Определение № 207 от 25.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 911/2017 г.

Производството е по чл.282 ГПК. Образувано е по молба на [фирма], за допускане спиране изпълнението на въззивно решение № 703 / 28.03.2017 год. по гр.д.№ 2505/2016 год. на Софийски апелативен съд, с което е частично отменено,с отхвърляне на иска, и частично потвърдено решение № 6/04.02.2016 год. по гр.д.№ 4/2016 год. на Видински окръжен съд, с което молителят е осъден да заплати на Л. Е. Т. обезщетение в размер на 12 000 лева, на основание чл. 226 ал.1 КЗ / отм./. Касационната жалба е подадена в преклузивния, съгласно чл.283 ГПК, срок, считано от постановяване на въззивното решение, поради което и доказателство за конкретната дата на връчването му на молителя – ответник в състезателното производство, не е необходимо. Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена от процесуален представител на страната, с приложено пълномощно, с приложено доказателство за платена държавна такса и изложение по чл.280 ал.1 ГПК. Независимо от редовността от външна страна, молбата по чл.282 ГПК следва да се остави без уважение. Видно от мотивите на въззивното решение цената на предявения иск е 20 000 лева. Съгласно чл.280 ал.2 ГПК, решенията по търговски дела с цена на иска до 20 000 лева не подлежат на касационно обжалване. Последното изключва основателността на молбата за спиране, тъй като предпоставя влязло в сила въззивно съдебно решение. Настоящото определение не подлежи на обжалване, съгласно ТР № 2 / 24.10.2012 год. по тълк.дело № 2 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС. Видим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение