъпило чрез частично плащане погасяване на задължението за неустойка, надлежно въведени в предмета на делото чрез своевременно възражение на ответника, решаващият състав на въззивната инстанция е приел: че уговорената неустойка в размер на 25% или ј от неплатената цена не е несъизмерима с очакваните вреди от неизпълнението, а доколкото във функциите й - обезпечителна и обезщетителна се включва и наказателна, която с оглед качеството на страните на търговци, в случая е и сериозна санкция за неправомерното поведение на длъжника след конкретно определен срок в забавата на дължимото плащане, тя не излиза и извън присъщото й предназначение и цел, поради което не противоречи на добрите нрави; че клаузата на чл.7.1, ал.2, в която се съдържа едновременно позоваване на установената в закона поредност и конкретно изброяване на вземанията, подлежащи на погашение, е неясна относно волята на съконтрахентите за договорната помежду им последователност на отделните платки. Поради това и позовавайки се на конкретна казуална практика на ВКС, според която погасяването по чл.76, ал.2 ЗЗД е приложимо само при възникнало наред с главния дълг задължение за договорна лихва, а обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД, когато се дължи с друго еднородно задължение се погасява единствено по поредността, установено в чл.76, ал.1 ЗЗД, въззивната инстанция е извела правен извод, че изразеното съгласие на страните, обективирано в процесния договор, щом препраща към закона, изключва в отношенията помежду им да е приложима поредност, различна от установената в чл.76, ал.1 ЗЗД, независимо от съществуването и на други уговорки. Въз основа на възприетото разрешение Бургаският апелативен съд е отрекъл с извършеното от ответника частично плащане на дълга му спрямо ищеца да е настъпил погасителен ефект за претендираното вземане за неустойка. Съобразени решаващите мотиви в обжалваното въззивно решение дават основание да се приеме, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Възприетото от въззивния съд разрешение по поставените от касатора материалноправни въпроси, които са обусловили решаващата правна воля на въззивния съд, а чрез нея и изхода на делото, свързани с действителността на договорна неустойка по чл.92 ЗЗД, която е несъизмеримо висока с вредите за кредитора, произтичащи от неизпълнение в срок на конкретно парично задължение и с възможността страните да предвидят в договора ред за погасяване на лихви, неустойки и главници, който да е различен от законоустановената последователност по чл.76, ал.1 ЗЗД и да се прилага с предимство в отношенията помежду им, по повод същия този договор изисква извършване на проверка за съответствието му със задължителна съдебна практика – т.3 на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г., по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС и т.1 от ТР № 3 от 27.03.2019 г., по тълк.д.№ 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Приетата основателност на искането за достъп до касация на основание чл.280, ал.1 ГПК изключва необходимост от обсъждане на въведеното селективно основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Мотивиран от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС