Определение № 50445 от 14.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1275/2022 г.

Производството e по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№ 23314 от 21.12.2021 г., подадена от П. М. М., чрез адвокат С. С. от САК, срещу въззивно Решение № 1133 от 04.11.2021 г.по в.гр.д.№ 1310/2021 г. на Софийски апелативен съд, ХІІ състав. Ответникът по касация С. К. Х. е подала отговор на касационната жалба чрез адвокат З. Г. от САК. Възразява срещу искането за допускане на касационно обжалване, както и срещу основателността на жалбата. Претендира разноски. По искането за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното: Ищецът П. М. твърди, че е собственик на недвижимия имот, предмет на делото по силата на извършена с ответницата С. Х. съдебна делба, при която, по реда на чл. 352 ГПК, го е получил в дял и изключителна собственост. С исковата молба е заявил, че ответницата отказва да му предаде ключовете от имота, поради което е поискал да бъде осъдена да стори това на основание чл. 108 ЗС. След като в хода на процеса е извършен въвод в имота по силата на решението за извършване на съдебната делба между страните, ищецът е изменил иска си в установителен за право на собственост. С молба от 08.07.2018 г., в изпълнение указанията на първоинстанционния съд от 26.06.2019 г., ищецът е заявил, че правният му интерес от установителния иск произтича от факта, че в хода на настоящия процес ответницата оспорва правото му на собственост. С Решение № 261241 от 18.11.2020 г. по гр.д.№ 7914/2017 г. на Софийски градски съд, І-4 състав претенцията на П. М. М. относно собствеността на апартамент № 14, находящ се в [населено място], [улица], ет. 5, предявена срещу С. К. Х. е призната за основателна. С обжалваното въззивно решение първоинстанционното решение е обезсилено и производството по делото е прекратено. Въззивният съд е приел, че в случая заявената от ищеца обосновка на правния интерес от предявяване на установителен иск за право на собственост е произволна. Ответницата оспорва правата на ищеца не защото претендира свои такива, а защото твърди, че трето за делото лице (дъщеря й Е. П. М.) е придобило претендираното от ищеца право. Установено е, че между ищеца и това трето лице е налице висящ съдебен спор относно правото на собственост върху процесния имот. При данните по делото е формиран извод, че за ищеца не съществува правен интерес от предявения срещу ответницата установителен иск. Ищецът и ответницата са били страни и съделители по гр.д.№ 19003/2006 г., СРС, 70-ти състав. С влязлото в сила решение по допускане на делбата са установени правата им върху процесния имот, който е бил част от делбената маса. Впоследствие, след теглене на жребий, апартаментът на [улица]се е паднал в дял на ищеца. Именно съдебните актове по извършване на делбата са посочените от ищеца като правопораждащи заявената собственост. Те подлежат на вписване и представляват годен титул за право на собственост. Решението по чл. 282 ГПК (отм.) формира сила на пресъдено нещо между съделителите за броя на дяловете и какво имущество се включва в тях, каква е стойността на всеки дял и какво уравнение ще бъде дължимо при получаване на съответен дял, а с тегленето на жребий формираните дялове получават своя персонален носител, т.е. идеалните части се превръщат в реални и делбеното производство приключва. По този начин индивидуалната собственост на съделителите върху конкретно делбено имущество, придобита в резултат от извършване на делбата, се установява спрямо останалите съделители със сила на пресъдено нещо. Ищецът разполага с изпълнително основание както за извършване на въвод във владение върху падналия се в дял имот, така и за заплащане на паричните суми за уравнение на дяловете. Именно въз основа на издадения изпълнителен лист по делбеното дело ищецът е въведен във владение на имота в хода на настоящото производство, което го е мотивирало да поиска изменение на ревандикационния иск в установителен. Заявеното за защита по този ред право обаче вече е установено спрямо ответницата, а тя не го оспорва, изтъквайки факти, непреклудирани от силата на пресъдено нещо на решенията по делбеното дело. Защитната й позиция в хода на настоящото исково производство се изчерпва с възражението, че имотът е собственост на трето за спора лице т.е. липсва поведение, което може да бъде окачествено като застрашаващо или смущаващо правното положение на ищеца. По тази причина за последния липсва правен интерес от предявения срещу ответницата установителен иск за право на собственост. В изложение към касационната жалба касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „Следва ли съдът да прекрати производството по делото поради липса на правен интерес или да се произнесе с решение по съществото на спора, когато правният интерес на ищеца произтича от претенцията му да е титуляр на правото на собственост, което ответникът отрича ?”. Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК, Решение № 113 от 12.06.2015 г. по гр.д.№ 5835/2014 г. на ВКС, І г.о., Решение № 109 от 25.05.2015 г. по гр.д.№ 7420/2014г. на ВКС, І г.о., Решение № 85 от 22.06.2015 г. по гр.д.№ 2/2015 г. на ВКС, І г.о., Решение № 135 от 10.07.2013 г. по гр.д.№ 61/2013 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 197 от 28.06.2010 г. по гр.д.№ 875/2009 г. на ВКС, І г.о. Касационното обжалване не може да бъде допуснато. Въззивният съд е приел, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост срещу ответницата, тъй като целеният с този иск резултат - съдебно установяване на правото на собственост на ищеца спрямо ответницата, вече е постигнат. При извършване на преценка относно допустимостта на иска съдът е взел предвид обстоятелството, че предхождащия търсената с положителния установителен иск правна защита спор между страните вече е разрешен със сила на пресъдено нещо – за същия имот и между същите страни е налице влязло в сила решение по допускане на делба, която във втората фаза е извършена чрез теглене на жребий и процесният имот се е паднал в дял на ищеца. Решението по обявяване на окончателния разделителен протокол в делбеното производство представлява изпълнително основание за извършване на въвод във владение върху падналия се в дял на съделителя имот, без наново да се проверява дали ищецът е собственик (така: Решение № 296 от 29.11.2011 г. по гр.д.№442/2011 г. на ВКС, ІІ г.о.). При обсъждане на релевантните факти и обстоятелства, с оглед конкретните специфики на казуса, въззивния съд не се е отклонил от трайно установената практика на ВКС, вкл. задължителната такава (т. 3Б от ТР № 4 от 16.03.2016 г. по тълк.д.№ 4/2014 г. на ВКС, ОСГК), според която допустимостта на установителните искове за собственост като самостоятелна форма на защита е обусловена от наличието на правен интерес, преценен конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия между страните правен спор. Пререшаването на вече разрешен със сила на пресъдено нещо правен спор чрез предявяване на нов иск при идентичен предмет и при липса на твърдения за нови факти, настъпили след влизане на сила на решението, е процесуално недопустимо. Не е налице твърдяното противоречие на въззивното решение с ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК, в което също е застъпено становището, че наличието на правен спор между страните, неразрешен със сила на пресъдено нещо, обуславя възможността на всяка от тях да защити своето право, което според нея е накърнено от правния спор. Посочените от касатора решения на отделни състави на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК не съдържат тълкуване на закона, различно от възприетото от въззивния съд. От фактическа страна разгледаните с тях казуси не разкриват сходство с настоящия, поради което съставляват неотносима съдебна практика и не обосновават твърдяното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С оглед настоящото произнасяне и на основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК, касаторът следва да заплати на ответницата по касация направените разноски за защита пред ВКС, а именно сумата 1 000 лева – заплатено в брой адвокатско възнаграждение съгласно ДПЗС № 0943061 от 18.03.2022 г. По изложените съображения състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия