Определение № 331 от 12.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7851/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Д. Т. против решение № 4184/06.06.2013 г., постановено по гр.д.№ 16397/2011 г. от ІV”а” състав на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение на Районен съд – София в частта, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.151 ЗИН /отм./, за присъждане на стойността от 6 307 лева, представляваща стойност на 2 926 акции на [фирма]. Ответникът по касационната жалба не е взел становище. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, предвид заявената цена на предявения иск в обжалваната част – над 5 000 лева и разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК. С обжалваното решение, в обжалваната част, съдът е приел, че ищецът не е активно легитимиран по предявения иск с правно основание чл.151 ЗИН /отм./. Съдът е приел, че съгласно тази разпоредба, правоимащи да получат имуществата, чиято конфискация е изпълнена вследствие отменена присъда или тяхната равностойност, ако връщането е невъзможно, са осъденият или неговите наследници. Ищецът В. Т. е купувач на част от наследството, останало след смъртта на осъдения с присъда на Н. съд от 29.04.1945 г. А. С., а ищецът е закупил с договор за продажба на наследство част от неговото наследство по реда на чл.212 ЗЗД с договор от 28.01.1994 г. Въз основа на горното, съдът е приел, че ищецът не е наследник на А. С. по смисъла на чл.151 ЗИН /отм./ и няма право да получи по реда на чл.151 ЗИН /отм./ конфискуваното. Във връзка с допустимостта на касационното обжалване на решението в обжалваната част, се сочи правен въпрос, свързан с правната възможност купувачът на наследство по реда на чл.212 ЗЗД да получи имущество по реда на чл.151 ЗИН /отм./, респ. неговата равностойност, ако връщането е невъзможно,1 т.е. дали купувачът на наследство по чл.212 ЗЗД е активно материалноправно легитимиран по иск с правно основание чл.151 ЗИН /отм./. По този правен въпрос въззивния съд се е произнесъл, като е дал отрицателен отговор на така поставения правен въпрос. Друго разрешение е дадено с решение от 14.12.2000 г., постановено по гр.д.№ 2071/2000 г. от 2-ри гр. състав на Апелативен съд – София, който е дал положителен отговор на правния въпрос, като същото становище е отразено и в решението на ВКС № 209/07.03.2002 г. по гр.д.№ 505/2001 г. от състав на ВКС, ІV гр.отд., с което е оставено в сила решението на САС, цитирано по-горе. Обратното на това становище е даденото разрешение на правния въпрос с решение на ВКС № 115/11.04.2008 г., постановено от ІV гр.отд. по гр.д.№ 6209/2007 г. Доколкото е налице противоречиво разрешаване от съдилищата на така поставения правен въпрос, като и двете решения на ВКС, цитирани по-горе са постановени по реда на ГПК /отм./ и не представляват задължителна съдебна практика, налице е основанието за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд в обжалваната част, по чл.280, ал.1, т.2 ГПК – противоречиво разрешаване на правния въпрос от съдилищата. На това основание, касационното обжалване следва да се допусне, като на касатора се укаже да внесе държавна такса по сметката на ВКС, в размер на 126, 14 лева. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия