Определение № 3501 от 13.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4194/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Д. Д., подадена чрез адв. К.Г. срещу разпореждане № 611/02.08.2023г. по в.гр.дело №832/2022г. на БлОС, ІІІ въззивен гр.състав. С обжалваното разпореждане е върната, подадената от Д. касационна жалба с вх.№ 5835/05.05.2023г. против решение №137/14.03.2023г. по в.гр.д. №832/2022г. на ОС-Благоевград. Частният жалбоподател счита определението за незаконосъобразно и иска отмяната му. Сочи, че ОС-Благоевград е следвало да даде повторни указания за внасяне на ДТ за касационно обжалване с оглед дадените от ВКС указания в разпореждане №1581/26.07.2023г. Поддържа, че с молба от 22.08.2023г. е представил доказателства за платената в указания от съда срок ДТ в размер 30 лева. Ответникът по частната жалба С. Г. Д., чрез пълномощника адв. Г.Ю., оспорва жалбата, като неоснователна. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При преценка на основателността й Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, приема следното: С решение №137/14.03.2023г. по в.гр.дело №832/2022г. на ОС-Благоевград е потвърдено решение № 374/01.07.2022г. по гр.д.№1239/2021г. на РС-Благоевград. С последното е отхвърлен иск на С. Д. с правно основание чл. 59, ал.9, във вр. с чл. 51, ал.4 СК, предявен против С. Д.. Срещу въззивното решение С. Д. е подал касационна жалба, която с разпореждане № 341/10.05.2023г. е оставена без движение от администриращия жалбата съд с указания да се представят в седмичен срок от съобщението: изложение на основанията по чл. 280 ГПК; два броя преписи от жалбата и приложенията към нея, както и платежен документ, удостоверяващ заплащането в указания едноседмичен срок на държавна такса по сметка на ВКС в размер 30 лева. С разпореждането страната е предупредена, че при неизпълнение на указанията в срок, касационната жалба ще бъде върната. Съобщението е връчено на Д. на 22.05.2023г., чрез адв. К. Г.. На 30.05.2023г. по електронен път са представени: изложение на основанията и преписи от КЖ и приложенията, както и банков документ за сумата 0,80 ст., платени по сметка на ОС-Благоевград. Съдът е разпоредил да се връчи препис от касационната жалба на насрещната страна и след получаване на отговор е изпратил преписката на ВКС. С разпореждане №1581/26.07.2023г. на и.ф.председател на ІV ГО на ВКС след констатация, че към преписката липсва документ за платена ДТ е върнал същата на администриращия съд за даване на повторни указания за представяне на доказателства за платена ДТ по сметка на ВКС в размер 30 лева и евентуално изпълнение на правомощията по чл. 286, ал.1, т.2 ГПК. С обжалваният съдебен акт от 02.08.2023г. БлОС след като е съобразил, че дадените с разпореждането му от 10.05.2023г. указания са изпълнени само частично, доколкото не е представено доказателство за платена държавна такса, на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК е върнал касационната жалба на С. Д.. На 22.08.2023г. страната е представила платежен документ, удостоверяващ, че на 22.05.2023г. е внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер 30 лева. Настоящият състав на ВКС намира атакуваното разпореждане за неправилно. БлОС е следвало да даде на страната повторни указания за отстраняване на нередовностите на КЖ и едва след това, ако тя е бездействала да осъществи правомощията по чл. 286, ал.1, т.2 ГПК, каквито указания са дадени на администриращия съд с разпореждането № 1581/26.07.2023г. на и.ф.председателя на ІV ГО на ВКС, което е по движение на делото и е с предмет извършване на дължимата от въззивната инстанция проверка по чл.285 ГПК за редовност на подадената от Д. касационна жалба. Отделно от изложеното по делото са представени доказателства, че ДТ по сметка на ВКС е платена в указания от БлОС седмичен срок. Предвид това атакуваното разпореждане следва да се отмени и делото да се върне на БлОС, който да администрира касационната жалба на С. Д. против постановеното по делото въззивно решение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО