Определение № 846 от 08.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2540/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. №2142/03.06.2020 г. на М. А. М., чрез адв. Х. И., и насрещна касационна жалба №102965/17.07.2020 г. на Прокуратура на Република България срещу въззивно решение № 105/09.04.2020 г., постановено по възз.гр.д. № 445/2019 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново, с което като е потвърдено на решение № 205/09.10.2019 г. по гр.д. №200/2019 г. на Окръжен съд – Ловеч, Прокуратурата е осъдена на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ да заплати на М. М. сумата 10 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие незаконно повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление, за което наказателното производство е прекратено. Искът за неимуществени вреди за разликата до предявения размер от 150 000 лв. е отхвърлен. Касаторът М. М. обжалва решението в отхвърлителната му част, като сочи, че е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени материалноправните въпроси за приложението на принципа за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне на обезщетението за морални вреди; и за необходимостта размерът на обезщетението да е съобразен с обществено-икономическите условия към датата на деликта. Поддържа се, че по тези въпроси касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В подадената насрещна касационна жалба прокуратурата е изложила доводи за неправилност на решението в частта, с която е уважена претенцията за неимуществени вреди. В изложението към жалбата се сочи, че касационният контрол следва да се допусне по въпроса за задължението на съда да обсъди доказателствата и да изложи мотиви за всички обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди от наказателно преследване и да приложи законовия критерий за справедливост само с оглед репариране на вредите, за които е установено, че са в причинна връзка с конкретното незаконно обвинение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира жалбите за допустими, но искането на касатора М. М. за допускане на касационното обжалване е неоснователно, предвид следното: За да счете, че сумата от 10 000 лв. е достатъчна да овъзмезди ищеца за претърпените морални вреди, причинени вследствие на незаконно упражнена процесуална принуда, въззивният съд след извършен съвкупен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел, че наказателното производство е продължило 4 години и 2 месеца, като този срок с оглед фактическата и правна сложност на делото, респ. обема извършени процесуални действия и поведението на всички участници в производството е разумен. По отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража” за срок от 2 г. и 5 месеца и основните негативни преживявания в този период са свързани с ограничаването на личната му свобода и правото на свободно придвижване. След това мярката е изменена в най-леката – „подписка”. Съдът е съобразил тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение – по чл.199, ал.2, т.2, пр.1-во, вр. с чл.198, ал.1 НК за това, че направил опит да отнеме владението на чужди движими вещи с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен с убийството на пострадалото лице. Отчетено е, че повдигането на обвинението е било пряко обусловено от намерена в дома на касатора обувка с петно от кръвта на убитото лице. С присъда №10/10.04.2017 г. по нохд №125/2016 г. на ОС – Ловеч ищецът е признат за невиновен и е оправдан. С решение № 368/20.12.2017 г. по внохд № 287/2017 г. на АС – Велико Търново присъдата е отменена и делото е върнато за ново разглеждане. С определение на първата инстанция производството е върнато на прокуратурата и с постановление на ОП - Ловеч от 03.12.2018 г., влязло в сила на 05.02.2019 г., наказателното производство е прекратено поради недоказано авторство на престъплението в лицето на обвиняемия. Въззивният съд е посочил, че ищецът има предишно осъждане (през 2013 г.) за кражба, като изтърпяването на наложеното му наказание „лишаване от свобода” е отложено на основание чл.66 НК за изпитателен срок от 2 години. Обсъждайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. и заключението на комплексната експертиза, изготвена от вещи лица – психиатър и психолог, съдът е приел, че ищецът безспорно е преживял страх, стрес и притеснения, които са били по-интензивни в началото на производството и са намалели след постановяването на оправдателната присъда и замяната на мярката за неотклонение. Наказателното преследване се е отразило на личния и социалния му живот – задържането му в ареста за продължителен период е нарушило основни човешки права; преживял е травматичен стрес, станал по-затворен, тревожен, изпитвал чувства на безперспективност и отчаяние. Същевременно, съдът е посочил, че по делото не са събрани доказателства за трайни негативни последици за психическото и физическото състояние на ищеца, респ. и за социалната му адаптация в обществото. Няма данни М. да е развил посттравматично стресово разстройство - след приключване на наказателното производство същият се е върнал към обичайния си начин на живот; в момента живее на семейни начала и очаква раждането на дете; връзките му с роднини и приятели не са прекъснати; а предвид предишното му осъждане и липсата на широка медийна разгласа на обвинението - репутационни вреди в твърдяната висока степен не може да се приеме, че са претърпени. При съвкупната преценка на всички тези обстоятелства, в т.ч. на стандарта на живот и обществено-икономическите условия в страната, съдът е приел, че за конкретно установените морални вреди обезщетение в размер на сумата 10 000 лева е справедливо и достатъчно да ги репарира, без да става източник на неоснователно обогатяване за ищеца. С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставените от касатора М. М. правни въпроси са обуславящи, но не са разрешени в противоречие, а в съответствие с установената практика на ВС и ВКС, вкл. и сочената в изложението (вж. - т.11 на ППВС № 4/1968 г., ТР № 3/22.04.2005 г. по т.д. № 3/2004 г. на ОСГК; решение №135/28.10.2020 г. по гр.д. № 4581/2019 г., III г. о., решение № 9/27.02.2020 г. по гр.д.№ 2614/2019 г., III г. о., решение №15/14.03.2019 г. по гр.д.№1939/2018 г., IV г. о., решение № 105/20.04.2016 г. по гр.д. № 4006/2015 г., IV г. о.; решение № 163/01.07.2016 г. по гр. д. № 411/ 2016 г., ІV г. о., решение № 42/22.02.2013 г. по гр.д. № 854/2012 г., III г.о., решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г., IV г.о. и др.). Според тази практика, за да определи справедливо обезщетение за неимуществени вреди, търпени от неоснователно предприето наказателно преследване, съдът взема предвид данните за личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението; продължителността на наказателното производство; наложените мерки на процесуална принуда, отражението върху личния, обществения и професионалния живот на лицето; разгласа и публичност, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако има трайно увреждане на здравето - каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването; обществено-икономическите условия в страната и стандарта на живот. На обезщетяване подлежат само неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Принципът на справедливост по чл.52 ЗЗД включва в най-пълна степен обезщетяване на реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, а когато дадена вреда не е пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи, тя не подлежи на репариране. Така установената практика е съобразена от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение, поради което няма основание то да бъде допуснато до касационен контрол по жалбата на М. М.. При това положение и на основание чл. 287, ал. 4 ГПК, насрещната касационна жалба на Прокуратурата и изложените доводи за селектирането й, не следва да бъдат разглеждани. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение