Определение № 2097 от 11.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 366/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. П. М., [населено място], чрез адвокат М. Ш.-П., срещу решение № 319 от 07.11.2022 г. по в. гр. д. № 552/2022 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е обезсилено като недопустимо решение № 260040 от 05.07.2022 г. по гр. д. № 798/2021 г. на Районен съд – Казанлък в частта, с която е признато за установено по отношение на страните в производството, че сключеният между „Агри Инвест“ ЕООД и „Елекс Трейд“ ЕООД договор за наем на земеделска земя от 18.01.2019 г. е действителен и противопоставим на Т. П. М. за срок от три години, следващ влизането му в сила, като производството по този иск е прекратено. В подадената касационна жалба се поддържа, че въззивното решение е необосновано и неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Ответниците по касационната жалба „Агри Инвест“ ЕООД и „Елекс Трейд“ ЕООД, и двете със съдебен адрес – [населено място], не взeмат становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта ѝ, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е приел, че първоначално са предявени два иска – ревандикационен по чл. 108 ЗС и установителен иск. Първоинстанционният съд е приел, че искът по чл. 108 ЗС е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло, като в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Съдът е квалифицирал установителния иск по чл. 124, ал. 4 ГПК за установяване на факт с правно значение - че договорът за наем на земеделска земя № .., том .., рег. № .. от ... г. е със срок на действие 3 години. Установено е, че към момента на завеждането на исковата молба ищецът Т. П. М. е единствен собственик на нива от 1097 кв. м, местност О.; нива от ...кв. м, местност О.; нива от 9509 кв. м, местност Б. и овощна градина от 1009 кв. м, местност Б., като собствеността е придобита по наследство от Т. П. М. и по договор за делба на земеделски земи. Установено е още, че ответникът „Елекс Трейд“ ЕООД, който придобил в собственост идеални части от тези земи от друг наследник на Т. П. М., ги отдал под наем на втория ответник „Агри Инвест“ ЕООД с договор за наем за срок от 10 години – до 01.10.2029 г., като имотите, предмет на спора, са във фактическа власт на наемателя. Въззивният съд се е произнесъл по допустимостта на иска само в обжалваната част по отношение на установителния иск, като се е позовал на чл. 124, ал. 4 ГПК, според който установителен иск за факти е допустим по изключение, ако е предвидено изрично в закона. Приел е, че установяването на срока на сключения договор за наем не е факт, за който е изрично предвидено в закона, че подлежи на самостоятелно установяване. За ищеца не съществува правен интерес от предявяването на иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на срока на договора за наем, защото това обстоятелство би могло и е установено в производството по иска за ревандикация, но отделното му установяване е недопустимо, доколкото законът не предвижда такава възможност. В заключение съдът е направил извод, че след като ищецът иска да установи обстоятелство, което вече е било разгледано по предявения осъдителен иск, който е отхвърлен изцяло, тъй като е прието в мотивите на решението, че ответникът „Агри Инвест“ ЕООД има основание да държи имота и решението в тази част не е обжалвано, установяването на срока на договора за наем е ненужно и безпредметно, респ. такъв установителен иск е лишен от правен интерес и следователно е недопустим. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът твърди наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1/ „Записаното в чл. 124, ал. 4, изр. второ ГПК отнася ли се към чл. 124, ал. 1 ГПК?“; 2/ „Кога и при какви случаи собственика на недвижими имоти (в случая на земеделски земи) може да предяви иск за собственост по чл. 108 ЗС, както и други видове искове, свързани с владението и ползването на земеделски имоти, за които твърди, че са изключителна негова собственост?“; 3/ „Може ли да се твърди, че е налице преюдициален спор и едновременно с това, че се касае за установяване на факти, имащи значение за уважаване на основния иск, при положение, че втория иск е предявен при условията на алтернативност, както и че търсените факти не са били настъпили към момента на предявяване на основния иск?“; 4/ „Необходимо ли е собственикът на земеделската земя да бъде уведомен от лицата, подписали договор за наем на земеделска земя, или да е подписал декларация по § 10, ал. 1 ПЗРЗИДЗСПЗЗ, за да има действие наемния договор спрямо него?“. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 319 от 07.11.2022 г. по в. гр. д. № 552/2022 г. на Окръжен съд – Стара Загора. Съображенията за това са следните: Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС - т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. В производството по чл. 288 ГПК не може да бъде проверявано дали мотивите на въззивното решение са правилни. Съгласно същото решение т. 4 основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато съществуващата по приложението на тази правна норма практика на ВКС се нуждае от коригиране. Разпоредбата на чл. 124, ал. 4, изр. второ ГПК, регламентираща установителния иск за факти, е ясна и се прилага непротиворечиво в практиката. Този вид искове са допустими по изключение, в изрично предвидени от закон случаи - за разлика от установителните искове за правоотношения по чл. 124, ал. 1 ГПК, на които се позовава касаторката в представеното изложени. По приложението на специфичния вид установителни искове за факти има последователна практика, която няма нужда от промяна или осъвременяване, поради което първият, формулиран в изложението, въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Останалите три въпроса се явяват неотносими, тъй като не са обусловили решаваща воля на съда при постановяването на обжалваното решение. Вторият и четвъртият въпрос се отнасят до другия първоначално предявен от ищеца иск по чл. 108 ЗС. В частта, с която е дадено разрешение по този въпрос, първоинстанционното решение не е обжалвано и следователно това не е било предмет на въззивна проверка. Третият въпрос не е от значение за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото въззивният съд е приел, че установителния иск не може да съществува самостоятелно, тоест вида на обективното му съединяване с иска по чл. 108 ЗС е ирелевантен за преценката дали е допустим или не е. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение