Определение № 60197 от 07.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 2470/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. А. С. от [населено място] срещу решение № 48 от 16.06.2020 г., постановено по в. т. д. № 63/2020 г. на Апелативен съд - Бургас. С посоченото решение е отменено решение № 460 от 25.11.2019 г. по т. д. № 208/2019 г. на Окръжен съд - Бургас и е отхвърлен предявеният от К. А. С. против „Юробанк България“ АД иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване установено, че поради изтекла погасителна давност К. С. не дължи на „Юробанк България“ АД сумите 96 722.84 лв. - главница, 22 129.71 лв. - договорни лихви, и 1 339.57 лв. - такси, ведно със законната лихва върху главницата от 04.03.2013 г. до окончателното плащане, за които суми са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист в производството по ч. гр. д. № 1519/2013 г. на Районен съд -Бургас; Осъден е К. С. да заплати на „Юробанк България“ АД разноски по чл.78, ал.3 ГПК в размер на 2 403.84 лв. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и се иска решението да бъде отменено, а искът - уважен с присъждане на разноските. Касаторът поддържа, че погасителната давност за вземането, предмет на заповедта за изпълнение, е започнала да тече от датата на последното предприето срещу него изпълнително действие - 26.06.2013 г., а не както е приел въззивния съд от 25.06.2015 г. - датата на прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради което към 26.06.2018 г. вземането е погасено по давност и не може да бъде обект на принудително изпълнение. Излага доводи, че изпълнителните действия, предприети след датата на прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона, са нищожни и не са породили предвидения в чл.116, б.“в“ ЗЗД ефект на прекратяване на давността. Навежда оплаквания за незаконосъобразност на извода на въззивния съд, че банката - ищец не е имала основание да съобрази поведението си с постановките в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС поради неприложимост на възприетото ново тълкуване на закона към правоотношения, възникнали преди датата на приемане на тълкувателното решение, като излага аргументи, че доколкото изпълнителното дело е било висящо към датата на постановяване на решението, новото тълкуване се прилага спрямо него съгласно практиката в решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, IV г. о. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Формулиран е следният въпрос, за който се твърди, че е обуславящ за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и че е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС в решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на IV г. о.: „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/1980 г., извършена с т.10 на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и в тази връзка даденото с т.10 от ТР разрешение прилага ли се по отношение на неприключилите изпълнителни производства, висящо към датата на обявяване на ТР - 26.06.2015 г., които изпълнителни производства са били образувани преди датата на постановяване на самото тълкувателно решение“. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Юробанк България“ АД - [населено място], който изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, но към настоящия момент съществува процесуална пречка за селектирането й по реда на чл.288 ГПК. С разпореждане от 20.02.2010 г. на председателя на Върховния касационен съд е образувано тълкувателно дело № 3/2020 г. по описа на ОСГТК на ВКС за приемане на тълкувателно решение по въпроса „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му”. Посоченият въпрос е идентичен с въпроса, с който касаторът е обосновал общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Предвид мотивите към обжалваното решение и поставения като значим за изхода на делото въпрос, произнасянето по поддържаното в изложението основание за допускане на касационно обжалване - чл.280, ал.1, т.1 ГПК, изисква преценка от страна на касационната инстанция за приложимостта на т.10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС към спорното правоотношение и за съответствието на решаващите изводи на въззивния съд с дадените от ОСГТК на ВКС разрешения относно прекъсването на погасителната давност в изпълнителния процес. Селектирането на касационната жалба е обусловено от изхода на образуваното тълкувателно дело № 3/2020 г., поради което производството по чл.288 ГПК следва да бъде спряно до приемане на тълкувателно решение от ОСГТК на ВКС. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,