Определение № 244 от 10.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 220/2012 г.

Производството е по чл. 286, ал. 2 ГПК. Х. Й. С., С. Г. Г. и Г. Й. Г. са подали частна касационна жалба срещу определение № 101 от 05.03.2012 г. по ч. гр. д. № 180/2012 г. на ВКС, ІІ г. о., с което е оставена без разглеждане подадената от тях касационна жалба срещу въззивно решение по гр. д. № 898/2011 г. на Плевенски окръжен съд, като недопустима по аргумент от чл. 280, ал.2 ГПК. К. довод е за неправилно прилагане нормата на чл. 280, ал.2 ГПК в редакцията й след изменението с ДВ бр. 100/2010 г. Твърдят, че производството е било висящо към момента на влизане в сила изменението на нормата, поради което е следвало да се приложи първоначалната редакция на нормата при преценка за допустимостта на жалбата. Обосновават довода с твърдението, че висящи производства по смисъла на § 25 от ПЗР на ГПК са тези, които са образувани преди влизане в сила изменението на нормата и е без значение пред коя инстанция са висящи. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Разгледана по същество е неоснователна. Позоваването на разпоредбата на § 25 от ПЗР към ЗИД на ГПК е некоректно. Същата е приета със Закона за изменението и допълнението на ГПК (ДВ бр. 100, от 21.12.2012 г.) и повелява, че висящите производства се разглеждат по досегашния ред. С това изменение на закона е прието изменението и на нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК, която въвежда ограничение за касационна проверка на въззивните решения, които имат за предмет искове с цена под 5000 лв. Не намира опора в закона касационният довод, че производството е било висящо към момента на влизане в сила изменението нормата. Производството е висящо пред този съд, който е сезиран с искане за разглеждането му и висящността продължава до произнасянето на съда със съответния съдебен акт. Така предявяването на иска чрез подаване на искова молба до съда има различни процесуални и материалноправни последици. Една от процесуалните последици е висящо дело между страните пред сезирания съд. Висящността на делото пред този съд продължава до влизане в сила на постановеното от него решение. Делото става висящо пред по-горен съд само след подаване на въззивна или касационна жалба. Това е израз на деволутивния ефект на редовната и своевременно подадена жалбата - пренася делото от първоинстанционния на въззивния, а в случая от въззивния на касационния съд. Касационната жалба срещу въззивното решение по гр. д. № 898/2011 г. на Плевенски окръжен съд е подадена на 17.01.2012 г. и от тази дата производството е висящо пред ВКС. Към тази дата е в сила изменението на нормата на чл. 280, ал.2 ГПК, поради което правилно съдът е провел проверка за допустимостта й съобразно визираното в нормата. Не се установи да е допуснато нарушение на процесуалния закон при постановяване обжалваното определение, поради което касационната жалба като неоснователна ще бъде оставена без уважение, а определението на ВКС потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.