Определение № 1835 от 08.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2802/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Столична община чрез главен юрисконсулт В. П. против решение № 1283 от 9.12.2024 г., постановено по гр. д. № 104 по описа за 2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 5502 от 30.10.2023 г. по гр. д. № 373/2022 г. на Софийски градски съд за осъждане на Столична община да заплати на основание чл. 49 ЗЗД на Е. М. Д. сумата 18 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от увреждане, настъпило поради подхлъзване и падане на заледен тротоар, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането - 07.02.2020 г., до окончателното й изплащане. Е. М. Д. е подала чрез пълномощника си адвокат М. Д. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Столична община претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение, а адвокат М. Д. определяне на възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. Първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен за разликата над сумата 18 000 лв. до предявения размер от 26 000 лв. е влязло в сила като необжалвано. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е констатирал, че ищцата претендира обезщетение за неимуществени вреди от падане на 07.02.2020 г. на заледен участък на десния тротоар на ъгъла на ул. „693“ и ул. „Боряна“ в посока към ул. „Боряна“ в гр. София. Столична община е оспорила иск с твърдение, че няма бездействие на служителите й за поддържане на тротоара и пътните платна на ул. „693“ и ул. „Боряна“; че липсват доказателства за конкретното място на настъпване на инцидента, дори и да е настъпило травматично събитие, сочи, че то е случайно събитие. Отчел е, че във въззивната жалба на общината е оспорена доказателствената стойност на показанията на свидетелката С., която е „приятелка“ на ищцата. Дал е вяра на гласните доказателства, тъй като свидетелката е лице, придружавало ищцата по време на инцидента, показанията й са в унисон със събраните писмени доказателства и правдоподобни откъм обстановката, за която я разказала свидетелката. Въз основа на тези показания е приел за установено, че на 7.02.2020 г. след 7.30 часа ищцата и свидетелката вървели по ул. „693“-та, точно на самия ъгъл с ул. „Боряна“, имало леко заледен участък, ищцата се подхлъзнала и паднала на лявата си страна, казала, че не може да стане и я боли кракът. Свидетелката извикала такси и отишли в Пирогов, където направили снимки на ищцата и тя останала в болницата и била оперирана няколко дни по-късно. След изписването била с гипс и патерици, трудно се обслужвала сама, синът й й помагал; била в депресивно състояние, споделила, че е загубила съня си, съмнявала се дали ще проходи, не искала и да излиза навън, да говори с приятели и познати; около три месеца не трябвало да стъпва на крака си и през това време се придвижвала с патерици, приемала обезболяващи лекарства; после започнала да провежда рехабилитация, като и в дома й идвала рехабилитаторка; при промяна на времето кракът я наболявал; към месец 10.2022 г., когато е проведен разпитът, ищцата ползва бастун. Съдът е обсъдил писмо на Националния институт по хидрология и метеорология, в което е удостоверено, че в район „Овча купел“ на 07.02.2020г. в 08,00 часа температурата на въздуха е била минус 2,3 градуса по Целзий, относителната влажност на въздуха е била 89 %, времето било облачно, духал е слаб вятър със скорост 2 м/с; валял е слаб сняг от сутринта до преди обяд в незначително количество, както и писмо от Столичен инспекторат до кмета на СО – район Овча купел, в което е посочено, че на 07.02.2020 г. фирмата изпълнител на обществена поръчка „Събиране и транспортиране на отпадъци, почистване и поддържане на улици и места за обществено ползване на територията на Столична община“ за района е извършвала дейност „Механизирано обработване на уличните платна чрез разпръскване на техническа сол /натриев хлорид/“ на улиците и ръчно обработване чрез разпръскване на смеси на тротоари, като обработването срещу заледяване на тротоарите на ул.“693“ в район „Овча купел“ не е включено в задълженията на фирмата изпълнител. Въз основа заключението на съдебно-медицинската експертиза съдът е установил, че ищцата е получила фрактури на двете кости на лявата подбедрица, без предходни или придружаващи заболявания, освен Есенциална хипертония. Проведена е предоперативна подготовка и на 12.02.2020 г. е оперирана, като било извършено открито наместване на счупените кости на лявата подбедрица и стабилизиране на костните фрагменти със заключваща титаниева плака и винтове. Временно била поставена задна гипсова лонгета. Продължена била инфузионна, антикоагулантна и обезболяваща терапия. След стабилизиране на общото състояние, без описани усложнения, пострадалата е била изписана от болницата на 14.02.2020 г, като лечението й продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан режим да не стъпва на оперирания крак до зарастването на счупените кости и назначени антикоагуланти и аналгетици. Счупените кости са зараснали за срок до четири месеца, след което пострадалата е започнала раздвижване /рехабилитация/ на лявата коленна и глезенна стави и постепенно натоварване на левия крак, като в края на петия месец вече е можела да стъпва с тежест на него. Общо оздравителният период на фрактурите е приключил за срок от шест месеца. По време на лечебния и възстановителния период тя е търпяла болки и страдания, като те са били най-интензивни през първите 30 дни непосредствено след злополуката и проведената операция. Интензивни са били болките през първите 30 дни, по време на проведената първична рехабилитация на лявата колянна и глезенна стави, когато е преодолявала контрактурата им. Извън посочените периоди е търпяла само периодично явяващи се болки при преумора на левия долен крайник и най-вече при рязка промяна на климата - при студено и влажно време, когато е била принудена да приема повече седативни и обезболяващи средства. През първите два месеца, е уточнило вещото лице, пострадалата е провеждала лечението си повече при условията на постелен режим, а след това - до края на четвъртия месец, трябвало да се придвижва с помощта на патерици. В края на петия месец е започнала дозирано натоварване на левия си крак и към шестия месец вече е можела да извърши пълно натоварване на увредения крак. Интензивни болки ищцата би търпяла при извършване на втората операция, когато се отстраняват металните остеосинтези, което ще изисква допълнителна рехабилитация в срок от 30 дни. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че втората операция вече е проведана. Проведеното лечение е съответно на получените увреждания, с оглед на които оперативното лечение е било задължително. При така възприетия доказателствен материал въззивният съд е посочил, че е установено, че травматичното увреждане на ищцата е причинено от падане на заледен тротоар в [населено място], находящ се на ъгъла на ул. „693“ в посока към ул. „Боряна“, като без решаващо значение е поначало какъв е точният административен адрес на мястото, на което ищцата се е подхлъзнала и е паднала на тротоара, след като от описанието на мястото на злополуката може да се направи извод, че се касае за част от имот общинска собственост, което не е оспорено от ответника в срока за отговор на исковата молба. Приел е за преклудирано, направеното с въззивната жалба възражение на общината, че друг е адресатът на задължението за почистване на тротоара, но допълнително е изложил и съображения, че ответникът не може да изключи отговорността си от неизпълнение на предвидено в закон задължение с възражение, че собственикът/ползвателят на сградата, пред която е тротоарът, е задължено лице за такава поддръжка. Счел е, че е налице основание за ангажиране отговорността на Столична община като собственик на общинските пътища и улици на нейна територия, част от които са и тротоарите със статут на публична общинска собственост, поради неизпълнение на задължението за поддържане на тротоара чрез осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, в частност за снегопочистване на уличната мрежа, съответно обработката й с противозаледяващи материали. Посочил е конкретните правни норми обуславящи изводите за собствеността и задълженията за поддържането й. По отношение размерът на обезщетението въззивният съд е отчел видът на увреждането, наложеното лечение и неговата продължителност, интензитетът и продължителността на търпените болки, възрастта на ищцата към момента на деликта, необходимостта от чужда помощ през първите месеци, поради невъзможност за самостоятелно придвижване, негативното въздействие върху емоционалното състояние на ищцата и последиците от събитието върху социалното функциониране на пострадалата поради обездвижването й по време на възстановителния период, както и социално-икономическите условия в страната към датата на увреждането. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Столична община се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС относно задълженията на въззивния съд да обсъди доводите на страните, като изложи съображения защо възприема или не конкретни защитни доводи. Поставя и следните конкретни въпроси: 1) длъжен ли е въззивният съд да извърши цялостна преценка на доказателствения материал; 2) следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите на страните и възраженията за неоснователни, респ. основателни; 3) предвидената в чл. 272 ГПК възможност за препращане към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение, освобождава ли въззивния съд от задължението по чл. 236, ал. 2 ГПК да мотивира своето решение, а именно да се произнесе по спорния предмет, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди доводите и възраженията на страните, да изложи мотиви по същество в отговор на направените пред него оплаквания, да обсъди твърденията на жалбоподателя за неправилност на първоинстанционното решение, която може да се дължи както на невярно възприемане на фактическата обстановка, така и на погрешни правни изводи, произтичащи от неправилно приложение на правилата на науката, опита или логическото мислене; 4) следва ли въззивният съд да установи всички правнорелевантни за спора факти и да ги подведе под приложимата за същите правна норма и да направи извод за начина, по който последиците се прилагат по отношение на спорното право, като същевременно се произнесе и по всички направени от страните възражения и изложени доводи; 5) следва ли въззивният съд да вземе предвид/да се съобрази с постановени съдебни актове/съдебни решения от други съдебни състави/инстанции при решаване на правен спор, произтичащ от подобен юридически факт, какъвто е породил и настоящия правен спор, при липса на идентичност в събрания в хода на съдебното дирене доказателствен материал, единствен с цел да не се допусне отклоняване от съдебната практика, при условие, че чл. 291 ГПК е отменен. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК е обосновано с доводите, че въззивното решение е постановено в противоречие с чл. 121 от Конституцията на Република България, защото при постановяването му не е установена истината и не са приложени всички относими правни норми; нарушени са основите принципи на гражданския процес – принципа на справедливост, който изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес, принципа на законност, принципа на равнопоставеност на страните, поради непроизнасяне по доводи и възражения във въззивната жалба, изискването за мотивираност на съдебните актове. Въпросите и доводите са свързани с оплакванията в касационната жалба, че единственото доказателство за датата и мястото на инцидента са показанията на „приятелката“ на ищцата, която не може да си спомни къде точно е станал инцидента и къде се е движела ищцата – по тротоара или по пътното платно, а те са обсъдени едностранно, без да е отчетено заключението на съдебно-медицинската експертиза, че няма данни в медицинската документация къде точно е настъпила травмата, няма данни кога ищцата е постъпила в Пирогов да втората операция, а начина на изразяване на вещото лице означава, че то е присъствало лично при приема й и ако е така е заинтересовано от изхода на спора; писмото на Националния институт по хидрология и метеорология установява, че няма метериологични данни за възможност от заледяване на посоченото място (десния тротоар на ъгъла на ул. „693“ в посока към ул. „Боряна“); писмото на Столичния инспекторат установява изпълнение задълженията по зимно поддържане на уличната мрежа, а обработването срещу заледяване на ул. „693“ е задължение на всички собственици, ползватели, лица, които фактически владеят или държат недвижими имоти или части от тях и които са длъжни да почистват тротоарите пред и около сградите на имотите от сняг и лед (чл. 67, ал.1, т. 2 от Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община); въззивният съд е препратил към мотивите на СГС на основание чл. 272 ГПК, което обосновава неправилност, поради липса на констатации относно доказателствените и правнорелевантни факти и едностранно обсъждане на доказателствения материал в полза на насрещната страна или липса на обсъждане; решението е постановено само и единствено въз основа на косвени доказателства, от които не може да се направи логически извод за осъществяване на правнорелевантните факти, доколкото са събрани единствено и само показанията на „приятелката“ на ищцата, която е очевидно пристрастна и заинтересована от изхода на делото. При тази обосновка не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. По първите четири въпроса въззивното решение изцяло съответства на трайната практика на ВКС. Видно от мотивите на апелативния съд е извършена самостоятелна преценка на всички събрани доказателства (касаторът не твърди конкретно необсъдено доказателство) и въз основа на тях за формирани и фактическите изводи на съда. Неясно от къде касаторът извежда твърдението си, че разпитаната по делото свидетелка (очевидец) на инцидента) е заинтересована от изхода на спора (само добрите междуличностни отношения не могат да обосноват подобна заинтересованост), а същевременно не твърди, че са събрани доказателства, които да опровергават нейните показания. Неясно е и как се съотнасят с поставените въпроси доводите за липса на данни в медицинската документация за мястото на инцидента (и да имаше такива данни, те биха били предоставени от ищцата и съответно нямаше да имат доказателствено значение), както и че не е установено кога е извършена втората операция (извършването й не е оспорено, а същевременно присъденото обезщетение обхваща и вредите от нея и те няма да могат да се претендират в последващ процес). Съдът е обсъдил и всички доводи във въззивната жалба, като макар да е направил извод, че възражението, основано на чл. 67, ал.1, т. 2 от Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община, е преклудирано, все пак е посочил и защо същото би било неоснователно, дори и да е своевременно заявено. Именно с оглед на тези допълнителни мотиви въззивният съд се е позовал на практика на ВКС с оглед на което е поставен и петият въпрос. Касае се до съображения, които съдът не е бил длъжен да излага по преклудирано възражение, поради което и въпросът е изцяло неотносим към изхода на спора. В обобщение основанията за допускане на касационно обжалване са обосновани с несъгласието на касатора с направените от съда фактически и правни изводи и при превратно възприемане на част от доказателствата (че е установена липсата на вероятност от заледяване). Несъгласието с решението на съда, при липса на основание да се прецени дали не е постановено в нарушение на материалния или процесуалния закон, вкл. и оглед задължението за мотивиране на съдебния акт, не може да обуслови и сочената от касатора очевидна неправилност на въззивното решение. При липса на основание за допускане на касационно обжалване Столична община дължи на адвокат М. Д. възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. Отчитайки липсата на фактическа и правна сложност на спора и обема на извършената адвокатаска работа, съотнесени към защитавания материален интерес, съдът определя възнаграждението на сумата 130 евро. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение