Определение № 2935 от 12.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2686/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 2817/07.04.2023 г. на П. Т. А., чрез адвокат Л. П., срещу въззивно решение № 33/27.02.2023 г. по гр. д. № 8/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив. В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1. Възможно ли е с факта на последващо придобиване на другата 1/2 ид. ч. от процесния имот да се постигне последващо пълно съответствие между обема на наложената възбрана и притежаваните от длъжника по изпълнението А. С. А. собственически права, законосъобразен ли е такъв подход и към кой момент следва да се изследва и установи в случая правото на собственост: към момента на налагане на възбрана или към момента на последващо придобиване на 1/2 ид. ч. от процесния имот; 2. Към момента на отчуждаването били ли са притежание на длъжника вещните права върху процесния имот; 3. Има ли правно значение за собствеността върху имота моментът на придобиване на вещните права върху него/целия/, преди или след възбранатаq след като към момента на отчуждаването те са били негово притежание; 4. Допустимо ли е незаличена, вече наложена върху частта на съпругата, възбрана да породи действие върху тази част след придобиването ѝ от съпруга, притежател на другата част; 5. Законосъобразно ли е налагане на възбрана върху частта от имота, собственост на съпруга-недлъжник; 5. Обхваща ли наложената през 2012 г. възбрана върху процесния имот и впоследствие придобитата през 2013 г. 1/2 ид. ч. от него, с която длъжникът е станал изключителен собственик на целия имот; 6. Има ли момент от действието ѝ, при който наложената възбрана е обхващала законосъобразно целия имот; 7. Относително недействителна по отношение на държавата ли е била сделката, от която ищцата черпи права, извършена след вписване на възбраната, на основание чл. 206, ал. 1 ДОПК вр. чл. 452, ал. 2 ГПК и може ли да се легитимира ищцата като собственик на 1/2 ид. ч. от имота; 8. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните. Ответникът по касация – ТД на НАП - Пловдив, чрез юрисконсулт Ц. К., е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира заплащане на сторените в настоящото производство разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С решение № 50153/04.01.2023 г. по гр. д. № 894/2022 г. на ВКС, I г. о., е отменено решение № 81 от 23.11.2021 г. по гр. д. № 306/2021 г. на Апелативен съд – Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от въззивния съд в частта, с която е обезсилено решение № 9/08.03.2021 г. по гр.д. № 3083/2020 г. на Окръжен съд – Стара Загора и производството е прекратено.Касационната инстанция е приела, че искът по чл.239, ал.2 ДОПК, независимо дали е предявен като отрицателен установителен – за отричане правото на собственост на длъжника по изпълнението, или като положителен установителен иск – за установяване правото на собственост на ищеца, има за предмет установяване правото на собственост към момента на налагане на възбраната и момента на извършване на публичната продан, поради което предявеният в случая иск е допустим. При новото разглеждане на делото с въззивното решение е потвърдено решение № 9/2021г. по гр.д.№ 3083/2020г. на ОС-Стара Загора в частта, с която е отхвърлен предявеният от П. Т. А. иск с правно основание чл.239, ал.2 ДОПК за установяване по отношение на ответниците ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора и А. С. А. в качеството му на ЕТ „Роншанс комплекс – 90 – А. А.“, че длъжникът ЕТ „Роншанс комплекс – 90 – А. А.“ към момента на налагане на възбрани и продажба на самостоятелен обект в сграда - Апартамент № 31, разположен на III етаж, вх. Б от жилищната сграда, находяща се в Стара Загора, [улица], със застроена площ на апартамента от 92. 17 кв. м., състоящ се от: две спални, дневна, кухня, с кухненски бокс, баня, тоалетна, антрета и балкони, с граници и съседи на апартамента по предходни документи за собственост: от изток - двор, от запад - стълбище, двор и [улица], от север двор и от юг апартамент на З. и Г. Т. и стълбище, който самостоятелен обект в сграда е с идентификатор *****, с предназначение жилище, апартамент, на едно ниво със съседни, самостоятелни обекти в сградата /по приложената кадастрална схема/, на същия етаж: *****; под обекта: обект № *****и над обекта& обект № *****, заедно с прилежащите му: избено помещение № 1, без посочената площ по документ за собственост, а по данъчно записване - с площ от 5. 00 кв. м., с граници и съседи /по документи за собственост/: от изток коридор и складово помещение; от запад - двор; от север - мазе на П. К. Б. и от юг - мазе на Щ. Щ. и двор, и таванско помещение № 5, без посочена площ по документ за собственост, а по данъчно записване, с площ от 5. 00 кв.м., с граници и съседи /по документи за собственост/: от изток двор; от запад - таван на И. и Д. П. и коридор; от север - коридор и таван на М. Г. и от юг- таван на С. С. и мазе на Щ. Щ. и заедно с 3.157 % ид. ч. от общите части на сграда № 1 и от общите помещения в нея, а именно: в избения етаж: една обща пералня и едно складово помещение, както и заедно с 3.157 % ид. ч. от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД - 18 - 65 от 30.05.2008 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, предмет на изпълнението по изп. д. № 2415000352б-2015/19.03.2015г. по описа на ТД на НАП- Пловдив, офис Стара Загора, а по описа на ТД на НАП - Пловдив, офис – Стара Загора имотът е индивидуализиран като: апартамент, КИД *****, самостоятелен обект в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, с площ от 92. 17 кв. м. с прилежащи части - избено помещение № 1 и таванско помещение № 5, находящ се в Стара Загора, [улица], вх. Б, ет. 3, ап. 31, не е бил собственик на целия, а на 1/2 идеална част от него. Въззивният съд е приел за установено, че на 18.09.2012 г. е вписана възбрана върху процесния имот, като впоследствие срещу А. С. А. в качеството му на ЕТ „Роншанс комплекс – 90 – А. А.“q е образувано изп. дело № 2415000352Б-2015 по описа на ТД на НАП-Пловдив, по което въз основа на проведена на 15.07.2019 г. публична проданq с постановление за възлагане от 05.09.2019 г.q имотът е възложен на А. Д. Т.. От представените по делото писмени доказателства е установено, че с нотариален акт за прехвърляне право на собственост срещу поемане на задължение за издръжка и гледане от 21.08.1984 г. апартаментът е придобит от А.. За безспорно е прието, че към този момент ответникът е бил в граждански брак с Н. Д. Ч., поради което върху имота е възникнала съпружеска имуществена общност съгласно чл. 13, ал. 1 СК от 1968 г. /отм./. След прекратяване на брака между тях през 2010 г. и по силата на договор за доброволна делба от 08.10.2013 г., А. А. е станал изключителен собственик на процесния имот, като през 2015 г. е прехвърлил 1/2 ид. ч. от него на ищцата П. А. срещу задължение за издръжка и гледане. При така установените обстоятелства съдът e приел, че към момента на вписване на възбраната на 18.09.2012 г. имотът е бил съсобствен между А. и Н. при равни дялове, поради което наложената възбрана върху целия имот не е проявила действие по отношение на бившата му съпруга Н. за притежаваната от нея 1/2 ид. ч. съгласно разясненията в т. 5 от ТР 6/2014 г., ОСГТК на ВКС. Посочено е, че възбраната поражда действие от вписването ѝ по партидата на всеки собственик, съгласно чл. 36, ал. 1 ПВ, като правните последици се разпростират в няколко насоки: 1/задължава длъжника да не се разпорежда с възбранения имот, както и да не изменя, поврежда или унищожава имота; 2/оповестява на третите лица наложената възбрана; 3/прави недействително по отношение на кредитора всяко разпореждане с възбранения имот след вписване на възбраната. Съдът, съобразно посоченото ТР, е приел, че ако длъжникът действително е собственик на възбранения имот, вписаната възбрана ще породи действие, като съгласно чл. 453 ГПК извършените след вписването разпоредителни сделки с имота ще бъдат непротивопоставими на ищеца. Когато имотът в действителност не е собственост на ответника по обезпечението, извършените от него разпоредителни сделки с чужд имот ще бъдат непротивопоставими на действителния собственик, независимо дали е вписана възбрана. Когато имотът е собственост на трето лице, възбраната няма да породи действие спрямо него, тъй като в нотариалните книги по партидата му няма да има никакво вписване. Въпреки че по отношение на действителния собственик на имота възбраната не поражда присъщия ѝ ограничителен ефект, оповестителното ѝ действие остава, докато не бъде заличена. Въззивният съд е посочил, че действието на възбраната, уредено в чл. 452, ал. 2 ГПК, изисква наличието на вписана възбрана, извършено след вписването отчуждаване, и притежание на прехвърлените или отчуждени вещни права от длъжника по изпълнението. Ето защо с придобиването впоследствие на другата 1/2 ид. ч. от процесния имот от страна на А. А. се постига пълно съответствие между обема на наложената възбрана и притежаваните от А. права, тъй като обстоятелството, към кой момент длъжникът е придобил вещните права – преди или след вписване на възбраната, е без правно значение, след като към момента на отчуждаването им те са били негово притежание. Съдът е счел, че след като наложената върху целия имот възбрана не е била заличена за частта на бившата съпруга на длъжника / 1/2 /, с придобиването ѝ от А., възбраната е породила действие и върху нея. Допълнителен аргумент съдът е извел от обстоятелството, че върху новопридобитата част взискателят не би могъл да наложи нова възбрана по същото изпълнително дело, тъй като такава е наложена върху целия имот. Наложената през 2012 г. възбрана върху процесния имот обхваща и впоследствие придобитата през 2013 г. 1/2 ид. ч. от него, с която длъжникът е станал изключителен собственик на целия имот, съответно сделката, от която ищцата черпи права, е относително недействителна на основание чл. 206, ал. 1 ДОПК, вр. чл. 452, ал. 2 ГПК по отношение на държавата в качеството ѝ на взискател, доколкото е извършена след вписване на възбраната върху процесния имот. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Налице са предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението по повдигнатия материалноправен въпрос /обобщен и уточнен от настоящия състав, съгласно приетото в т. 1 ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС/, относно действието на наложена възбрана по отношение на имот, който не е собственост на длъжника по изпълнението към момента на налагането й, който е обуславящ изхода на делото. Касационното обжалване следва да се допусне с оглед проверката за съответствие на решаващите изводи на въззивния съд с приетото в т.5 от ТР № 6 от 14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г., ОСГТК, ВКС, според което в случаите когато имотът не е собственост на ответника по обезпечението, извършените от него разпоредителни сделки с чужд имот ще бъдат непротивопоставими на действителния собственик, независимо дали е вписана възбрана. Поставеният въпрос е относим към настоящия правен спор и приетото от въззивния съд, че обстоятелството към кой момент длъжникът е придобил вещни права – преди или след вписване на възбраната, е без правно значение. Останалите въпроси в изложението не могат самостоятелно да предпоставят допускане на касационно обжалване на решението в сочените хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК. Те ще бъдат разгледани от касационната инстанция в решението по чл. 290 ГПК. На касатора следва да се укаже да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер 420 лева по сметка на ВКС. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.