Определение № 69 от 10.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 48/2026 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по спор за подсъдност между Софийски градски съд (СГС) и Административен съд София - област (АССО) относно компетентния съд, който да разгледа подаден от Г. В. К. иск ("частна жалба") срещу Административен съд София - град (АССГ) за обезщетение в размер на 100 000 лв. за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени му от незаконосъобразни действия на съда по адм. д. № 12138/ 2023 г. по описа на АССГ. Ищецът твърди, че делото е неоснователно отлагано и бавено, с неправилни процесуални действия и актове по негови искания, пращано на Върховния административен съд (ВАС) и отново връщано за разглеждане на АССГ. Твърди, че съдебният състав е действал предубедено и нечестно, като е възпрепятствал обективното разглеждане на спора и е затруднявал упражняването на правата и законните интереси на ищеца по делото, като не му е предоставил правна помощ и преводач от руски език и с тези си действия неоснователно бави разглеждането и решаването на делото. Твърди, че търпи вреди от допуснато от съда нарушение на основни негови права като разглеждане на делото в разумен срок, тъй като в резултат на бавното съдебно производство върху него продължава да бъде упражняван тормоз от страна на администрацията на затвора. Като правно основание на иска е посочил чл. 2б от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), чл. 47 и чл. 48 Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС). Видно е от данните по делото, че Г. В. К. е подал пред АССГ иск с посочено правно основание по чл. 2б ЗОДОВ, чл. 3 ЕКПЧ и чл. 47 и чл. 48 ХОПЕС срещу Административния съд София - град. Пред този съд по иска е образувано адм. д. № 4850/ 2024 г. Съдът с определение № 6046 от 22.05.2024 г. е приел, че делото не му е подсъдно, тъй като предявеният иск е насочен именно срещу Административния съд София - град, а съгласно чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен съд. Затова е изпратил делото за разглеждане на Административния съд София - област като най-близкия родово компетентен съд. Административният съд София - област, с определение № 1351 от 05.07.2024 г. по адм. д. № 628/2024 г., е прекратил производството по образуваното пред него дело и го е изпратил по подсъдност на Софийския градски съд. Съдебният състав е посочил, че в изпълнение на дадени от съда указания за уточняване волята на ищеца, Г. К. в молба вх. № 4446/02.07.2024 г. е обяснил, че АССГ е нарушил правата му по адм. д. № 12138/ 2023 г., като с процесуалните си действия го е манипулирал непрофесионално поради недоброто му владеене на български език. АССО е приел, че няма данни твърдените вреди на ищеца да са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Приел е също така, че предвид изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените уточнения, ищецът навежда твърдения за търпени от него неимуществени вреди от бавно правосъдие. Поради това е обосновал извод, че предявеният иск е по чл. 2б ЗОДОВ, разглеждането на който е по реда на ГПК от общия съд. Така мотивиран, АССО е изпратил делото по подсъдност на Софийския градски съд с оглед цената на иска. Софийският градски съд с определение № 12722 от 11.06.2026 г. по гр. д. № 7928/2024 г. е приел, че предмет на предявения иск е обезщетение за неимуществени вреди в резултат на действия на съдия - докладчика по адм. д. № 12138/ 2023 г. по описа на АССГ с твърдения за нарушения на правото на ЕС. Посочил е, че в текста на исковата молба ("частна жалба") никъде няма оплакване във връзка с нарушение на правилата за разглеждане на делата в разумен срок. Според съда предявеният иск е по чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ и е подсъден на административните съдилища, в случая на Административния съд София - област предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ. Поради това СГС е повдигнал спор за подсъдност на основание чл. 135, ал. 5 АПК и е изпратил делото на Върховния административен съд за определяне на компетентния да разгледа спора съд. Настоящият смесен петчленен състав на Върховния административен съд и Върховния касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, е изведена като основен принцип в чл. 7 от Конституцията на Република България. Условията и редът, по които се осъществява защитата на засегнатите правни субекти, са уредени в ЗОДОВ. Специалният закон установява ясен критерий относно нормативно въведените разграничения на отговорността, а именно: когато увреждащото нарушение е извършено при или по повод изпълнение на административна дейност или при правораздавателната дейност на административните съдилища, включително на ВАС, делото е подсъдно на съответния административен съд и се разглежда по реда на АПК (чл. 2в, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ); във всички останали случаи на деликтно поведение делото е подсъдно на съответния граждански съд и се разглежда по реда на ГПК (чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ). По аргумент от чл. 203, ал. 3 АПК, който посочва процесуалния ред за разглеждане на исковете за обезщетения на вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, включително при твърдения, че вредите произтичат от правораздавателната дейност на административните съдилищата и Върховния административен съд, следва, че при преценката за това кой е компетентният съд има значение дали ищецът поддържа, че вредите са му причинени от допуснато съществено нарушение на правото на Европейския съюз или той се позовава на забавено правосъдие по чл. 6, § 1 от Конвенцията. В конкретния случай подадената искова молба по делото не съдържа твърдения за допуснати съществени нарушения на правото на Европейския съюз, а ищецът поддържа, че вредите са причинени от бавно правосъдие по адм. д. № 12138/ 2023 г. по описа на АССГ в резултат на предприети многобройни неоснователни процесуални и извънпроцесуални действия на съда, т. е. претенцията е на основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за отговорност на органите на съдебната власт в Република България за осъществяване на тяхната дейност в нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, поради което компетентен да се произнесе по иска е Софийският градски съд съобразно правилата за родовата подсъдност. Воден от горното и на основание чл. 135, ал. 5 АПК, смесеният петчленен състав на съдии от Върховния административен съд и Върховния касационен съд