Определение № 682 от 13.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3072/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. И. И., подадена чрез адв. Д.П., срещу решение № 376 от 23.04.2024г., постановено по въззивно гр.дело № 1932/2023г. на Бургаския окръжен съд. С въззивното решение е потвърдено решение №1869/15.09.2023г. по гр.д. № 4079/2023г. на РС-Бургас за отхвърляне на иска на Д. И. против Г. С. И. за изменение на всички мерки, постановени в решение по гр.д.№ 6427/2021г. на РС-Бургас относно упражняването на родителките права, личните отношения и издръжката на малолетното дете М. Д. И. и упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на майката, определено е местоживеенето на детето да бъде с майката; определен е и режим на лични контакти между бащата и детето всяка първа седмица от месеца за времето от неделя в 10 часа до събота в 18 часа с приспиване в тази седмица в дома на бащата, който в учебните дни следва да води и взема детето от съответното учебно заведение; всяка трета седмица от месеца в събота за времето от 10 часа до 18 часа, като бащата взема и връща детето от дома на майката; тридесет дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. Постановено е родителите да редуват помежду си Великденските, Коледните и Новогодишните празници, като всяка четна година по време на Великденските и Новогодишни празници детето ще бъде при бащата, а по време на Коледните празници при майката и обратно-всяка нечечтна година по време на Великденските и Новогодишни празници детето ще бъде при майката, а по време на Коледните празници-при бащата. В касационната жалба се излагат подробни съображения за неправилност и необоснованост на решението, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила - основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Поддържа се, че въззивният съд в нарушение на процесуалния закон не е обсъдил събраните по делото доказателства, от които категорично се установяват влошените отношения между детето и майка му, упражненото спрямо детето насилие от страна на майката, пребиваването на детето в Кризисен център, именно заради конфликти с майката, изключително близките отношения между бащата и детето. Според касатора съдът изцяло игнорирал изразеното от детето желание да живее с баща си в неговия дом, в който е отраснало и в който е живяло преди раздялата на родителите си, като по този начин постановил решение, което изцяло е в разрез с интереса и благополучието на детето. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т.ІІ от ППВС №1/12.11.1974г. и с решение № 331/01.11.2013г. по гр.д.№ 2181/2013г. на ІV ГО на ВКС по правния въпрос: 1. Относно преценката на изменение на обстоятелствата, като основание за промяна на мерките за упражняване на родителски права и по-конкретно – поведението на родителите и на останалите установени по делото причини, довели до категоричното нежелание на детето да живее с родителя, на когото е било предоставено упражняването на родителските права с предходно съдебно решение. Ответникът по касационната жалба-Г. С. И., чрез процесуалния си представител адв. Й. Й., излага съображения за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Оспорва жалбата и по същество. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното: Разгледан е иск с правно основание чл.127, ал.2, във връзка с чл.59, ал.9 от СК. За да потвърди решението на РС-Бургас за отхвърляне иска на бащата на малолетното дете, въззивният съд е приел, че РС е изяснил правилно делото от фактическа страна и е достигнал до правилни и обосновани правни изводи, които изцяло е споделил и на основание чл.272 от ГПК е препратил към тях. От фактическа страна е установено, че страните Д. И. и Г. И. са родители на малолетната М., [дата на раждане]; с решение № 1372/15.11.2021г. по гр.д. № 6427/ 2021г. на РС-Бургас е одобрено постигнатото между тях споразумение, според което упражняването на родителските права по отношение на детего е предоставено на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения с детето-всяка събота и неделя и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката. Прието за установено е, че родителите са се разделили през 2021г. и отношенията им са крайно влошени, липсва нормален контакт помежду им; това води допълнително до проблеми както между тях, така и по повод отглеждането на детето, което се възползва от конфликтите между тях, отстоявайки своето желание да живее при баща си; двамата родители притежават родителски капацитет, имат необходимите битови условия за отглеждането му и подкрепа от разширения семеен и социален кръг; на 24.06.2023г. детето подава сигнал за упражнено спрямо него насилие от страна на майка му, спрямо детето е предприета мярка за закрила и то е настанено в кризисен център за срок един месец. От представените по делото книжа, изготвени във връзка с предоставената социална услуга е установено, че първоначално, детето, съпровождано от баща си е посочило, че майката е упражнила физическо насилие, а впоследствие е споделило, че е излъгало за това, тъй като желае да живее с баща си. Въззивният съд е обсъдил ангажираните в производство писмени доказателства, изготвените доклади от Дирекция „Социално подпомагане“ - Бургас, събраните гласни доказателства и заключенията на съдебно психологическата и допълнителната експертизи; взел е предвид изявленията на родителите, събрани по реда на чл. 59, ал.6 СК. Въз основа на всичко това съдът е приел, че и двамата родители изразяват категоричното си желание да отглеждат детето, но е налице необходимост от повишаване на родителския капацитет. Съдът е отчел, че при изслушване на детето в съдебно заседание, то е заявило желанието си да живее при своя баща; че не се чувства добре при майка си защото тя го бие, псува и обижда – „Бие или с чехъл или ми удря шамари по лицето и тялото, понякога ме рита с крак“; баща й не я бие никога, прави й забележка ако има слаба оценка; че не е писало и рисувало на майка си картичките и рисунките, представени във въззивното производство; че тези рисунки, които майка й е показала на социалните работници, не са от нея, както и че не й е правила подаръци. Въззивният съд е взел предвид заключението на приетата във въззивното производство допълнителна съдебно-психологична експертиза, според което е налице не толкова манипулация от някой от родителите спрямо детето, колкото манипулация от страна на детето М., което използва желанието на баща си да получи родителските права и конфликта между родителите; това води до подсилване на истината от страна на детето и преувеличаване и изкривяване в тази насока; детето показва гняв и яд към майка си и желание да живее при баща си едновременно. Според вещото лице, виждайки, че баща й реагира на „системно физическо насилие“, М. променя съдържанието и реалната ситуация, за да получи желания краен резултат – да се премести да живее при баща си в [населено място]. Що се отнася до твърденията за упражнено физическо или друго насилие над детето, вещото лице не установява такова. Същевременно счита, че детето не осъзнава последствията от своите действия и тъй като баща й я подкрепя в нейните усилия да изрази недоволство от майка си и нейния партньор, това води до създаване образ на добър и грижовен родител в лицето на бащата и отхвърляне или омаловажаване на усилията полагани от майката. Вещото лице препоръчва индивидуална психотерапия за всеки от двамата родители и медиация. Съставът на ОС е взел предвид и че след като в хода на първоинстанционното производство детето, под влияние на своя баща, е подало сигнал, довел до прилагане на спешна мярка и настаняване в център за „Спешен прием“ към ЦОП, пред въззивната инстанция е последвало второ обаждане от страна на детето за извършено домашно насилие спрямо него и към момента на висящността на производството детето е отново в „Спешен прием“ към ЦОП. По повод на това обстоятелство вещото лице е коментирало, че при извършване на експертизата детето е било в кризисния център и не се чувства добре там, тъй като при наличие на две жилища при всеки от двамата родители, е логично детето да живее в семейна среда, а не в „Спешен прием“ към ЦОП. В откритото съдебно заседание пред въззивния съд експертът е обяснил, че не следва да се ограничава режимът на лични отношения с бащата, тъй като това би довело до допълнително озлобяване на детето срещу майка му. От друга страна вещото лице не препоръчва промяна на местоживеенето на детето при баща му, тъй като, както е констатирано в експертизата пред първата съдебна инстанция, е налице „синдром на родителско отчуждение“ в лека степен с предпоставки за развитие в тази насока, като отчужденият родител е майката, а бащата от своя страна подсилва недоволството на детето към другия родител. С оглед на така изяснената фактическа обстановка от правна страна въззивният съд е приел, че желанието на детето е от значение и следва да бъде взето предвид при решаване на делото, при кого да живее при разделени родители. Същевременно обаче, от значение са и останалите фактори, които според съда са обуславящи в случая. Основният е свързан с интересите на детето и задължението на съда да съблюдава спазването му. В случая детето е на 11 години и 11 месеца, ученик в пети клас в ОУ „Петко Рачев Славейков“ [населено място]; майката е тази която се опитва да въведе правила и задължения, да настоява за спазване на изискванията, за постигане на по-добри резултати в учебната дейност на детето. От друга страна, ярко е подчертана любовта на детето към бащата, когото то свързва предимно с почивка, забавления и игри. Налице е и роднинска привързаност към близките от страна на бащата – братовчеди и лели, живеещи в [населено място], както и подчертана любов към животните. Социалните доклади и другите писмени доказателства установяват, че именно бащата е този, който неглижира представянето на детето в училище. Според съда в тази възраст е особено важно придобиването на навици и умения, които в последствие ще дадат възможност на М. да се справя с предизвикателствата в живота, което не може да стане без спазване на правила и норми, включително и по отношение на учебния процес. Това, както и обстоятелството, че детето е от женски пол, налага същото да живее при своята майка, която да полага преки грижи за нея след настъпилата раздяла в семейството. Въззивният съд е приел също, че постановеният от БРС разширен режим на лични отношения с бащата следва да се запази по предписание на вещото лице, с оглед обтегнатите отношения между майка и дъщеря, а възможността бащата да се включи в подпомагане на детето в училищното му обучение, би допринесло за по-голямата му ангажираност в тази процес. Споделени са и изводите на РС, че и двамата родители притежават добри родителски качества и са готови да подкрепят и подпомагат детето, но тъй като то има нужда от постоянна, сигурна и стабилна среда, следва да работят върху повишаване на родителския капацитет. Допълнил е, че по-доброто разбирателство помежду им би било основа за цялостно задоволяване на нуждите на детето и би избегнало манипулативното поведение както по отношение на детето от страна на родителите, така и по отношение на двамата родители, провокирано от детето, възползващо се от неразбирателството помежду им. С тези мотиви въззивният съд е потвърдил обжалвания пред него първоинстанционен съдебен акт. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Отговор на поставения въпрос е даден в разясненията, дадени в ППВС № 1/12.11.1974г., както и в трайната и непротиворечива практика на ВКС - под „изменение на обстоятелствата“ се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при новото разрешение; във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки, при която преценка следва да се съблюдават изключително интересите на детето; по своето съдържание изменението на обстоятелствата, респ. - новите обстоятелства могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества на родителите, до тяхното и на децата поведение, до желанието на децата и на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, до социалната среда, в която живеят децата след решението, до жилищните, битовите и материалните условия и т.н. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се отразяват, и по какъв начин на положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото. В цитираното от касатора решение по гр.д. № 2181/2013г. на ІV ГО на ВКС е посочено, че желанието на децата и това на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда; становищата и исканията им, както и установеното по делото тяхно поведение се обсъждат на общо основание, вземат се предвид и се преценяват в съвкупност с всички останали релевантни обстоятелства по делото, като висшият критерий за решението на съда е интересът на детето. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, от роднините и приятелския кръг на майката и бащата. Изхождайки именно от интереса на детето, съдът, макар да не е обвързан от желанието или нежеланието му да живее с единия родител и да има контакти с другия, във всички случай следва да вземе предвид и да зачете детските чувства, както и да отчете ефекта на принудата при изпълнението на съответния режим, с оглед възрастта на детето, конкретното му развитие и зрелост, и най-вече - с оглед конкретното му психоемоционално състояние. В пълно съответствие с цитираната съдебна практика е процедирал въззивния съд при постановяване на обжалваното решение. Съдът е обсъдил налице ли е промяна в обстоятелствата, при които с предходното решение вече е бил разрешен въпросът за родителските права, като е изследвал настъпилата промяна в релевантния период; извършил е преценка дали промяната е от значение за критериите, при които следва да се обезпечи най-добрия интерес на детето и е преценил, че майката е по-подходящият родител, който да отгледа и възпита детето, като е определил и разширен режим на лични отношения с другия родител. Съдът не е изключил, а напротив, взел е предвид обстоятелствата, посочени в ППВС № 1/1974г., които имат значение за преценка интереса на детето-родителския капацитет на майката и бащата, полаганите до момента грижи за детето, пола и възрастта му, условията за отглеждане на детето в дома на майката и на бащата, помощта от трети лица, материалните възможности на родителите. Изводите по отношение на всяко от обстоятелствата са изведени след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и приетите за установени въз основа на тях факти. Съдът е взел предвид заявеното от детето желание, че иска да живее при баща си, но обосновавайки се, че това не съответства на висшия интерес на детето не е уважил това желание, като в същото време е съобразил, че интересът на детето е свързан с правото на лични отношения с всеки от родителите му и правото да бъде възпитавано и отглеждано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие. Предвид това, съдът е отчел, че поради възрастта си, малолетната М. не може сама да определя своето местоживеене – в [населено място] или в [населено място] и с кого от родителите си да живее, а тези решения следва да се вземат в неин интерес и принципно по общо съгласие на родителите й. Анализирайки заключенията на представените по делото социални доклади и експертни становища на вещите лица-психолози, съдът е счел, че детето е поставено в изключително тежка ситуация, която се отразява негативно на психиката му, поради липсата на съгласие между майката и бащата и нежеланието и невъзможността им да постигнат такова относно отглеждането му. И не на последно място, въззивният съд не е игнорирал твърденията на касатора за проявено от нейна страна физическо насилие над детето, а след съвкупен анализ на доказателствата и при съобразяване с експертните становища на СПсихЕ е приел, че те са останали недоказани. Съдът не е пренебрегнал и твърденията на бащата, както той сочи в обосновката на въпроса си, за влошени отношения между детето и майката и силната емоционална привързаност на детето към него, но е изследвал задълбочено причините, довели до това и е счел за необходимо повишаването на родителския капацитет и на двамата родители. Именно поради това, а не поради допуснати процесуални грешки или несъблюдаване на интереса и благополучието на детето, съставът на ОС е отказал да изгради върху тях правните си изводи. Предвид изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано. При този изход на делото на ответника в касационното производство следва да бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер 400 лева, с оглед представеното доказателство за плащането им-договор за правна защита и съдействие от 04.07.2024г. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО