Определение № 1129 от 13.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3378/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 4895 от 14.06.2023г. на ЗК „Лев Инс“ АД, подадена чрез пълномощника адв.В. Д., против решение №174 от 10.05.2023г., постановено по въззивно търг.дело №77/2023г. на Пловдивския апелативен съд, І граждански състав в частта, с която е потвърдено решение № 413/12.12.2022г. по търг.дело №651/ 2021г. на Пловдивския окръжен съд за осъждане на дружеството - касатор да плати, на основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД, на ищците Е. Н. А. и Б. Ш. А. по 150 000 лева- обезщетения за неимуществени вреди, причинени от смъртта на дъщеря им Н. Е. Р., загинала при ПТП на 25.01.2017г. в [населено място], ФРГ, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 17.05.2021г. до окончателното плащане. Касаторът излага подробни съображения за неправилност и необоснованост на решението, като поддържа противоречие с материалния закон и нарушение на процесуалните правила. Иска отмяната му и връщане на делото на апелативния съд за събиране на доказателства за разпоредбите на приложимото за конкретните спорни правоотношения материално право на ФРГ. Евентуално иска постановяване на решение, с което предявените искове бъдат отхвърлени изцяло. В представеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 ГПК. Поддържа се, че в нарушение на практиката на ВКС, обективирана в решение № 50174/20.03.2023г. по търг.д.№ 2137/2021г. на ІІ ТО и решение № 50116/07.10.2022г. на ІІ ТО въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси, за които твърди, че са включени в предмета на спора и са обусловили изводите на съда: 1. Ако смъртта на наследодателя на ищците (пряката вреда) е настъпила във ФРГ при спора за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от наследниците (непреки вреди), кое е приложимото материално право-това на ФРГ или това на РБългария; 2. Кое е приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, независимо в коя държава е настъпил вредоносния факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт; 3. Какви са вредите, свързани със смърт на лице при ПТП, настъпило в държава – членка на ЕС, и които са претърпени от негови близки роднини с местопребиваване в друга държава членка-преки ли непреки вреди от ПТП по смисъла на чл.4, §1 от Регламент (ЕО) №864/2007г. на ЕП и на Съвета от 11.07.2007г. (Р. ІІ) и кое е приложимото към тях материално право. Според касатора по така поставените въпроси, въззивният съд се е произнесъл и в противоречие с актове на Съда на ЕС-дело № С-350/2014г. Не на последно място счита, че изясняването на поставените въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В преклузивния срок по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационната жалба Е. Н. А. и Б. Ш. А., чрез пълномощника адв.С. А., изразяват становище за отсъствие на предпоставките за достъп до касация, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, намира следното: Предявени са преки осъдителни искове, квалифицирани от инстанциите по същество, като такива по чл. 432 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди на родителите на загиналата при ПТП на 25.01.2017г. във ФРГ Н. Р.. Установено от фактическа страна е, че на 25.01.2017г. в [населено място], ФРГ, управлявайки л.а. „Фиат У.“ с рег. [рег.номер на МПС], с валидна застраховка Гражданска отговорност, сключена с ответника ЗК „Лев Инс“ АД, Ю. Й. Р. нарушил правилата за движение по пътищата, отнемайки предимството на правомерно движещ се автобус с рег.№ ***, управляван от немския гражданин Т. К. и причинил сблъсък между двете МПС. В резултат на удара пътуващата на задната лява седалка в автомобила Н. Р.-дъщеря на ищците и съпруга на водача Р., получила тежки телесни увреждания, но въпреки своевременно оказаната медицинска помощ, починала същия ден. Към датата на инцидента Н. Р. била бременна в последния месец, като в резултат на ПТП загинало и нероденото й дете. Ищците са родители на починалата Н. Р.. С решение от 08.05.2017г. на ОС-Инголщат, започналото от Прокуратурата в Инголщат разследване е прекратено, на основание чл. 153б, §1 от НПК на ФРГ - обвиняемият е съпруг на загиналата и баща на нероденото й дете, пряко е засегнат от последиците на деянието, поради което е освободен от наказание. Образуваното в РБ производство по сл.д.№ 153/2019г. на ОСО, пр.пр.№ 11835/2018г. на ОП-Пловдив, в хода на което е установено извършеното от водача Ю. Р. противоправно деяние и виновността на дееца, е прекратено, на основание чл. 24, ал.1, т.6 НПК. Разпитаните в първоинстанционното производство свидетели установяват, че заради ненавременната и нелепа смърт на дъщеря си, настъпила само дни преди да роди първото си дете, ищците са преживели силен емоционален шок и стрес; тази емоционална травма не могат и до момента да преживеят; продължават да страдат от загубата на детето си; плачат, пият успокоителни хапчета. Представени по делото са писмени доказателства, според които след смъртта на Н. Р. се е влошило здравословното състояние и на двамата й родители– умерено тежък депресивен епизод и състояние след остра стресова реакция, хипертония, невротично разстройство. С оглед очертаните предметни предели на въззивната проверка съставът на Пловдивския апелативен съд, сезиран с въззивни жалби от двете насрещни страни, е приел, че в производството са установени предпоставките за възникване отговорността на застрахователя, а спорните въпроси, пренесени във въззивното производство са относно приложимото в случая материално право и относно размера на дължимото обезщетение. По първия спорен въпрос въззивният съд е намерил за неоснователен довода на застрахователното дружество, че на основание чл.4 § 1 от Регламент ЕО № 864/2007г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007г. следва да бъде приложено немското материално право, тъй като в Германия е настъпила пряката вреда. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.116 от КМЧП, според която правото на увреденото или ощетеното лице да предяви иск пряко срещу застрахователя на лицето, чиято отговорност се търси, се урежда от правото, приложимо към задължението, произтичащо от съответното извъндоговорно отношение, освен ако увреденото или ощетеното лице е избрало да основе иска си на правото, приложимо към застрахователния договор; на разпоредбата на чл.15 от КМЧП, напълно идентична с тази на чл.4 § 1 от Регламент ЕО № 864/2007г. на ЕП и на Съвета от 11 юли 2007г., според която задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили или има опасност да настъпят непосредствените вреди. Съдът е съобразил чл.4, ал.2 от Регламента, според който когато причинителят на вредата и увреденото лице имат към момента на настъпване на вредата обичайно местопребиваване или място на дейност в една и съща държава, прилага се правото на тази държава и чл.4, ал.3 от Регламента, в който е посочено, че независимо от разпоредбите на ал. 1 и ал. 2, когато от обстоятелствата като цяло следва, че непозволеното увреждане е в значително по-тясна връзка с друга държава, прилага се правото на тази друга държава. Такава значително по-тясна връзка може да се основава на предходно отношение между страните, като например договор, който е в тясна връзка с непозволеното увреждане. Предвид съдържанието на цитираните норми, както и конкретните установени по делото факти и обстоятелства-процесният пътен инцидент, от който е произлязла пряката вреда – смъртта на пострадалата Н., е настъпил в Германия; прекият причинител, така и пострадалото лице са български граждани с постоянен адрес в България; ответникът е българско застрахователно дружество; а прекият иск на увредените лица, търпящи непреките последици от ПТП и настъпилата в резултат на това смърт на пострадалата тяхна дъщеря се основават на търговско правоотношение по договор за застраховка ГО, сключена между причинителя и застрахователя, съдът е приел, че непозволеното увреждане е в по-тясна връзка с РБългария, поради което е приложимо българското материално право. Допълнителен аргумент в тази насока според въззивния съд е принципът, изведен от разпоредбата на чл.2 от КМЧП за уреждане на частно правните отношения с международен елемент от правото на държавата, с която те са в най-тясна връзка. По втория спорен въпрос относно справедливия размер на дължимите на родителите на загиналото момиче обезщетения, съдът е съобразил, че се касае за ненавременна и нелепа смърт на млада жена, очакваща първата си рожба и обстоятелството, че емоционалната травма, която преживява родител от смърт на дете е трудно, дори невъзможно преодолима във времето. Съдът е отчел установените по делото близки и безконфликтни отношения между родителите и загиналата им дъщеря, характеризиращи се с взаимна обич и привързаност, както и че до навършването на 16 години, когато се омъжила Н. не е напускала семейството си. Съдът е взел предвид и, че силният емоционален шок и стрес са отключили у ищците постравматични стресови реакции и соматични заболявания, за които са търсили и медицинска помощ и които са налични и към момента. С оглед изложените съображения и при съвкупната преценка на установените по делото релевантни за размера на обезщетенията обстоятелства съдът е приел, че обезщетение в размер по 150 000 лева на всеки от родителите би било справедливо такова, макар, че нито човешкото страдания от загуба на дете, нито човешкият живот имат паричен еквивалент. С тези мотиви въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в осъдителната му част. Върховният касационен съд намира, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационен контрол. Поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК въпроси изискват директен отговор кое е приложимото право за процесните правоотношения. Въпросите са основани на въведените от ответното застрахователно дружество и поддържани в хода на инстанционното производство, а и в касационната жалба, твърдения и свързаните с тях доводи за приложимост на немското материално право. Въпросите са израз на несъгласието на жалбоподателя с извода на въззивния съд за неоснователност на довода, че приложимото право следва да се определи на основание чл. 4 § 1 Регламент/ЕО/ № 864. Правилността на изводите, с които тези твърдения и доводи на ответника не са възприети от въззивния съд, е изключена от предмета на производството по чл. 288 ГПК. Отделно от изложеното поставените въпроси не са свързани с решаващите изводи на съда, поради което и по тази причина не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане до касационно обжалване. Съставът на апелативния съд не е отрекъл, че пряката вреда по смисъла на цитираното от касатора решение по дело №С-350/2014 на СЕС е настъпила на територията на ФРГ и противно на твърденията на жалбоподателя е съобразил посочената практика на СЕС-съдът изрично е посочил, че преките вреди-тежките телесни увреждания, довели до смъртта на дъщерята на ищците са настъпили в тази държава-членка на ЕС. Съдът не е отрекъл и приложението на разпоредбите на Регламент /ЕО/ № 864/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007г. в отношенията между ищците и ответника–българско застрахователно дружество. Съдът е съобразил общия принцип на чл. 4, §1 от Регламента за приложимост на правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносния факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт. Видно от мотивите на атакуваното решение, за да намери за приложимо българското материално право съдът е счел, че в случая е налице изключението на чл.4, §2 и дерогацията по чл.4, §3 от Регламента Р. II. Въпроси относно тези решаващи изводи на съда не са поставени, поради което формулираните от касатора питания не удовлетворяват изискването на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалване. Следва да се допълни, че при позоваването си на общия принцип на §1 на чл.4 от Регламента Рим ІІ и искането да бъде приложен именно той, касаторът игнорира същественото обстоятелство, че лицето, чиято отговорност се търси, е дружество, регистрирано в Р България (изключението на §2 на чл.4 от Регламента Рим II). Касаторът пренебрегва и това, че „предходното отношение между страните” по смисъла на изречение второ на §3 на чл.4 на Регламента, е застрахователен договор за водачи на МПС с регистрация в РБългария, който договор също се урежда от правото на държавата-членка, в която е разположен рискът (чл.7 и чл.7, ал.6 Регламент №593/2008г. на ЕП и Съвета от 17.06.2008г. относно приложимото право към договорни правоотношения - Рим І). Регламент 593/2008г. (Рим I) се прилага за договори, сключени на и след 17.12.2009г. и се отнася до всички облигационни и търговски договори, които не са изключени от обхвата му. Според чл.7 от Регламента (Рим І) застрахователният договор се урежда от правото на държавата-членка, в която е разположен рискът към сключване на договора, а съгласно чл. 7, § 6 от Регламента (Рим І) „държава-членка, където е разположен рискът” означава държавата-членка по регистрация, когато застраховката се отнася до моторни превозни средства от всякакъв вид. В случая договорът за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ е сключен за водачи на МПС с регистрация в РБългария - л.а. „Фиат У.“ с рег. [рег.номер на МПС], и е с действие за територията на РБ, поради което следва да се приеме, че застрахователният риск е разположен на територията на България. Въззивното решение не следва да бъде допускано до касация и на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Според разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ОСГТК на ВКС основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото” изисква наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена. В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а изложената аргументация на касотра се свежда до общите твърдения, че въпросите са от значение за развитието на правото. При този изход на делото на касатора не се дължат разноски. На основание чл.38, ал. 2 ЗАдв на адв. С. А.-процесуален представител на ответниците по касация, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство пред касационната инстанция в размер 15 975 лева, определено съобразно чл. 9, ал. 3 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО