Определение № 112 от 24.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 759/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Е. И. В. в качеството му на [фирма] срещу Решение № 2 от 01.04.2010 год. по т.д.№ 8/2010 год. на Пернишкия окръжен съд. Въззивното решение е постановено по жалбата на [фирма] срещу решението от 07.10.2009 год. по гр.д.№ 1630/2009 год. на Пернишкия районен съд. Като е счел, че първоинстанционното решение е законосъобразно, въззивният съд го е потвърдил. С него е бил уважен предявеният от [фирма] иск с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД за сумата 4732 лв.1 ведно със законната лихва и разноски. В депозиран по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация [фирма] е изразил становище, че касационен контрол не следва да бъде допускан. Изразил е и евентуалното становище, че жалбата е неоснователна, както и доводи по съществото на спора. Претендираното вземане на ищеца произтича от сключен на 15.04.2008 год. договор за изработка, подвид “строителство” по който има качеството на изпълнител. Исковата сума е формирана от извършени, приети, но незаплатени С. на обект “Д. Х.”[населено място]. Първоинстанционния съд е уважил иска. Сезиран с въззивната жалба на едноличния търговец, въззивният съд е потвърдил решението Касаторът се позовава на всички хипотези на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Конкретен правен въпрос не е формулиран. Общото твърдение в изложението е, че “правният спор е решен в противоречие с практиката на ВКС досежно правоприемството между търговци” и този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Този въпрос няма качеството на обуславящ по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, тъй като по него съдилищата не са се произнасяли. В касационната жалба се подържа твърдението за липса на пасивна легитимация поради това, че предприятието на ЕТ е било прехвърлено на [фирма] с едноличен собственик Е. В.. В касационната жалба за пръв път се въвежда довода, че предприятието на едноличния търговец е прехвърлено. Представено е Удостоверение от ТР към АВп., че на 30.11.2009 год. е вписано прехвърлянето на предприятието на [фирма] на дружеството [фирма] с едноличен собственик на капитала Е. И. В.. Искът е предявен на 16.03.2009 год. Въззивната жалба е депозирана на 27.11.2009 год. От това следва, че и към датата на предявяването на иска към датата на въззивната жалба в правния мир е съществувал [фирма]. Не е налице недопустимост на производството, за което съдът може да се произнесе и служебно – ТР № 1/2010 год. с оглед обстоятелството, че макар и с извършеното прехвърляне и дейността на ЕТ да е прекратена, като солидарни съдлъжници (в материалноправен смисъл) съгласно чл.15 ал.3 пред.1 ТЗ са останали прехвърлителят Е. В. като физическо лице и приобретателят [фирма] с едноличен собственик на капитала Е. В., който е поел всички права, задължения и фактически отношения и е бил редовно уведомен за въззивното производство. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.