Определение № 60412 от 24.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2254/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С въззивно решение № 1 от 15.01.2021г. по въззивно гражданско дело № 309/2020г. Бургаският апелативен съд е отменил частично решението на Бургаския окръжен съд № 125 от 26.06.2020г. по гражданско дело № 1659/2017г. и е решил делото по същество като е отхвърлил предявеният от П. Г. Б. против Т. С. Ф. иск с правно основание чл.109 ЗС за преустановяване на неоснователните действия, с които пречи на упражняване на правото на собственост на ищеца, като премахне незаконно изградените обекти върху открита тераса над апартаменти с идентификатори по КККР на [населено място] № .....и .....в блок ..., намиращ се в УПИ ....кв.....по плана на [населено място] и възстанови покрива на сградата в състоянието му преди извършване на незаконното строителство, съгласно предназначението му по проект; осъдил е Т. С. Ф. да заплати на П. Г. Б. сумата от 1347лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в стойността на необходимите ремонтни дейности за апартамент с идентификатор и ....и сумата 935 лв. за апартамент с идентификатор ....; осъдил е Т. С. Ф. да заплати на П. Г. Б. сумата 1400 лв. обезщетение за унищоженото в двете жилища движимо имущество /по 700 лв. за всеки апартамент/; осъдил е Т. С. Ф. да заплати на П. Г. Б. сумата 3300 лв. /по 1650лв. за всяко жилище, представляваща вреди от невъзможността П. Б. да ползва жилищата си за периода от 01.04.2014г. до 01.11.2017г., ведно със законната лихва от 01.11.2017г. В останалата част, в която са отхвърлени паричните искове първоинстанционното решение е потвърдено Възивното решение е обжалвано от ищеца П. Г. Б. изцяло в частта, в която предявените от него обективно съединени искове са отхвърлени. Касационната жалба е подадена в срок от заинтересована страна, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и е процесуално допустима по негаторния иск и иска с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на вреди от невъзможността на ползването на апартаментите лично, както и за отдаването им под наем в размер на 10100лв. за всеки. В частта срещу въззивното решение по останалите парични искове, които са с цена под 5000лв. за всеки от апартаментите, обжалването е недопустимо на основание чл.280 ал.3 ГПК и касационната жалба следва да се остави без разглеждане. Ответницата Т. С. Ф. чрез процесуалния представител адв. Б.Т. е подала писмен отговор по реда на чл.283 ГПК, в който изразява становище, че касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество. Изложени са подробни съображения по всеки от въпросите, поставени в изложението за допускане на касационното обжалване с което се мотивира липсата на основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. За да отхвърли иска с правно основание чл.109 ЗС апелативният съд е приел, че в двата апартамента, собственост на ищеца, има влага, следи от теч и мухъл, захабени тавани, подкожушени и нарушени мазилки, паднал окачен таван в ап.20 и др. Тези вреди са причинени в по-голямата си част от разпокриване на плочата и премахване на хидроизолацията при извършеното от ответницата незаконно строителство. Същевременно новата настилка от гранитогрес е изпълнена качествено, няма пукнатини по фугите и няма данни за ново навлажняване на апартаментите на ищеца отгоре. Появата на мокри петна е резултат от проникване на вода през зида на терасата на ап.19, която е без подов сифон за оттичане на дъждовната вода като според вещите лица изградените от ответницата помещения пазят имота на ищеца от климатичните условия. Въз основа на тези факти въззивният съд е приел, че неоснователните действия на ответницата не ограничават и не смущават упражняването на правото на собственост на ищеца. Искът за заплащане на обезщетение поради невъзможността ищецът да ползва лично жилищата си е уважен за сумата 3300лв. по равно за двата апартамента и е отхвърлен до разликата от 10100лв. По този иск съдът е изложил съображения, че апартаментите са със сезонно ползване и е присъдил обезщетение само за летните три месеца с отчитане на приетото съпричиняване. Прието е, че претенцията за пропуснати ползи поради невъзможността на ищеца да отдава апартаментите под наем, не е доказана. По основанията за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното: Първите два въпроса: При изрично посочено във въззивната жалба процесуално нарушение, следва ли въззивният съд задължително да разгледа този въпрос и да се произнесе по него и следва ли въззивният съд задължително да събере доказателства събрани в обезпечителното производство? не обуславят приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК, защото въззивният съд е отстранил допуснатото процесуално нарушение от първата инстанция - изискал е гр.д. № 339/2017г. на РС Несебър за обезпечаване на доказателства по чл.207 ГПК и го е приложил към настоящото дело. Правният въпрос: дали промяната на обща част по естеството си е такова неоснователно въздействие по смисъла на т.3 от ТР 4/2017г. по т.д. 4/2015г. на ВКС, ОСГК, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си на собственост в пълен обем не е обуславящ за делото, защото съдът не се е произнасял по него, а не е имал задължение да се произнесе. Както е прието в цитираното тълкувателно решение, посветено на въпросите на негаторния иск, във всички случаи ищецът трябва да докаже, че неоснователните действия на ответника смущават правото му на собственост /пречат му да го упражнява спокойно и в пълен обем/. От това тълкуване следва, че ищецът трябва да обоснове в исковата молба в какво се състои преченето за упражняване на правото му на собственост и съдът при спазване на диспозитивното начало в гражданския процес, следва да се произнесе по наведените твърдения, без да обсъжда въпросът дали строежът създава и други пречки, извън посочените в исковата молба. По тези твърдения следва да се изгради и защитната позиция на ответника. Невъведените основания за преченето не се преклудират. В случая ищецът изрично е посочил в исковата молба, че преченето се състои в проникване на вода от пукнатините на плочата в резултат от нарушената конструкция на сградата, вследствие на което апартаментите на ищеца са подложени на непрекъснато наводняване като за предодвратяване на това състояние е необходимо премахване на извършеното от ответницата строителство. Срещу тези твърдения се е защитавала ответницата и във връзка с тях страните са правили процесуални искания и са събирани множество доказателства, включително и няколко съдебни експертизи за изясняване на причината за течовете в апартамента на ищеца. Правният въпрос дали създаденото състояние на засегнатите имоти – напълно негодни за ползване по предназначение в резултат на незаконния строеж, съставляват пречки и неудобства за ползването на собствения имот по смисъла на чл.109 ЗС, не е разрешен в противоречие с цитираното от касатора решение № 182 по гр.д.№ 4928/2017г. на ВКС, І г.о. Съдът е приел, че такава пречка е била налице и поради това е уважил исковете за обезщетение за имуществени вреди, но е приел, че не съществуването на самия строеж, а начинът на изграждането му /разпокриване на плочата в един по-продължителен период от време и премахване на хидроизолацията/ е довело до еднократно наводнение на жилищата на ищеца, което вече е преустановено, а продължаващите течове не са от покривната плоча. Не са обуславящи за делото правните въпроси дали е процесуално допустимо възивният съд да се произнася по основания, невъведени от съответната страна, водещи до съпричиняване и какви са предпоставките на чл.51 ал.2 ЗЗД за намаляване на обезщетението от непозволено увреждане при извършено незаконно строителство върху покрив-тераса, представляваща обща част на сградата по чл.38 ЗС. Съдът не е приел съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗС от ищеца, както поддържа касаторът. Мотивите на въззивния съд са, че вредите не са причинени единствено от извършеното от ответницата строителство и тя не следва да отговаря за причинените вреди изцяло, след като те се не дължат единствено на нейното поведение, а и на некачествено строителство в жилището на самия ищец. В този смисъл е бил направен изричен довод от ответницата в отговора на исковата молба. Тя е възразила, че причинените вреди се дължат и на бездействието на ищеца по отношение на неговата собственост и неподдържането на жилищата. Правните въпроси за критериите за заплащане на неимуществени вреди са относими към иска, за който касационното обжалване е недопустимо на основание чл.280 ал.3 ГПК поради това, че цената на този иск е под 5000лв. Правният въпрос дали съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото, в частност всички заключения на вещите лица, е обуславящ, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, посочена от касатора, защото съдът е обсъдил подробно всички заключения, включително и обясненията на вещите лица в съдебните заседания. Касаторът не посочва кои точно изводи на съда, относими към исковете, за които касационната жалба е допустима, не са били съобразени от въззивния съд, поради което така както е формулиран в теоретичен аспект, поставеният въпрос не покрива изискването за правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК съгласно разясненията в ТР 1/2010г. на ВКС, ОСГК и ТК. Не са налице основания за допускане на касационното обжалване на основание чл.280 ал.2 предл.трето ГПК поради очевидна неправилност на въззивното решение. Това основание предполага само от мотивите да бъде установим особено тежък порок на решението поради грубо нарушение на закона и принципите на гражданския процес или явна необоснованост на решението. В случая такива пороци не могат да се изведат от в мотивите на въззивното решение. Касаторът обосновава искането за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.2 предл.трето с необсъждане на всички доказателства по делото и несъобразяване на съдебната практика, но тези пороци не обосновават очевидна неправилност на решението, защото проверката за основателността им изисква прочит на доказателствата, каквато проверка не се дължи в производството по чл.288 ГПК, защото в него не се разглежда спора по същество, а се извършва селектиране на касационните жалби във връзка с достъпа до касация по критериите, посочени в чл.280 ал.1 ГПК. По изложените съображения в частта по иска по чл.109 ЗС и исковете по чл.45 ЗЗД с цена 10100лв. за вредите във всеки апартамент изразяващи се в невъзможността за ползването им и отдаването им под наем, касационната жалба на П. Г. Б. не следва да се допуска за разглеждане по същество. В останалата част касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. При този изход на делото на ответницата следва да се присъдят платените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1930лв. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение