Определение № 310 от 12.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 1301/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „ВГД КОМЕРС“ ЕООД срещу определение № 123/19.01.2022 г. по в.ч.гр.д. № 3377/2022 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено определение № 900595/26.04.2021 г. по т.д. № 77/2020 г. на Окръжен съд Благоевград, постановено в производство по чл. 248 ГПК. Жалбоподателят прави оплакване за незаконосъобразност на атакуваното определение и моли то да бъде отменено като бъде постановено друго такова, с което да бъде уважена молбата на дружеството за изменение на определение № 900237/09.02.2021 г., с което е осъдено да заплати държавна такса по исковете в размер на 257 336, 72 лв. В жалбата инвокира доводи, че въззивният съд не е взел в предвид липсата на основания за приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото прекратяване на производството по т. д. № 77/2020 г. не е в хипотезата на оттегляне на иска, отказ или неотстраняване на констатирани от съда процесуални грешки. Според жалбоподателя неприложимо се явява и правилото на чл. 694, ал. 7 ТЗ, тъй като в него е уредено изрично възлагане на разноски при отхвърляне на иска, а в случая исковете не са отхвърлени. За прилагане на нормата по аналогия няма място, защото законодателната логика на разпоредбата следва приключване на производството с установена чрез решение неоснователност на иска, чиято правна последица е възлагане на разноските. Позовава се на определение № 657/26.10.2021 г. по ч. т. д. № 812/2021 г. на Апелативен съд София. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като формулира следния въпрос, за който счита, че е обуславящ изводите на въззивния съд и е включен в предмета на произнасянето му: „При прекратено производство по иск с правно основание чл. 694 ТЗ поради отмяна на решението за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника приложима ли е разпоредбата на чл. 694, ал. 7 ТЗ, вр. с чл. 78, ал. 2 ГПК и следва ли ищецът кредитор да бъде осъден за направените разноски по особеното исково производство по чл. 694 ТЗ?“ Ответникът по частната жалба „Топлофикация Петрич“ ЕАД /н./ заявява становище за основателност на подадената частна касационна жалба и наличие на основания за достъп до касационен контрол. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. От материалите по делото се установява, че „ВГД КОМЕРС“ ЕООД е предявил срещу „Топлофикация Петрич“ ЕАД /н./ иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ за установяване съществуването на вземания от длъжника в размер на 25 733 672, 26 лв. Тъй като с влязло в сила въззивно решение е било отменено първоинстанционното за откриване производство по несъстоятелност спрямо „Топлофикация Петрич“ ЕАД, постановено по т. д. № 252/2016 г. на Окръжен съд Благоевград, с определение № 900157/25.01.2021 г. по т. д. № 77/2020 г. е било прекратено производството по предявения иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ. С определение № 900237/09.02.2021 г. на основание чл. 694, ал. 7, предл. II ТЗ е било събрана дължимата се държавна такса по предявения иск в размер на 257 336, 72 лв. С молба от 12.03.2021 г. ищцовото дружество е поискало изменение на определението от 09.02.2021 г. по реда на чл. 248 ГПК като е изложило мотиви, че делото е прекратено поради отпадане правния интерес на ищеца след завеждане на иска, а не поради негово поведение, което да обуславя възникване на отговорност за разноски. С обжалваното пред Апелативен съд София определение № 900595/26.04.2021 г. съставът на Окръжен съд Благоевград е отказал за измени /отмени/ определението си за събиране на държавна такса. С обжалваното в настоящото производство определение съставът на Апелативен съд София е приел, че Окръжен съд Благоевград е процедирал в съгласие с разписаното в ТЗ. За този си извод решаващият съд се е позовал на касационна практика. Посочил е, че прекратяване на производството по причина недопустимост на иска не обуславя връщане на внесената при подаване на исковата молба държавна такса, нито за освобождаване на страната от заплащането ѝ, а доколкото в производството по чл. 694 ТЗ държавната такса не се внася предварително, каквото е общото правило на чл. 3 и чл. 4, б.“а“ от Закона за държавните такси. Поради тази причина няма основание да се приеме извод, различен от този, до който е достигнал първоинстанционният съд. С оглед разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, които съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намират приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. По отношение на поставения въпрос не се явява удовлетворен допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Доколкото е налице формирана вече практика на касационата инстанция, от която съставът на апелативния съд не се е отклонил, обективирана в определение № 22/25.01.2013 г. по т.д. № 119/2012 г. на ВКС, I т.о. и определение № 313/ 07.06.2018 г. по ч.т.д. № 1202/2018 г. на ВКС, II т.о., в която е прието, че кредиторът /респ. длъжникът/, предявил положителен /респ. отрицателен/ установителен иск по чл. 694 ТЗ дължи заплащане на държавна такса и на разноски по смисъла на чл. 694, ал. 2 ТЗ /ред. ДВ, бр. 38/2006 г., а по настоящем действаща е аналогичната разпоредба на чл. 694, ал. 7 ТЗ, обн. ДВ, бр. 105/2016 г./ и при прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска. Аргументите в подкрепа на този извод са, че съгласно правилото на чл. 621 ТЗ, доколкото в част IV „Несъстоятелност“ на ТЗ няма особени разпоредби, прилагат се съответните разпоредби на ГПК, вкл. и чл. 71, ал. 1 ГПК - при водене на всяко дело се събира държавна такса. В общия случай на прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска съгласно чл. 130 ГПК внесената държавна такса не подлежи на връщане. Тя не се връща на ищеца и при оттегляне, отказ от иска, както и при връщане на исковата молба в приложение на чл. 129, ал. 3 ГПК. Обжалваният акт на Апелативен съд София е в съответствие и с приетото в определение № 56/26.01.2018 г. по ч.т.д. № 3078/2017 г., постановено в хипотеза на прекратяване на производството по чл. 694 ТЗ, поради липса на правен интерес с оглед отхвърляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност спрямо длъжника с влязло в сила решение. В така очертаната хипотеза ВКС е приел, че в чл. 694, ал. 7, изр. II ТЗ е предвидено изключение от правилото на чл. 3, и чл. 4, б.„а“ от Закона за държавните такси, вр. чл. 71, ал. 1, и чл. 76 ГПК, че държавната такса, дължима по предявена искова молба, се внася предварително. Посочено е, че с изр. III от същата алинея на чл. 694 ТЗ по императивен начин законодателят е възложил в тежест на ищеца заплащането на такава при отхвърляне на иска му, а, доколкото на основание чл. 621 ГПК субсидиарно приложение намира правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК, при прекратяване на делото разноските се възлагат в тежест на ищеца. Настоящият състав на ВКС споделя цитираната практика, тъй като производството по несъстоятелност е отделно от съпътстващите го искове, между които е и този по чл. 694 ТЗ, като производството по него е исково, поради което при прекратяването му субсидиарно приложение намират разпоредбите на ГПК относно отговорността за разноските именно за исковото производство. Трябва да се има предвид и обстоятелството, че отговорността за разноските в исковото производство не е виновна, а обективна, и винаги е в рамките на даденото съдебно производство, образувано за защита на конкретното субективно право, в каквато насока е и определение № 65/16.07.2012г. по адм. д. № 15/2012г. на 5-членен състав на ВАС и ВКС, поради което обстоятелствата, довели до прекратяване на делото, вкл. когато такова обстоятелство е изходът на друго дело между страните, не могат да бъдат взети предвид при определянето ѝ. Изводът, че държавната такса се явява разноски и в случаите, когато законът постановява тя да не се внася предварително, следва и по арг. от разпоредбите на чл. 78, ал. 6, вр. чл. 77 ГПК. С оглед изложеното, доколкото обжалваният акт е съобразен с дадените от ВКС разрешения и не е налице промяна на закона, или на обществените условия, налагащи даване на ново тълкуване, не е налице соченият от касатора допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поради липса на предпоставките, регулирани от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, достъп до касационен контрол следва да бъде отказан. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС