Определение № 913 от 11.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 738/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “Н.” ЕООД, гр.София срещу определение № 893/01.06.2010г., постановено по ч.гр.д.№ 842/2010г. от Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила разпореждане от 22.01.2010г. по гр.д.№ 2075/2007г. на Софийския градски съд за връщане на подадена частна жалба против определение от 02.12.2009г. за конституиране на “Н. като ответник по спора. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответниците не вземат становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК. Софийският апелативен съд е приел, че определението за конституиране на втори ответник при условията на евентуалност не подлежи на обжалване съгласно чл.213 ГПК /отм./. Частният жалбоподател е изложил съображения за неправилност на първоинстанционното определение, с което е конституиран като ответник, но не и досежно обжалваемостта на съдебния акт за връщане на подадената частна жалба. Жалбата не съдържа основания по чл.280, ал.1 ГПК, поради което касационното обжалване не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд