Определение № 4437 от 02.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3645/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх.№111100/16.10.24г., подадена от Д. Д., насочена срещу определение №15013/30.09.24г. на СГС. ВКС счита, че тази частна жалба е недопустима на основание чл. 274, ал.4 ГПК по следните съображения: С обжалваното определение СГС е оставил без уважение частната жалба на Д. срещу разпореждане №20126484/18.07.24г. на СРС, с което била върната жалба на Д. с вх.№ 15743/11.06.24г.. Последната, върнатата жалба на Д. е с характер на въззивна жалба, доколкото в нея се прави оплакване срещу решение №-66-45/ 16.09.13г., постановено по гр.д. 18778/12г. на СРС, с което Д. е осъден по чл.422 ГПК да пати на „Топлофикация София“ ЕАД 1931,90лв., при цена на иска 3016,12лв.. Връщането на въззивната жалба, подадена от Д., извършено с разпореждане на СРС, е потвърдено от СГС с окончателно определение. А определението на СГС е окончателно на основание чл. 274, ал.4 ГПК, тъй като решението, постановено в първоинстанционното производство не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.3, т.1 ГПК. При това положение, подадената частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Воден от горното, ВКС