Определение № 60611 от 11.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 1001/2020 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Постъпила е касационна жалба на „Алпенринд“ Гмбх, Австрия, срещу решение №314 от 04.02.2020г. по т.д.№394/2020г. на Софийски апелативен съд, ГО. С него е потвърдено разпореждане №5166/28.11.2019г. по гр.д.№245/2019г. на Благоевградски окръжен съд, с което е отхвърлена като неоснователна предявената от касационния жалбоподател молба за издаване на изпълнителен лист срещу "Харис транс" ЕООД, [населено място], за присъдени с европейска заповед за плащане суми: 56078,60 евро, представляваща дължима и неплатена главница, ведно със законната лихва от 9,20% на годишна база, считано от 09.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и 2478,88 евро разноски, направени за издаване на заповедта, и 50 лева, представляващи държавна такса по издаването на изпълнителния лист. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е очевидно неправилно, тъй като съществено и грубо противоречи на обективната действителност, а също и поради нарушение на правилата на формалната логика. Поддържа също, че въззивният съд е нарушил задължението си да обсъди в решението поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК поддържа основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3, както и чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК за достъп на решението до касация. Сочи като обуславящи следните процесуалноправни въпроси: 1. Длъжен ли е съдът да обсъди всички приети по делото доказателства, които са от значение за спора? 2. При наличие на твърдение на страна, че е изпълнила задължението си за представяне на документ на чужд език в оригинал, следва ли съдът да назначи съдебно – преводаческа експертиза, за да констатира, че представеният документ е именно този, който страната е била длъжна да представи? Твърди, че по първия въпрос въззивният съд е допуснал отклонение от практиката на ВКС, обективирана в решение №411 от 27.10.2011г. по гр.д.№1857/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение №554 от 08.02.2012г. по гр.д.№1163/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение №407 от 11.01.2012г. по гр.д.№161/2011г. на ВКС, ГК, IIІ г.о. Счита, че отговорът на втория въпрос ще бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовава се и на очевидна неправилност на решението, която обосновава с извода на въззивната инстанция, че по делото липсва оригинален официален документ / формуляр „Д“ на немски език/, който обективно е наличен по делото, намира се на стр. 19-20 и е представен още пред първата инстанция. Ответникът "Харис транс" ЕООД, [населено място], не изразява становище по касационната жалба, след получаване на препис от същата на 08.10.2021г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е констатирал, че към молбата на въззивника за издаване на изпълнителен лист въз основа на европейска заповед за плащане, не е представен оригинал на формуляр Д – приложение V от Регламент /ЕО/ №1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006г. за създаване на процедура за европейска заповед за плащане, с който компетентният съд /районен съд по търговски дела във Виена, Австрия/ да се е произнесъл позитивно по молбата за издаване на заповедта. Посочил е, че към молбата са представени формулярите А, Е и Ж, включително с превод на български, както и превод на български на формуляр Д, но не и самият оригинал на формуляр Д. Настоящият състав намира, че са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. С новата ал.2 на чл.280 ГПК (ДВ, бр. 86/2017 г.) се предвиди, че независимо от предпоставките по ал.1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Очевидната неправилност представлява основание за достъп до касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, което е независимо от поставените в изложението въпроси по чл.280, ал.1 от ГПК и не е тъждествено с касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК. За да е очевидно неправилно по смисъла на цитираната разпоредба, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 от ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая е налице предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК с оглед доводите на касатора за очевидна необоснованост на фактическите изводи на въззивния съд - констатация за липса на документ, който е представен по делото. По тези съображения въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК. Предвид извода за наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, не следва да се обсъжда наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора процесуалноправни въпроси. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационният жалбоподател следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 25 лева. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд