Определение № 352 от 26.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 2373/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „А.Т.Д. - България” ООД, [населено място] срещу решение № 166 от 20.05.2019 г. по в. т. д. № 676/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 415 от 08.08.2017 г. по т. д. № 299/2016 г. на Пловдивски окръжен съд, както и решение № 425 т 20.07.2018 г., постановено по същото дело. С първия от посочените първоинстанционни актове е уважен предявеният от К. А. Димандис, гражданин на Република Гърция, иск по чл. 74 ТЗ за отмяна решенията от 22.04.2016 г. на общото събрание на съдружниците в „А.Т.Д. - България” ООД, обективирани в констативен протокол № 77, том I, рег. № 1293/2016 г., съставен от Вяра Титова – помощник-нотариус на нотариус К. А., рег. № 472 на НК, с район на действие района на Пловдивски районен съд: за изключването на К. А. Димандис като съдружник в „А.Т.Д. - България” ООД; за изплащане равностойността на притежавания от него дружествен дял; за задължаване на управителя на дружеството да извърши всички необходими действия във връзка с уреждане на имуществените отношения с изключения съдружник и за поемане на неговите дялове от оставащия съдружник В. И. Ч.. С второто първоинстанционно решение са отменени взетите от В. И. Ч., в качеството му на едноличен собственик на капитала на „А.Т.Д. - България” ООД вследствие изключването на К. А. Димандис като съдружник, решения от 22.04.2016 г.: за преобразуване на дружеството от ООД в ЕООД; за промяна адреса му на управление; решение за осъществяване на представителството и управлението на дружеството от В. И. Ч. и за промяна на дружествения договор в съответствие с предходните решения. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като не кореспондира със събраните по делото писмени и гласни доказателства и е постановено при превратното им тълкуване. Изразено е несъгласие с извода на решаващия състав, че не са изпълнени законовите изисквания за лично връчване на поканата за провеждане на събранието, както и на предупреждението по чл. 126, ал. 3 ТЗ до изключения съдружник. Според касатора, фактът на връчване на посочените два документа на ищеца на адреса му в Гърция се установява от представеното писмо от куриерска фирма „Ин Тайм“ ООД, [населено място], което неоснователно не е съобразено от въззивната инстанция. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, като твърдението за очевидна неправилност на решението е аргументирано със същите оплаквания, които са изложени и в касационната жалба. Ответникът по касация – К. А. Димандис, гражданин на Република Гърция – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 04.10.2019 г. Претендира присъждане на разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. За да остави в сила първоинстанционно решение № 415 от 08.08.2017 г., въззивният съд е споделил изцяло изводите на Пловдивски окръжен съд за незаконосъобразност на взетите от процесното общо събрание на съдружниците в „А.Т.Д. - България” ООД решения. Незаконосъобразността им е аргументирана с липсата на доказателства за надлежно изпълнение на процедурата по чл. 139, ал. 1 ТЗ за връчване на ищеца, в качеството му на съдружник, на поканата за насроченото за 22.04.2016 г. общо събрание. Този извод е направен, тъй като, след задълбочен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, решаващият състав е приел, че: На 28.03.2016 г. на ищеца Д. са изпратени документи чрез куриерска фирма „Ин Тайм“, описани от изпращача на същите като „покана А-24-2/24.03.2016 г., отговор В-24/24.03.2016 г. и предупреждение А-24-1/24.03.2016 г.“, но по делото не е установено, че именно тези документи са се съдържали в пощенската пратка; Документите са изпратени не от ответното дружество „А.Т.Д. - България” ООД, респ. от неговия управител, а от друго дружество – „Дека Трейд“-Пловдив с посочване на лице за контакт Н. С., която несъмнено не е управителят на ответника; Липсва обратна разписка с подпис на лице, което да е получило пратката, поради което не се установява получаването й да е от ищеца; Адресът, на който е изпратена пратката – Гърция, [населено място], [улица], не съвпада с адреса, посочен като адрес на ищеца Д. в дружествения договор, относно наименованието на улицата – [улица]. С оглед извода за незаконосъобразно свикване на общото събрание, решаващият състав е счел, на първо място, че искът по чл. 74, ал. 1 ТЗ е допустим, тъй като е предявен в предвидения в ал. 2 на същия член преклузивен 14-дневен срок, считано от датата на узнаване за проведеното събрание – 25.04.2016 г., и на второ място – че всички взети на него решения са незаконосъобразни и подлежат на отмяна. По съображения, че вземането на решенията от В. Ч. от 22.04.2016 г., в качеството му на едноличен собственик на капитала на ответното дружество, е предпоставено от изключването на съдружника К. Д., въззивният съд е приел, че незаконосъобразността на същото обуславя съответно незоканосъобразност и на тези решения. Поради това е потвърдил и първоинстанционно решение № 425 от 20.07.2018 г., с което те са отменени. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Единственото поддържано от касатора основание е основанието по чл. 280, ал. 2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност. Макар да няма легална дефиниция на понятието „очевидна неправилност“, същото е изяснено във формираната от Върховен касационен съд практика, която е в смисъл, че очевидно неправилно е съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая, касаторът е аргументирал поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК с дословно повторение на развитите в самата касационна жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение, които обаче не покриват изведените в практиката критерии за „очевидност“. Правилността или неправилността на извода на решаващия съдебен състав относно връчването на поканата за процесното общо събрание на съдружниците в дружеството-касатор не може да бъде установена само от мотивите на обжалвания акт, а изисква извършването на самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, какъвто е възможен само ако касационното обжалване бъде допуснато. Това следва и от доводите на касатора, доколкото твърдението му за очевидна неправилност не се извежда директно от съдържанието на мотивите на въззивното решение, а се обосновава с несъответствие между изводите на съда (фактически и правни) и доказателствата по делото. Поради изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Независимо от този изход на делото, искането на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящото производство не следва да бъде уважено. В приложения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие № [ЕГН] от 30.09.2019 г., е предвидено, че уговореното адвокатско възнаграждение 620 лв. в полза на процесуалния пълномощник на К. Д. ще бъде заплатено по банкова сметка, доказателства за което обаче не са представени. Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение