Определение № 392 от 28.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1127/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 1339/29.01.2025 г. на В. Г. И., чрез адвокат К. С., срещу въззивно решение № 700 от 27.12.2024 г. по в. гр. д. № 487/2024 г. на Окръжен съд – Велико Търново. В касационната жалба се поддържат оплаквания, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба ЕС в гр. Велико Търново, ул. „Юрий Гагарин“ № 4, чрез адвокат С. Л., е депозирал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. при извършената служебна проверка намира, че подадената касационна жалба е процесуално недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове с правно основание чл. 40 ЗУЕС. Производството по настоящото дело е образувано именно по такъв иск, предявен от В. И., с твърдения, че взетите на общото събрание на ЕС решения от 03.10.2023 г. са незаконосъобразни поради нарушения на процедурата по свикване и провеждане на общото събрание. Изключването на въззивните решения с предмет искове по чл. 40 ЗУЕС от касационен контрол обуславя двуинстанционното разглеждане на споровете по тях. Те не представляват искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Неотносими са доводите на ищцата за вероятна недопустимост на въззивното решение, доколкото то е влязло в сила с постановяването му. Ето защо подадената касационна жалба срещу въззивното решение е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство - да се прекрати. Предвид изхода на делото, касаторът В. И. следва да заплати в полза на ответника по касация – ЕС в гр. Велико Търново, ул. „Юрий Гагарин“ №4, сторените от него в настоящото съдебно производство разноски за адвокатско възнаграждение. Видно от доказателствата, те са в размер на 1000 лева. С оглед разпоредбите на чл.5, чл. 12, ал.1 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България сумата следва да се превалутира, като се присъдят 511,29 евро. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІ г.о.