Определение № 2323 от 21.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 2356/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Визура“ ЕООД, [населено място], „Геоцентър“ ЕООД, [населено място] и „Урбано“ ЕООД, [населено място] и касационна жалба на Община Камено срещу решение № 33 от 19.04.2024 г. по в. т. д. № 7/2024 г. на Бургаски апелативен съд. Касаторите „Визура“ ЕООД, „Геоцентър“ ЕООД и „Урбано“ ЕООД, обжалват въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 294 от 29.09.2023 г. по т. д. № 29/2022 г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от касаторите срещу Община Камено иск за установяване, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор от 18.11.2014 г., по силата на който ответникът възложил на ищците, като съдружници в гражданско дружество - Консорциум „Урбан груп“, изработката на проект на Общ устройствен план на Община Камено, включващ екологична оценка и оценка за съвместимост, и касаторите са осъдени да заплатят солидарно на Община Камено сумата от 9 886, 80 лв. - неустойка по чл. 13 от договора от 18.11.2014 г. Касаторите поддържат, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 2 и 3 ГПК. Ответникът по обсъдената касационна жалба Община Камено е депозирал отговор на жалбата, в който изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол на обжалваното решение, респ. – за неоснователност на жалбата. Община Камено е подала касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която след частична отмяна на решение № 294 от 29.09.2023 г. по т. д. № 29/2022 г. на Бургаски окръжен съд са отхвърлени предявените от Община Камено срещу „Визура” ЕООД, „Геоцентър” ЕООД и „Урбано“ ЕООД иск за заплащане на сумата от 54 730,50 лв., представляваща получено на отпаднало основание възнаграждение по договор от 18.11.2014 г. за изработване на проект на Общ устройствен план на Община Камено, включващ екологична оценка и оценка за съвместимост, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска на 24.03.2022 г. до окончателното изплащане, и иск за заплащане на неустойка за разваляне по чл. 13 от договор от 18.11.2014 г. за изработване на проект на Общ устройствен план на Община Камено, включващ екологична оценка и оценка за съвместимост, за разликата над сумата от 9886,80 лв. до сумата от 14 124 лв. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК. Ответниците по касационната жалба „Визура” ЕООД, „Геоцентър” ЕООД и „Урбано“ ЕООД оспорват жалбата. Излагат становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: Касационните жалби срещу въззивното решение в частта по иска за заплащане на неустойка по чл. 13 от договор от 18.11.2014 г. за изработване на проект на Общ устройствен план на Община Камено, включващ екологична оценка и оценка за съвместимост, в размер на 14 124 лв. са процесуално недопустими, тъй като са подадени срещу неподлежащо на касационно обжалване съдебно решение. С разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК са изключени от обхвата на касационния контрол решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. В настоящия случай разглежданата в производството претенция за неустойка е в размер на 14 124 лв. Касае се до самостоятелен насрещен иск, като претендираното вземане за неустойка произтича от сключен между „Визура“ ЕООД, „Геоцентър“ ЕООД и „Урбано“ ЕООД – търговски дружества, участници в гражданско дружество, и Община Камено договор, който е търговска сделка /чл. 286, ал. 3 вр. ал. 1 ТЗ/. Договорът е сключен от търговските дружества във връзка с упражняваното от тях занятие и по естеството си е субективна търговска сделка. Тъй като цената на насрещния иск с правно основание чл. 92 ЗЗД е под установения в нормата на чл. 280, ал. т. 1 ГПК минимален праг за достъп до касация по търговски дела, касационните жалби срещу въззивното решение в частта по този иск са недопустими и следва да се оставят без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение