Определение № 55 от 10.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3331/2020 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на В. Й. Б. чрез адвокат Ю. Д. от АК-Р. срещу решение № 242/10.07.2020 г. по в.гр.д.№ 106/2020 г. на Окръжен съд Русе, с което е отменено решение № 2037/04.12.2019 г. по гр.д.№ 5523/2019 г. на Районен съд Русе и е отхвърлен иска на В. Й. Б. против „Електроразпределение Север“ АД, на основание чл.124, ал.1 ГПК, да се установи, че не дължи сумата 6385,50 лева, с ДДС, по фактура № ... от 07.08.2019 г., представляваща цената на коригирано количество потребена електрическа енергия за периода от 12.02.2015 г. до 07.06.2019 г. на обект в [населено място], [улица], вх.1, ет.3. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и необосновано поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а в изложение към жалбата се твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1. „Съществува ли възможност за електроразпределителното дружество да извършва корекция на сметките на потребителите в случай на установени показания в невизуализиран регистър, ако при монтажа на СТИ не е посочено показанието на този регистър?“, 2. „Налице ли е безспорно доказване от страна на електроразпределителното дружество на потребената електрическа енергия?“, 3. „Кои ПИКЕЕ се прилагат при условие, че монтажът и поддръжката на СТИ са извършени при действието на старите ПИКЕЕ, а демонтажът при действието на новите ПИКЕЕ и съответно какъв е периодът, за който е допустимо да се прави корекция?“. Според касатора, с обжалваното решение съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, като счита, че е създадена противоречива практика, която следва да бъде отстранена, с оглед осигуряване точното прилагане на закона. От „Електроразпределение Север“ АД чрез адвокат Е. К. от АК-Р. е подаден писмен отговор, в който се поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че проверката на средството за търговско измерване на 07.06.2019 г. е извършена по Правилата за измерване на количествата електрическа енергия /обн. ДВ, бр.35 от 30.04.2019 г./, за което е съставен констативен протокол от същата дата. съответстващ напълно на нормите на чл.49 ПИКЕЕ. Съдът е приел също, че при проверка в БИМ РО-Р. е установена външна намеса в тарифната схема на електромера и реално потребена електроенергия от 39630,7 квч не е била отчитана, тъй като е преминала по тарифа Т3, невизуализирана на дисплея на електромера. След като е установил периода, за който съгласно изискванията на чл.55 ПИКЕЕ следва допълнително да бъде начислена потребената, но неотчетена поради софтуерна намеса в средството за търговско измерване електроенергия, съдът е достигнал до извод, че искът с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е неоснователен. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.1 и 3 ГПК, поради следните съображения: Първият поставен от касатора правен въпрос е от значение за изхода на конкретното дело, но е разрешен в съответствие със съдебната практика на Върховния касационен съд, формирана с решение № 124/18.06.2019 г. по гр.д. № 2991/2018 г., III г.о., решение № 150/26.06.2019 г. по гр.д. № 4160/2018 г., III г.о. и решение № 160/31.12.2020 г. по гр.д. № 1174/2020 г., IV г.о., в които се приема, че независимо от наличието на специална уредба, от самото правило на чл.183 ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. За да възникне задължение за крайния клиент да заплати продажната цена, доставчикът следва да установи в процеса на доказване по правилата на чл.154, ал.1 ГПК действително доставеното количество електроенергия за минал период, вкл. и в случаите, когато е доказано по несъмнен начин, че върху СТИ е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно. В случая, крайният извод на съда е формиран въз основа на констатацията за установена външна намеса върху електромера и доказано през исковия период реално потребление на електрическа енергия, чиито размер според вещото лице е математически правилно изчислена и фактурирана. Мотивите на въззивния съд са в съответствие с цитираната съдебна практика на Върховния касационен съд, поради което не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Вторият формулирал въпрос е фактически, а не правен въпрос, тъй като преценката за „безспорно доказване“ на потребената електрическа енергия е винаги конкретна и зависи от конкретните по всяко дело обстоятелства и подкрепящите ги доказателства. Ето защо, въпросът не покрива изискванията за поставен правен въпрос, като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, т.1, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждането на събраните по делото доказателства. В този смисъл, поставеният въпрос не обуславя допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Последният въпрос в изложението към касационната жалба намира своя отговор в § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Правилата за измерване на количествата електрическа енергия /ДВ, бр.35 от 30.04.2019 г./, която е ясна и не се нуждае от тълкуване. Отделно, в съдебната практика на Върховният касационен съд последователно се приема, че релевантният момент за определяне приложимата нормативна уредба по отношение на процедурата по корекция на сметките на потребителите на електроенергия е този на съставяне на констативния протокол. След като съдебната практика е уеднаквена и липсват доводи за необходимост да се изменени съществуващата или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни правни норми, не може да се приеме, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. При този изход на спора, в полза на ответника по касационната жалба се дължат доказаните действително извършени разноски пред настоящата инстанция. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,