Определение № 60821 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2023/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Крис Ойл 97“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв.Т. И. от Шуменска адвокатска колегия срещу решение № 260027 от 8.2.2021 г, постановено по гр.дело № 444/2020 г на Шуменски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260001/21.8.2020 г, постановено по гр.дело № 679/2019 г на РС Нови пазар като касаторът е осъден да заплати на основание чл.200 ал.1 КТ на В. И. В. сумата 6659, 10 лв-представляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпяна трудова злополука, както и лихва на основание чл.86 ал.1 ЗЗД в размер на 430, 98 лв за периода 26.9.2018 г до предявяване на иска-16.5.2019 г. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон. Ответникът по касационната жалба В. И. В. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото чрез процесуалния му представител адв.С. З.- С. от Шуменска адвокатска колегия.Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Претендира разноски, сторени в това производство в размер на 800 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт поради което е процесуално допустима. С обжалваното въззивно решение е прието, че страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът В. В. е изпълнявал при ответника длъжността „електромонтьор“с месторабота-фабрика за производство на олио.Безспорно е по делото, че на 26.9.2019 г електрозахранването в цех „Екстракция“ внезапно прекъснало, а ищецът следвало да установи причината за това.Наложило се да провери захранващите кабели, които се намирали в подпокривното пространство.Последното било направено от гибскартон, положен на лека метална конструкция, а по средата имало тънка тухлена стена, по която работникът тръгнал, за да стигне до кабелната инсталация, но загубил равновесие и паднал от няколко метра височина.В резултат на трудовата злополука получил съчетана травма, включваща контузия на гръден кош с фрактура на едно ребро и контузия в областта на главата.Злополуката е призната за трудова по установения за това ред.Съдът е приел, че за репариране на претърпените от пострадалия неимуществени вреди следва да бъде присъдено справедливо обезщетение в размер на 6659, 10 лв, тъй като периодът на възстановяване е двумесечен, в продължение на първите двадесет дни болките са били интензивни, а смяната на сезоните би могла да провокира болкова симптоматика.Отделно от това пострадалият е получил депресивно състояние, което е реакция на преживения силен стрес.Липсват доказателства същият да е допринесъл за увреждането, с проявена груба небрежност.За несъстоятелен е приет доводът на ответното дружество, че увреждането е настъпило, тъй като единствено по своя инициатива и без заповед, пострадалият се е изкачил, за да провери, респ.отстрани проблема с електрозахранването.Това е било част от трудовите му задължения по длъжностна характеристика и не е необходимо издаването на нарочна заповед за предприемане на действия по отстраняване на повреда. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1.Какви са признаците на „грубата небрежност“ като основание за намаляване на обезщетението при трудова злополука и критериите за това. 2.Може ли заключението на вещото лице да почива на предположения, може ли чрез свидетелски показания да се установяват обстоятелства по делото-травматични увреждания и последици за здравето на пострадалото лице, имащи значение за определяне размера на застрахователното обезщетение /може би касаторът има предвид за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди/, за установяване, на които се изискват специални знания. 2.По какъв начин се определя размера на следващото се обезпечение /вероятно касаторът има предвид обезщетение/ и за релевантните обстоятелства, при изпълнение на трудовите функции. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че така формулираните въпроси не могат да обосноват достъп до касационно обжалване. Отговор на първия от поставените въпроси е даден с решение на ВКС, Трето ГО, постановено по гр.дело № 1364/2016 г, с което е прието, че „грубата небрежност“ представлява неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност, при подобни условия-липса на елементарно старание, внимание и пренебрегване на основни технологични правила за работа и безопасност.В този смисъл е създадената по въпроса уеднаквена съдебна практика, която е изцяло съобразена от въззивния съд.Последният в съответствие с нея е приел, че не може да бъдат приети за груба небрежност предприетите от работника действия по изпълнение на задължения, предвидени по длъжностна характеристика, за изпълнение на които не се изисква нарочна заповед. Следователно твърдяното противоречие по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице. По втория въпрос също не може да се допусне касационно обжалване, тъй като същият не обосновава приложението на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Така формулираният въпрос, който сочи вид обезщетение, което не е предмет на делото, всъщност представлява несъгласие на касатора с изводите на съда относно преценката на доказателствата и основателността на иска, а не обосновава достъп до касация.Въпросът за правилността на съдебния акт и обсъждане на доказателствата се поставя на разглеждане, след допускане на решението до касационен контрол, а не във фазата по чл.288 ГПК.Отделно от това следва да се отбележи, че за обсъждане на свидетелските показания специални знания не са нужни, а вещите лица не са дали вероятен, а категоричен отговор па поставените въпроси, поради което не е налице твърдяното отклонение от разрешенията, дадени в представените решения.Напротив въззивният съд е процедирал в съответствие с техните постановки. Отговорът на третия от поставените въпроси, даден във въззивното решение е изцяло съобразен със установената по въпроса, безпротиворечива практика на ВКС, в това число и приложената от касатора, съгласно която при определяне на обезщетението по чл.200 ал.1 КТ въззивният съд обсъжда и съобразява конкретните увреждания на пострадалото лице, съобразява тяхната степен, характер, интензитет и продължителност, поради което са съобразени изцяло постановките на ППВС № 4/68 г на ВС. Поради изложеното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол. С оглед изхода на спора касаторът „Крис Ойл 97“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация В. И. В., на основание чл.78 ал.3 ГПК разноски, сторени в това производство в размер на 800 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гр. отделение