Определение № 60401 от 17.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2666/2021 г.

Производството е по чл.288 вр. чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Д. П. като пълномощник на С. А. Т. и К. Н. Т., срещу въззивно решение № 260046/20.04.2021 г., постановено по в. гр. д. № 1312/2020 г. на Варненския окръжен съд.

Ответниците по касация „ВЪЗРАЖДАНЕ 2004” ЕООД – гр. Варна, Й. В. Б. и М. К. Б., са подали писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който са изразили становище, че решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК, евентуално, че не следва да се допуска касационно обжалване, поради липса на предвидените в закон предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от лица с активна процесуална легитимация и правен интерес от обжалването и е редовна, но се явява недопустима с оглед на критерия по чл.280, ал.3, т.1 ГПК като насочена срещу въззивно решение, постановено по иск с цена до 5000 лева. Съображенията са следните:

Предмет на настоящото дело е иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС. Искът с правно основание чл.33, ал.2 ЗС е облигационен и оценяем и съгласно чл.69, ал.1, т.4 и т.2 ГПК цената му е в размер на данъчната оценка на недвижимия имот. В случая е предявен и разгледан иск за изкупуване на 2/361,8 идеални части от дворно място, находящо се в [населено място], [улица], цялото с площ от 361,8 кв. м., съставляващо УПИ **,* в кв.154 по плана на 11-ти м. р. на [населено място], при граници: [улица], УПИ , УПИ , УПИ и УПИ ,*.

Видно от представените по делото доказателства данъчната оценка на процесните идеални части е в размер на 112,32 лева. Посочената от ищците цена на иска, върху която е внесена и дължимата държавна такса, е именно 112,32 лв. /видно и от разпореждане от 21.05.2018 г. на районния съдия, в което е посочена цената на иска/, като същата се е стабилизирала до края на производството пред двете инстанции. Обвързан от стабилизиралата се на първа инстанция цена на иска е и Върховният касационен съд, който не може да я ревизира инцидентно при преценката по чл.280, ал.2 ГПК за наличието на общите процесуални предпоставки за допустимост на касационното обжалване.

Съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - за граждански дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.

Искът с правно основание чл.33, ал.2 ЗС е облигационен и не попада в посочените изключения.

Като насочена срещу неподлежащо на касационно обжалване въззивно решение с цена на иска до 5 000 лв., касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея - прекратено.

С оглед изхода на делото касаторите трябва да заплатят на ответниците по жалба направените разноски в настоящото производство, възлизащи на сума в общ размер от 500 лв. /за адвокатско възнаграждение/.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.