Определение № 524 от 25.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1803/2020 г.

Образувано по касационна жалба вх. № 2743 / 27.02.2020 год. на М. В. Б. от [населено място] ,заявена в качеството и на правоспособен юрист, срещу въззивно Решение № 26 от 17.01.2020 год. по В.гр.д. № 1549/2019 год. на ОС-Стара Загора в производство по допускане на делбата по чл. 344 ,ал.1 ГПК. С касационнта жалба се поддържат доводи за недопустимост на въззивното решение, респ. за неправилност и необоснованост- основания за отмяна по чл. 281 т.2 и т.3 ГПК. Доводите за недопустимост са в насока, че в хода на производството съдът е допуснал, недопустимо от г.т. на процесуалните правила, изменение на предмет на спора в т.ч. и приемайки за разглеждане иск по чл. 30 ЗН, както и чрез конституиране на нови страни, наред с лицата между, които е следвало да се извърши делбата; не е съобразено, че първоначално искът за делба е иницииран от лице, което няма права в съсобствеността т.е. от лице несобственик, което обстоятелство обуславя недопустимостта на иска за съдебна делба. Доводите за неправилност са в насока необсъждане на всички възражения релевирани с въззивната жалба, неправилно прилагане на процесуални правила, неправилна квалификация на иска за делба. Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа в приложното поле на чл.280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса: „Длъжен ли е въззивният съд да изложи ясни и точни мотиви и разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при очертаните с въззивната жалба предели на въззивно обжалване ?“, в противоречие с Решение № 59 от 14.04.2015 год. по гр.д. 4190/2014 год. на ВКС- IV г.о., Решение № 190 от 07.02.2018 год. по гр.д. № 180/2017 год. на ВКС, IV г.о. и Решение № 212 от 01.02.2012 год. по т.д. № 1106/2010 год. на ВКС, II т.о. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК и по въпроса :“ Допустим ли е искът за съдебна делба на имоти, които наследодател в притежавал в съсобственост с трети лице, заведен от наследник по закон с накърнена запазена част, но невъзстановена към завеждане на иска запазена част от наследството, като в същото производство ищецът съделител и наследник по закон, тепърва да установява размера на дела и съсобствеността с иск за намаляване на завещателно разпореждане и възстановяване на запазената част от наследството ( чл. 30 ЗН), чрез завеждането му в първото по делото заседание и едновременно с това да иска и привличане като ответници по този иск – наследниците по универсалното завещание, явяващи се съсобственици и необходими другари за делба на процесните имоти, които не са единствени на наследодателя, или при така поисканата делба на комбинирана съсобственост за разлика от делбата на наследство, при която допустими за разглеждане между наследниците са преюдициалните въпроси по чл. 343 ГПК, е приложимо разрешението дадено в т.3 „а“ на ПП ВС 7-73, съгласно което съдебната делба следва да се иска само на вещ, която при предявяване на иска е съсобствена“ т.е. поради противоречие на въззивното решение с посоченото постановление на Пленума на ВС. Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса: „Допустим ли е иск за делба на имоти, които наследодателят е притежавал е съсобственост с трети лица, заведен от наследник по закон с накърнена, но невъзстановена към завеждане на иска, запазена част от наследството, като в същото производство ищецът съделител и наследник по закон, тепърва установява размера на дела и съсобствеността си с иск за намаляване на завещателно разпореждане и възстановяване на запазена част от наследството (чл.30 ЗН ), чрез завеждането му в първото по делото заседание и едновременно с това да иска и привличане като ответници по този иска – наследниците по универсалното завещание, явяващи се съсобственици и необходими другари за делбата на процесните имоти, които не са единствени на наследодателя, ИЛИ при така поисканата делба на комбинирана съсобственост за разлика от делбата на наследство, при която са допустими за разглеждане между наследниците преюдициалните въпроси по чл. 343 ГПК, е приложимо разрешението дадено с т.3 б.“а“ на ПП ВС 7-73, според която съдебна делба следва да се иска само на вещ, което при предявяване на иска е съсобствена ?“, с довод, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с цитираното постановление на Пленума на ВС. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа и на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпросите: “ Допустимо ли е в производството по съдебна делба в първа фаза, по почин на съда, делото да се раздели и спре за част от допуснатите за включване в наследствената маса по реда на чл. 341, ал.2 ГПК сънаследствени имоти, като се продължи разглеждането на иска само в частта за делба на съсобствените с трети лица имоти, ведно с иска за възстановяване на накърнена запазена част от наследството, който иск е насочен срещу наследници с универсално завещание, а не срещу третото лице, ИЛИ с оглед на новата разпоредба на чл. 210, ал.2, изр.2 ГПК съотнесена към целите на съдебната делба, разделянето е недопустимо, тъй като исковете за добавяне на нови имоти, за възстановяване на запазената част от наследството и за делба на съсобствените с третите лица имоти са във връзка с предмета на съдебна делба на наследство, обусловени са един спрямо друг и съдът е длъжен да ги гледа в единно производство? В случай, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 210, ал.2 изр.2 ГПК какви са правните последици за производството и решенията на въззивния и първоинстанционния съд – недопустимост, респ. неправилност поради нарушаване на материалния закон или неправилност поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила ?“ с довод, че произнасянето на касационния съд ще е от значение за еднаквото и точно приложение на закона на разпоредбата на чл. 210, ал.2 изр.2 ГПК. Този довод е заложен и в искането да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.3 ГПК и по въпроса :“ Какви са правомощията и каква е дължимата защита от въззивния съд при констатирано от него съществено нарушение на съдопроизводствените правила при разглеждане делото в първоинстанционния съд, изразяващи се на особен представител по чл. 29, ал.4 ГПК, когато такъв не е бил необходим и не са съществували предпоставки за това ? Достатъчно ли е въззивния съд при констатация за липса на противоречиви интереси между съделителите в първата фаза с определение по хода на делото да допусне представителството на малолетните и и действията по съгласие на непълнолетните във въззивната инстанция да се осъществява от родител- съделител и санира ли се това нарушение по представителството, или като се има предвид, че главните действия като отговор на исковата молба и всички процесуални действия до приключване на съдебното дирене в първата инстанция са извършени от незаконосъобразно назначени от съда особени представители, то нарушението не може да бъде отстранено от въззивния съд, освен чрез способите за отмяна на пъвоинстанционното решение?. “ Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа и на основание чл. 280, ал.2 предл.2 ГПК с довод за недопустимост на обжалваното въззивно решение по вече посочените съображения касателно изведения първи въпрос. С втора, самостоятелна касационна жалба вх.№ 2744 /27.02.2020 година А.- М. А. Б., непълнолетна ( към този момент ) действаща със съгласието на майка си М. В. Б. обжалва и иска отмяна на въззивно Решение № 26 от 17.01.2020 година, постановено по гр.В.д.№ 1549/2019 год. на ОС-Стара Загора в производство за съдебна делба по чл. 344. ал.1 ГПК и чл. 30 ЗН. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение на въззивния съд е недопустимо, респ. неправилно и напълно необосновано, основания за отмяна по чл. 280, т.2 и т.3 ГПК. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса: „Длъжен ли е въззивният съд да изложи точни и ясни мотиви и разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при очертаните с въззивната жалба предели на въззивно обжалване ?“, в противоречие с приетото с Решение № 59 от 14.04.2015 год. по гр.д. 4190/2014 год. на ВКС- IV г.о., както и Решение № 190 от 07.02.2018 год. по гр.д. № 180/2017 год. на ВКС, IV г.о. и Решение № 212 от 01.02.2012 год. по т.д. № 1106/2010 год. на ВКС, II т.о. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК и по въпроса :“ Допустим ли е искът за съдебна делба на имоти, които са комбинирана съсобственост едновременно между сънаследниците и третото лице или приложимо е разрешението, посочено в Решение № 442 от 18.08.2003 година по гр.д. № 82/2003 год. на ВКС- I г.о., че първоначално делбата следва да се извърши с третото лице ? Искането да се допусне касационно обжалване в приложеното поле на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК се поддържа по въпросите: “ за допустимостта в производството по съдебна делба в първа фаза, по почин на съда, делото да се раздели и спре за част от допуснатите за включване в наследствената маса по реда на чл. 341, ал.2 ГПК сънаследствени имоти, като се продължи разглеждането на иска само в частта за делба на съсобствените с трети лица имоти, ведно с иска за възстановяване на накърнена запазена част от наследството, който иск е насочен срещу наследници с универсално завещание, а не срещу третото лице, ИЛИ с оглед на новата разпоредба на чл. 210, ал.2, изр.2 ГПК съотнесена към целите на съдебната делба, разделянето е недопустимо, тъй като исковете за добавяне на нови имоти, за възстановяване на запазената част от наследството и за делба на съсобствените с третите лица имоти са във връзка с предмета на съдебна делба на наследство, обусловени са един спрямо друг и съдът е длъжен да ги разгледа в единно производство? В случай, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 210, ал.2 изр.2 ГПК какви са правните последици за производството и решенията на въззивния и първоинстанционния съд – недопустимост, респ. неправилност поради нарушаване на материалния закон или неправилност поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила ?“ с довод, че произнасянето на касационния съд ще е от значение за еднаквото и точно приложение на закона на разпоредбата на чл. 210, ал.2 изр.2 ГПК. Този довод е заложен и в искането да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.3 ГПК и по въпроса :“ Какви са правомощията и каква е дължимата защита от въззивния съд при констатирано от него съществено нарушение на съдопроизводствените правила при разглеждане делото в първоинстанционния съд, изразяващи се на особен представител по чл. 29, ал.4 ГПК, когато такъв не е бил необходим и не са съществували предпоставки за това ? Достатъчно ли е въззивния съд при констатация за липса на противоречиви интереси между съделителите в първата фаза с определение по хода на делото да допусне представителството на малолетните и и действията по съгласие на непълнолетните във въззивната инстанция да се осъществява от родител- съделител и санира ли се това нарушение по представителството, или като се има предвид, че главните действия като отговор на исковата молба и всички процесуални действия до приключване на съдебното дирене в първата инстанция са извършени от незаконосъобразно назначени от съда особени представители, то нарушението не може да бъде отстранено от въззивния съд, освен чрез способите за отмяна на първоинстанционното решение?. “ Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа и на основание чл. 280, ал.2 предл.2 ГПК с довод за недопустимост на обжалваното въззивно решение по вече посочените съображения касателно изведения първи въпрос. С трета, самостоятелна касационна жалба вх.№ 2799/28.02.2020 год. В. А. Б., малолетен и действащ в производството чрез своята майка и законен представител М. В. Б. обжалва и иска отмяна на въззивно Решение № 26 от 17.01.2020 година, постановено по гр.В.д.№ 1549/2019 год. на ОС-Стара Загора в производство за съдебна делба по чл. 344. ал.1 ГПК и чл. 30 ЗН. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение на въззивния съд е недопустимо, респ. неправилно и напълно необосновано, основания за отмяна по чл. 280, т.2 и т.3 ГПК. Недопустимостта на въззивното решение се поддържа с довод, че е постановено - произнесено по недопустимо обективно и субективно съединение на искове за делба, като първоначално заявеният иск за делба на вещ- недвижим имот, чиято съсобственост е възникнала в резултат на сделка и наследяване, от лице несобственик, е съединен с последващо предявяване на иска по чл. 30 ЗН и конституиране на нови лица- ответници, без да е съобразено, че към момента на предявяване на иска „ ищецът „ няма права в съсобствеността и правата му са признати в решението по чл. 30 ЗН. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса: „Длъжен ли е въззивният съд да изложи точни и ясни мотиви и разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при очертаните с въззивната жалба предели на въззивно обжалване ?“, в противоречие с приетото с Решение № 59 от 14.04.2015 год. по гр.д. 4190/2014 год. на ВКС- IV г.о., както и Решение № 190 от 07.02.2018 год. по гр.д. № 180/2017 год. на ВКС, IV г.о. и Решение № 212 от 01.02.2012 год. по т.д. № 1106/2010 год. на ВКС, II т.о. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК и по въпроса :“ Допустим ли е искът за съдебна делба на имоти, които са комбинирана съсобственост едновременно между сънаследниците и третото лице или приложимо е разрешението, посочено в Решение № 442 от 18.08.2003 година по гр.д. 3№ 82/2003 год. на ВКС- I г.о., че първоначално делбата следва да се извърши с третото лице ? Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа и на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпросите: “ Допустимо ли е в производството по съдебна делба ищецът –наследник по закон, който знае за съществуването на универсално завещание, оставено от наследодателят му в полза на други лица и при неговото знание, че тези лица се ползват от завещанието, след узнаването да завежда искове за съдебна делба на имоти, притежавани от наследодателя с трети лица и едва в първото по делото заседание след оспорване правата му в съсобствеността да предявява искове срещу наследниците по завещание за възстановяване на запазената му част от наследството ? с довод, че липсата на съдебна практика по поставения въпрос налага допускане на касационното обжалване за еднаквото и точно прилагане на закона и развитие на правото. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа и на основание чл. 280, ал.2 предл.2 ГПК с довод за недопустимост на обжалваното въззивно решение по вече посочените съображения и с касационната жалба за допуснатите нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото. По делото е постъпил писмен отговор на трите касационни жалби от ответника по касация М. Я. А. (майка на М. В. Б. и баба на А. – М. Б. и В. Б.) чрез адв. М. С.- АК С. З., с който оспорва наличието на предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване. Поддържа се, че поставените въпроси нямат характера на обуславящи изхода на спора, доколкото почиват на твърденията на касатора или на сочените от него факти и обстоятелства, който същия желае да бъдат интерпретирани по начин, различен от този на въззивния съд. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия като съобрази изложените доводи на страните и по касационните жалби в контекста на установените от законодателя основания за допускане до касационен контрол- чл. 280, ал.1 т.1-3 ГПК и чл. 280, ал.3 ГПК, намира: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, насочени са срещу решение на въззивния съд, постановено в производство за съдебна делба, поради което се явяват процесуално допустими. С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция, установени с чл. 258 и сл. ГПК, е потвърдил решение на първата инстанция 1. /с което по заявен иск от М. Я. А. по чл. 30 ЗН са намалени завещателните разпореждания на М. И. А. в полза на правнуците и А. –М. А. Б. и В. А. Б. до размер на запазената и част от наследството на М. И. А., в размер на 1/2 идеална част, както и 2./ по допусната съдебна делба на съсобствен недвижим имот, инициирана по иск на М. Я. А., АПАРТАМЕНТ и ГАРАЖ в [населено място] между М. Я. А., М. В. Б., А. -М. А. Б., непълнолетна към момента на постановяване на съдебното решение и действаща със съгласието на своята майка и законен представител М. Б. и В. А. Б., малолетен, представляван от своята майка и законен представител М. Б. при права, съответно 2/8 идеални части за М. А., 4/8 идеални части за М. В. Б. и по 1/8 идеална част за А. – М. Б. и В. Б.. След преценка на наведените в трите касационни жалби оплаквания за недопустимост и незаконосъобразност на обжалваното решение на въззивния съд по допускане на делбата, съединен и иск по чл. 30 ЗН и изведените правни въпроси по чл. 280, ал.1 ГПК на базата на които е поискано допускането на касационното обжалване в приложното поле съответно на чл. 280, ал.1, т. 1 и т.3 ГПК, настоящият състав намира: Касационното обжалване и по трите касационни жалби не може да бъде допуснато, поради липсата на предпоставките на закона за това. По доводите за процесуална недопустимост на обжалваното въззивно решение, поддържано и в трите касационни жалби. Доводите са неоснователни. Процесуалната недопустимост на едно съдебно решение като порок на обжалваем съдебен акт се свързва с ненадлежното упражняване правото на иск, в т.ч. при нередовна искова молба. Първоначалното ( още с исковата молба – чл. 210,ал.1 ГПК) или последващо ( чрез предявяване от ответника на инцидентния установителен иск, обратен иск по отношение на подпомагаща страна, насрещен иск, главно встъпване или обективно съединяване на дела между едни и същи страни т.е. и субективно съединяване за съвместно разглеждане – чл. 211 ГПК, чл. 212 ГПК и чл. 213 ГПК) съединяване на искове е допустимо процесуално действие, установено от законодателя, като законосъобразността му е обусловена от условията, свързани с родовата подсъдност, при които може и следва да бъде извършено. Само доколкото, при последващото съединявана на исковете ( без хипотезата на чл. 213 ГПК) не е налице някое от специалните условия на закона, то незаконосъобразността на постановеното общо решение от г.т. на несъблюдаване на процесуалните правила, не винаги налага извод за недопустимост на решението изцяло или отчасти. Доводите за недопустимост в настоящия случай са в насока, че в хода на производството съдът е допуснал недопустимо от г.т. на процесуалните правила изменение на предмет на спора в т.ч. и приемайки за разглеждане иск по чл. 30 ЗН, както и чрез конституиране на нови страни, наред с лицата между, които е следвало да се извърши делбата, че не е съобразено, че първоначално искът за делба е иницииран от лице, което няма права в съсобствеността т.е. от лице несобственик, което обстоятелство обуславя недопустимостта на иска за съдебна делба. Настоящият състав на ВКС намира изложените съображения за неоснователни. Съдебното исково производство за съдебна делба, регламентирано с разпоредбите на чл. 341 -355 ГПК, е уредено като особено исково производство и бележи отклонения от правилата на общия исков процес в няколко насоки.една от тези насоки се явява възможността да се съединяват искове с преюдициален характер, както по иницитива на лицата на страната на ответниците, така и с последващи искания от страна на лицата - ицщи. Това е така защото всеки от тях има качеството на ищец и ответник едновременно в делбеното производство независимо дали се касае до делба на обикновена съсобственост или на сънаследство. Оспорванията за липса на съсобственост, за липса на качеството на едно лице на наследник, за оспорване на произход( дори и когато не са родово подсъдни на районен съд) могат да се релевират и слушат и след срока по чл. 133 ГПК- арг. на чл.342 ГПК. След като в предметната рамка на инициирания спор за съдебна делба на съсобствен имот, иницииран от лице, което сочи за основание на правата си в съсобствеността наследяване и това негово качество, като наследник (наред с оспорването на правата, който претендира да има в спорната съсобственост), са оспорени от ответника- съсобственик с противопоставяне на довод за наличие на саморъчно завещание в полза на трети лица и именно тези лица са носители на наследствените имуществени права, то искането на ищеца за конституиране на тези лица по делото ( субективното съединяване на искове) и предявяване на иск по чл. 30 ЗН за намаляване на завещателните разпореждания в тяхна полза и възстановяване на накърнена запазена част ( обективното съединяване ), са допустими и законосъобразни процесуални действия на съда в рамките на задълженията му произтичащи от чл. 2 и чл. 6 ГПК. Споровете в рамките на наследствените правоотношения между наследника по закон със запазена част и наследниците по завещание, с цел установяване на наследствени права респ. права в първоначалния предмет на делбата- съсобственост с ответника, не променят нито правната квалификация на първоначалния иск, нито сочат на недопустимо съединяване на исковете, разгледани в рамките на предмета на спора на исковете, който са били съединени. Всеки от тези искове е заявен, макар и в рамките на едно висящо исково производство, при надлежно упражнено право на иск и действията на съда да приеме за разглеждане наред с иска за делба и иск по чл. 30 ЗН при конституирани нови лица като ответници по този иск, като отдели в друго производство исковете за съдебна делба на включените за делба нови имущества, имащи наследствен характер, е в съответствие с закона, предмета на първоначалния спор с оглед търденията на страните и необходимостта от доказване на твърдяните респ. оспорени обстоятелства по този спор. В тази насока настоящият състав изцяло споделя изложените съображения по с Решение № 36 от 1.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 125/2010 г., I г. о., ГК, а именно, че „ с нормата на чл. 30 ЗН е признато субективното потестативно право на наследника със запазена част да претендира възстановяването й, когато е накърнена в резултат на извършени от наследодателя безвъзмездни разпореждания - дарения или завещания. Това право може да бъде упражнено, както с предявяване на самостоятелен иск, така и с възражение по предявен вещен иск или иск за делба. Правото да се иска възстановяване на запазена част може да бъде упражнено в делбеното производство и с възражение и съдът е длъжен да се произнесе по него с решението по съществото на спора, с което ще се формира сила на присъдено нещо по тази претенция“. По доводите за допускане на касационното обжалване по касационната жалба на М. В. Б.. Искането да се допусне касационното обжалване в приложното поле на чл.280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса: „Длъжен ли е въззивният съд да изложи ясни и точни мотиви и разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при очертаните с въззивната жалба предели на въззивно обжалване ?“, поради противоречие с Решение № 59 от 14.04.2015 год. по гр.д. 4190/2014 год. на ВКС- IV г.о., Решение № 190 от 07.02.2018 год. по гр.д. № 180/2017 год. на ВКС, IV г.о. и Решение № 212 от 01.02.2012 год. по т.д. № 1106/2010 год. на ВКС, II т.о., не може да бъде уважено доколкото се касае до правен въпрос, по който има формирана задължителна съдебна практика с задължителните разяснения на ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС и несъблюдаването на дадените указания по приложение на коментираните процесуални правила на чл. 235, ал.2 ГПК и чл. 236, ал.2 ГПК следва да се квалифицират като допуснати процесуални нарушение които могат да обусловят само отмяна на обжалваното решение в рамките на касационния контрол по съществото на касационната жалба. По цитираните конкретни решения на ВКС е допуснато касационно обжалване без да се съобрази, че задължителната съдебна практика, обобщена с ТР на ОСГК/ОСГТК на ВКС единствено се ползва със силата да задължи съдилищата на определено процесуално поведение при прилагането на конкретните процесуално-правни норми. Веднъж дадени задължителните разяснения не се нуждаят от уточнение с решения на отделните състави, които състави само могат, в рамките на допуснатото касационно обжалване, да констатират съблюдаването или не на тези разяснения. В етапа на селекция по допускане на касационното обжалване тази преценка не може да бъде извършена, защото касае проверка по същество на касационната жалба. На поставеният втори въпрос за “ допустимостта на иска за съдебна делба на имоти, които наследодател в притежавал в съсобственост с трети лице, заведен от наследник по закон с накърнена запазена част, но невъзстановена към завеждане на иска запазена част от наследството, като в същото производство ищецът съделител и наследник по закон, тепърва да установява размера на дела и съсобствеността с иск за намаляване на завещателно разпореждане и възстановяване на запазената част от наследството ( чл. 30 ЗН), чрез завеждането му в първото по делото заседание и едновременно с това да иска и привличане като ответници по този иск – наследниците по универсалното завещание, явяващи се съсобственици и необходими другари за делба на процесните имоти, които не са единствени на наследодателя, или при така поисканата делба на комбинирана съсобственост за разлика от делбата на наследство, при която допустими за разглеждане между наследниците са преюдициалните въпроси по чл. 343 ГПК, е приложимо разрешението дадено в т.3 „а“ на ПП ВС 7-73, съгласно което съдебната делба следва да се иска само на вещ, която при предявяване на иска е съсобствена“ настоящият състав излага подробни мотиви както в рамките на отговора относно допустимост на въззивното решение. Делбата като способ за прекратяване на съсобственост, без значение на какво основание в възникнала, може да се третира като недопустима, само от гл.т. на невъзможността според вида, характера или естеството на съсобствената вещ или вещно право, съпритежанието на правото на собственост от различни лица да се трансформира в индивидуална собственост на едно лице. Безусловно искът за съдебна делба предполага наличието на съсобственост по отношение на процесното имущество, чиято делба се иска. В цитираната т.3 на ПП ВС 73 се сочи: „ Пленумът счита, че съдебна делба следва да се иска само на вещ, която при предявяване на иска е съсобствена “, като са изброени като недопустими за съединяване конститутивните искове за определяне на по-голям дял от СИО, разваляне на договор за прехвърляне или учредяване на вещни право по чл. 87, ал.3 ЗЗД, иска по чл. 19, ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителен договор за прехвърляне или учредяване на вещни права за окончателен, по които конститутивни искове влялото в сила решение би съставлявало основание за съсобствеността по отношение на вещта, чието делба се иска. Искът по чл. 30 ЗН не е посочен изрично при това изброяване, тъй като се касае за единственото изключение при което искът за съдебна делба при участието на наследник със запазена част, чиито права са накърнени по силата на извършените от наследодателя безвъзмезни разпореждания с дарение, или по силата на завещание и са налице предпоставките на закона за тяхното възстановяване в рамките на запазената част от наследството, може да бъде съединен с иска за съдебна делба. Ето защо не може да се приеме тезата на касаторката, че въззивното решение по иска за съдебна делба в първата му фаза по чл. 344, ал.1 ГПК, с което е приет и разгледан и иска по чл.30 ЗН, е постановено поради противоречие с цитираното постановление на Пленума на ВС. Не може да бъде допуснато касационното обжалване по въпроса: „Допустим ли е иск за делба на имоти, които наследодателят е притежавал е съсобственост с трети лица, заведен от наследник по закон с накърнена, но невъзстановена към завеждане на иска, запазена част от наследството, като в същото производство ищецът съделител и наследник по закон, тепърва установява размера на дела и съсобствеността си с иск за намаляване на завещателно разпореждане и възстановяване на запазена част от наследството (чл.30 ЗН ), чрез завеждането му в първото по делото заседание и едновременно с това да иска и привличане като ответници по този иска – наследниците по универсалното завещание, явяващи се съсобственици и необходими другари за делбата на процесните имоти, които не са единствени на наследодателя, ИЛИ при така поисканата делба на комбинирана съсобственост за разлика от делбата на наследство, при която са допустими за разглеждане между наследниците преюдициалните въпроси по чл. 343 ГПК, е приложимо разрешението дадено с т.3 б.“а“ на ПП ВС 7-73, според която съдебна делба следва да се иска само на вещ, което при предявяване на иска е съсобствена ?“, доколкото въпросът, с известни отклонения и допълнения, приповтаря втория въпрос, по който съставът вече е изложил обстойни съображения за невъзможността да обосноват извод за допускане на касационното обжалване. Не може да бъде да се допусне касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпросите: “ Допустимо ли е в производството по съдебна делба в първа фаза, по почин на съда, делото да се раздели и спре за част от допуснатите за включване в наследствената маса по реда на чл. 341, ал.2 ГПК сънаследствени имоти, като се продължи разглеждането на иска само в частта за делба на съсобствените с трети лица имоти, ведно с иска за възстановяване на накърнена запазена част от наследството, който иск е насочен срещу наследници с универсално завещание, а не срещу третото лице, ИЛИ с оглед на новата разпоредба на чл. 210, ал.2, изр.2 ГПК съотнесена към целите на съдебната делба, разделянето е недопустимо, тъй като исковете за добавяне на нови имоти, за възстановяване на запазената част от наследството и за делба на съсобствените с третите лица имоти са във връзка с предмета на съдебна делба на наследство, обусловени са един спрямо друг и съдът е длъжен да ги гледа в единно производство? В случай, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 210, ал.2 изр.2 ГПК какви са правните последици за производството и решенията на въззивния и първоинстанционния съд – недопустимост, респ. неправилност поради нарушаване на материалния закон или неправилност поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила ?“ доколкото поставеният въпрос, не само е контра -пункт на тезата, заложена в първите два въпроса, не само защото отчасти настоящият състав е дал отговор с мотивите относно допустимостта на атакуваното въззивно решение, но и защото страната – ако счита, че разделянето е накърнило интереса от общо произнасяне по всички обективно съединени искове за съдебна делба ( включително и тези без нейно участие ) е разполагала с друг път на процесуална защита, но и защото разделянето на обективно съединените искове, по които не е страна – съделител, не може да бъде определен като обуславящ изхода на спора за делба на процесните апартамент и гараж, нито за иска по чл. 30 ЗН. Не може да се уважи искането за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.3 ГПК и по въпроса :“ Какви са правомощията и каква е дължимата защита от въззивния съд при констатирано от него съществено нарушение на съдопроизводствените правила при разглеждане делото в първоинстанционния съд, изразяващи се на особен представител по чл. 29, ал.4 ГПК, когато такъв не е бил необходим и не са съществували предпоставки за това ? Достатъчно ли е въззивния съд при констатация за липса на противоречиви интереси между съделителите в първата фаза с определение по хода на делото да допусне представителството на малолетните и и действията по съгласие на непълнолетните във въззивната инстанция да се осъществява от родител- съделител и санира ли се това нарушение по представителството, или като се има предвид, че главните действия като отговор на исковата молба и всички процесуални действия до приключване на съдебното дирене в първата инстанция са извършени от незаконосъобразно назначени от съда особени представители, то нарушението не може да бъде отстранено от въззивния съд, освен чрез способите за отмяна на пъвоинстанционното решение?. “ поради това, че тези въпроси нямат характеристиката на такива по см. на чл. 280, ал.1 ГПК. Въпросът „какви са правомощията и каква е дължимата защита от въззивния съд „ може да получи отговор от касационната инстанция само ако последният разглежда касационната жалба по същество от гл.т. на конкретната констатация относно това как е била реализирана процесуална защита в рамките на исковото производство на лицата, ненавършило пълнолетие и съобрази изискванията на закона. Въпросите, по начина на тяхната формулировка и заложените виждания на касатора за допуснати нарушения, имат характера на доводи за незаконосъобразност, поради нарушения на процесуалните правила, но не и на принципно поставени правни проблеми относно начина на приложение на конкретните правни норми относно процесуалното представителство на ненавършилите пълнолетие лица по дела, по които дела техните родители и законни представители участват като страна на собствено основание. По доводите за допускане на касационното обжалване по касационната жалба на А.- М. А. Б., непълнолетна ( към този момент ) действаща със съгласието на майка си М. В. Б. След преценка на наведените основания за допускане на касационното обжалване, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване. На искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса: „Длъжен ли е въззивният съд да изложи точни и ясни мотиви и разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при очертаните с въззивната жалба предели на въззивно обжалване ?“, в противоречие с приетото с Решение № 59 от 14.04.2015 год. по гр.д. 4190/2014 год. на ВКС- IV г.о., както и Решение № 190 от 07.02.2018 год. по гр.д. № 180/2017 год. на ВКС, IV г.о. и Решение № 212 от 01.02.2012 год. по т.д. № 1106/2010 год. на ВКС, II т.о., настоящият състав предвид на факта, че този въпрос се припокрива изцяло с първия въпрос по изложението на касатора М. В. Б., намира, че вече е даден отговор и не се налага наново излагане на вече изложените съображения. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК и по въпроса :“ Допустим ли е искът за съдебна делба на имоти, които са комбинирана съсобственост едновременно между сънаследниците и третото лице или приложимо е разрешението, посочено в Решение № 442 от 18.08.2003 година по гр.д. № 82/2003 год. на ВКС- I г.о., че първоначално делбата следва да се извърши с третото лице ? не е обуславящ изхода на спора ,поради което няма характера на въпрос по см. на чл. 280, ал.1 ГПК, а и самият въпрос сам по себе си е неясен и некоректен доколкото именно с обжалваното решение е извършена делба между сънаследниците и третото лице, каквото за наследството ( в обем на 1/2 идеална част ) се явява съделителката М. В. Б., като съсобственик на останалата 1/2 идеална част от процесните апартамент и гараж т.е. именно в хипотеза на съдебна делба на съсобственост между наследниците и трето лице преди делбата на останалите сънаследствени имоти по исковете, които са отделени, в настоящия случай, в друго дело. Искането да се допусне касационно обжалване в приложеното поле на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпросите: “ за допустимостта в производството по съдебна делба в първа фаза, по почин на съда, делото да се раздели и спре за част от допуснатите за включване в наследствената маса по реда на чл. 341, ал.2 ГПК сънаследствени имоти, като се продължи разглеждането на иска само в частта за делба на съсобствените с трети лица имоти, ведно с иска за възстановяване на накърнена запазена част от наследството, който иск е насочен срещу наследници с универсално завещание, а не срещу третото лице, ИЛИ с оглед на новата разпоредба на чл. 210, ал.2, изр.2 ГПК съотнесена към целите на съдебната делба, разделянето е недопустимо, тъй като исковете за добавяне на нови имоти, за възстановяване на запазената част от наследството и за делба на съсобствените с третите лица имоти са във връзка с предмета на съдебна делба на наследство, обусловени са един спрямо друг и съдът е длъжен да ги разгледа в единно производство? В случай, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 210, ал.2 изр.2 ГПК какви са правните последици за производството и решенията на въззивния и първоинстанционния съд – недопустимост, респ. неправилност поради нарушаване на материалния закон или неправилност поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила ?“ също се припокрива с поставен въпрос по изложението на касатора М. В. Б., поради което и съображенията на настоящия състав са същите. На еднаквите въпроси, същият състав на касационния съд ( в рамките на едно дело ) дава еднакви отговри. По вече изложени съображения следва, че и искането да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.3 ГПК и по въпроса :“ Какви са правомощията и каква е дължимата защита от въззивния съд при констатирано от него съществено нарушение на съдопроизводствените правила при разглеждане делото в първоинстанционния съд, изразяващи се на особен представител по чл. 29, ал.4 ГПК, когато такъв не е бил необходим и не са съществували предпоставки за това ? Достатъчно ли е въззивния съд при констатация за липса на противоречиви интереси между съделителите в първата фаза с определение по хода на делото да допусне представителството на малолетните и и действията по съгласие на непълнолетните във въззивната инстанция да се осъществява от родител- съделител и санира ли се това нарушение по представителството, или като се има предвид, че главните действия като отговор на исковата молба и всички процесуални действия до приключване на съдебното дирене в първата инстанция са извършени от незаконосъобразно назначени от съда особени представители, то нарушението не може да бъде отстранено от въззивния съд, освен чрез способите за отмяна на първоинстанционното решение? “ не може да обуслови извод за допускане на касационно обжалване. По доводите за допускане на касационното обжалване по касационната жалба на В. А. Б., малолетен и действащ в производството чрез своята майка и законен представител М. В. Б. След преценка на наведените основания за допускане на касационното обжалване, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса: „Длъжен ли е въззивният съд да изложи точни и ясни мотиви и разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при очертаните с въззивната жалба предели на въззивно обжалване ?“, в противоречие с приетото с Решение № 59 от 14.04.2015 год. по гр.д. 4190/2014 год. на ВКС- IV г.о., както и Решение № 190 от 07.02.2018 год. по гр.д. № 180/2017 год. на ВКС, IV г.о. и Решение № 212 от 01.02.2012 год. по т.д. № 1106/2010 год. на ВКС, II т.о., не може да обуслови извод за селекция и допускане на касационното обжалване по вече изложените съображения на аналогичното искане по изложенията към касационните жалби на майката – М. В. Б. и сестрата – А.-М. А. Б.. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК и по въпроса :“ Допустим ли е искът за съдебна делба на имоти, които са комбинирана съсобственост едновременно между сънаследниците и третото лице или приложимо е разрешението, посочено в Решение № 442 от 18.08.2003 година по гр.д. 3№ 82/2003 год. на ВКС- I г.о., че първоначално делбата следва да се извърши с третото лице ? има своя отговор и изложените съображения, по искането на касатора А. – М. А. Б. с аналогично изведен въпрос и не може да обуслови извод за наличие на условията на закона за допускане на исканото касационно обжалване. Поставените въпросите: “ Допустимо ли е в производството по съдебна делба ищецът –наследник по закон, който знае за съществуването на универсално завещание, оставено от наследодателят му в полза на други лица и при неговото знание, че тези лица се ползват от завещанието, след узнаването да завежда искове за съдебна делба на имоти, притежавани от наследодателя с трети лица и едва в първото по делото заседание след оспорване правата му в съсобствеността да предявява искове срещу наследниците по завещание за възстановяване на запазената му част от наследството ? не налагат необходимост от произнасяне на касационният съд в приложеното поле на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК доколкото нямат нищо общо с правните материално-правни или процесуални проблеми, по които е налице произнасяне от страна на въззивния съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд – състав на второ гражданско отделение