Определение № 728 от 26.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2651/2020 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по две касационни жалби на М. Б. Б. чрез адвокат Б. Ц. от АК-Варна срещу решение № 1548 от 20.12.2019 г. и решение № 473/10.04.2020 г. по в.гр.д. № 1599/2019 г. на Окръжен съд Варна, с което се отменя решение № 2130/16.05.2019 г. по гр.д. № 18343/2017 г. на Районен съд Варна и се отхвърля иска на М. Б. Б. против Прокуратурата на Република България, за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 11 500 лева поради бездействието да се предприемат действия за лечението му по време на изтърпяване мярка за неотклонение „задържане под стража“ в следствения арест на гр.Варна. С втората касационна жалба се обжалва допълнителното решение на въззивния съд, с което се потвърждава отхвърляне на претенцията за обезщетение на основание чл.49 ЗЗД до пълния предявен размер. В касационните жалби се твърди, че решенията са постановени в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопоизводствените правила, като се поддържа очевидна неправилност на решенията, както и че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по въпроса: Кой следва да отговаря за причинени вреди /болки и страдания/ по отношение на лице, спрямо което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ в хода на досъдебното производство - Прокуратурата на Р България или ГД„Изпълнение на наказанията“. Касаторът счита, че въпросът е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Прокуратурата на Република България е подала писмен отговор чрез И. К., в който оспорва доводите на касатора, като счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск за обезщетение на вреди по чл.49 ЗЗД, причинени от противоравно бездействие на прокуратурата, във връзка с отправено от ищеца искане за лечение в хода на досъдебното производство, което му е било отказано с постановление от 08.09.2017 г. на Окръжна прокуратура Варна. Според мотивите на съда, по арг.от чл.250 ЗИНЗС, изпращането в лечебно заведение може да се извърши със заповед на главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“, при условията на незабавност и с разпореждане на съответния прокурор – без да е налице незабавност, поради което прокуратурата не е материалноправно легитимирана да отговаря по иска. Отделно от това, според въззивния съд, не се доказват изискуемите елементи на фактическия състав по чл.49 ЗЗД на търсената гаранционно-обезпечителна отговорност, поради липса на установено противоправно бездействие от страна на прокуратурата и причинно-следствена връзка с вредите на ищеца, с оглед на което претенцията на ищеца за обезщетение е неоснователна. При тези мотиви на съда не е налице поддържаното основание за „очевидна неправилност“ на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсват нарушения на основните начала в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с отговорността за вреди при непозволено увреждане по чл.49 ЗЗД. Липсва явна необоснованост на мотивите и нарушаване на императивни правни норми, а постановените съдебни актове са израз на правораздавателна компетентност на съда при решаването на спора и съдържа неговата преценка за установените по делото факти и приложението на закона към тях. В този смисъл, не е налице „очевидна неправилност“ на решението по чл.280, ал.2 ГПК, засягаща вида и обема на търсената от страните защита. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не ееса налице и соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения: Поставеният въпрос не обуславя допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като отговорът му е поставен в зависимост от конкретните фактически твърдения в исковата молба, т.е. не покрива изискванията за поставен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В съдебната практика на Върховния касационен съд се приема, че въз основа на изложените фактически обстоятелства и петитума на исковата молба съдът следва служебно да издири и приложи материалноправната норма относима към случая. Той е длъжен да се произнесе в рамките на заявения от страните предмет на делото и по отношение на надлежно легитимираните страни /посочени в исковата молба/, но не може по своя преценка да променя факти и обстоятелства или активната и пасивна процесуална легитимация, освен след надлежно отправено искане на страната по съответния процесуален ред. Процесуалната легитимация на страните по делото е положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск от ищеца, за която съдът следи служебно и при твърдения, че са причинени вреди на ищеца, за които отговаря прокуратурата на основание чл.49 ЗЗД, предявеният иск е допустим, поради което съдът дължи произнасяне по неговата основателност. Въпросът за материалноправната легитимация на страните съдът преценява при разглеждане на спора по същество, т.е. с оглед установените във всеки отделен случай правнорелевантни факти, когато се твърди, че следва да се ангажира отговорността по чл.49 ЗЗД. В случая, ищецът твърди, че са му причинени вреди от противоправно бездействие на прокуратурата в нарушение на общия принцип „да не се вреди другиму“, но съдът е установил, че не се доказва неизпълнение на установените със закон задължения на правозащитния орган в причинно-следствена връзка с вредите на ищеца, поради което липсват елементите на фактическия състав на гаранционно-обезпечителната отговорност. Конкретните обстоятелства по случая са преценявани от съда по негово вътрешно убеждение, което в настоящото производство по селектиране на касационните жалби по чл.288 ГПК, а само след допускане на решението до касация по конкретно поставен от касатора правен въпрос, по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Липсата на въведен правен въпрос, като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно за недопускане на касационно обжалване, съгласно т.1 от ТР № 1/09.12.2009 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение