Определение № 50345 от 01.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2086/2022 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), чрез служител М. И. (с юридическо образование) срещу въззивно решение №74/16.02.2022г. на Бургаски апелативен съд, постановено по в.г.д.№389/2020г. в частта, с която е потвърдено решение №162/12.04.2019г. по г.д.№864/2015г. на Окръжен съд – Бургас, с което са отхвърлени предявените от КПКОНПИ искове за отнемане в полза на Държавата на подробно описаното незаконно придобито имущество от Н. П. А., Н. Н. А. и А. Н. А., на обща стойност 4 462 603,97лв., по чл.74 ЗОПДНПИ /отм./. С определение №50004/09.01.2023т. производството по делото е спряно до постановяване на решение по ТД № 4/2021 г. на ОСГК. Тълкувателният акт е обявен на 18.05.2023 г., поради което са отпаднали пречките по движение на производството и същото следва да бъде възобновено. По преценката за допускане на касационно обжалване: В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго по същество на спора, с което исковете да бъдат уважени така, както са предявени. Направено е искане за присъждане на направените по делото разноски. Насрещните страни Н. П. А., Н. Н. А. и А. Н. А. с писмен отговор, приподписан от адвокат Л. А., оспорват жалбата. Излагат, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. В условие на евентуалност изразяват становище за неоснователност на жалбата. Претендират присъждане на направените по делото разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. С определение №50002/09.01.2023г., на основание чл. 213 от ГПК, съдът е присъединил към настоящото производство частно г.д. № 2085/2022 г., образувано по частна касационна жалба от Н. П. А., Н. Н. А. и А. Н. А., приподписана от адвокат Л. А., срещу решение №74/16.02.2022г. по в.г.д.№389/2020г. на Апелативен съд – Бургас в частта му, имаща характер на определение, с която е оставена без уважение частната им жалба срещу определение №828/09.05.2019г. по г.д.№864/2015г. на Окръжен съд – Бургас, постановено по реда на чл.248 от ГПК. В жалбата се твърди, че решението в оспорената му част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Претендира се допускане на обжалването, отмяната му и постановяване на друго, с което да бъде изменено постановеното от първостепенния съд решение, като в полза на жалбоподателите бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение. Насрещната страна Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), редовно призована, не е депозирала писмен отговор и не изразява становище по жалбата. Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Представено е и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Обжалваното въззивно решение е постановено по реда на чл.294 от ГПК, след постановено отменително решение №111/07.10.2020г. по г.д.№362/2020г. на ВКС, ІV г.о. и връщане на делото за разглеждане от друг състав с указания за обсъждане на събраните доказателства, доводите, възраженията на страните и за формиране на правните изводи въз основа на съвкупна преценка на доказателствения материал. Със същото Апелативен съд – Бургас е потвърдил решението на Окръжен съд – Бургас, с което са отхвърлени предявените от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ искове за отнемане в полза на Държавата на подробно описаното незаконно придобито имущество от Н. П. А., Н. Н. А. и А. Н. А., на обща стойност 4 462 603,97лв., по чл.74 ЗОПДНПИ /отм./. С обжалваното решение Бургаският апелативен съд констатирал, че с постановление по ДП №1104-13/2013г. по описа на Митница – Бургас, ПП №6170/2013г., ДП №1507/2013г. на РП – Бургас ответникът Н. А. бил обвинен за това, че на 22.05.2013г. на митнически пункт „Летище Бургас“, при пресичане границата на страната, нарушил разпоредбите относно пренасянето и декларирането на парични средства, като не декларирал пред митническите органи носената от него валута на стойност 250 500 евро. С Постановление от 03.04.2014г. на РП – Бургас, в сила от 15.04.2014г., наказателното производство било прекратено, поради недоказаност на обвиненията и иззетата сума от 250 500 евро била върната на лицето. Съдът констатирал, че деянието не било признато и за административно нарушение, съгласно приложеното НАХД №3034/2014г. на БРС. Исковете били предявени след Решение №62/11.02.2015г. на КПКОНПИ за резултатите от проверка, започнала след уведомяването ѝ от РП – Бургас, че ответникът Н. А. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.255, ал.1 от НК, попадащо в обхвата на чл.22, ал.1, т.15 от ЗОПДНПИ, а проверявания период бил от месец юни 2003г. до месец юни 2013г. Съдът установил придобиване от ответниците на вещни права на собственост, право на строеж и право на ползване върху недвижими имоти; собственост върху леки автомобили, дружествени дялове в различни юридически лица и парични средства. Приел, че в проверявания период ответниците извършили разпореждане с недвижими имоти, моторни превозни средства и дружествени дялове, което не било спорно между страните. По отношение на сключения предварителен договор от 2007г. съдът посочил, че даденото по него следва да намери отражение в приходната част до размер какъвто ответникът докаже, с оглед неговия облигационен характер. Съдът констатирал, че за проверявания период са доказани и безспорни между страните приходи на ответниците /съпрузи/ от законни източници в общ размер на 1 236 311лв. /подробно описани/; разходи – обичайни и извънредни /пътуване зад граница, данъци и такси/ в размер на 160 124лв., както и разходи, представляващи погасителни вноски по кредити общо в размер на 593 989лв. По спорните източници на финансиране съдът приел следното: Относно приходите на суми от вноски по предварителен договор от 2007г., с който ответника обещал продажба на самостоятелни обекти в сграда в [населено място] срещу продажна цена от 615 000 евро: След анализ на представените по делото писмени доказателства /предварителни договори, разписки, свидетелски показания, справки за влизане и излизане на свидетеля М. от Република България и представените преписи от митнически декларации/, съдът направил извод, че процесният предварителен договор е сключен най-рано след 2009г. /след построяване на сградата/ и дадените по него суми не са послужили за финансиране на строителството. Приел, че доколкото има данни за плащане по разписката от 18.07.2012г., отразената в нея сума от 110 000 евро следва да бъде отнесена като приход на ответника за съответната година. Обосновал, че с оглед установеното наличие на достатъчно средства, с които свидетелят /купувач по предварителния договор М./ е разполагал към този момент в страната, същият е направил вноски за 2011г. и 2010г. общо до размера на остатъка от 265 671 евро, но не и на посочените в разписките за съответните години дати. В заключение, съдът приел, че между ответника А. и свидетелят Мортисоров е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на 10бр. самостоятелни обекти в сграда в [населено място] на неустановена дата, след влизане в сила на КК на [населено място] през 2009г. и е доказано плащането на вноски по него до размер на 265 671 евро или 519 607лв. Допълнително изложил, че този извод се потвърждава и от прекратеното досъдебно производство, послужило като основание за проверката и показанията на свидетеля Мортисоров. Съдът приел, че към тази сума следва да бъде добавена сумата от 250 000 евро, в левова равностойност, към 2013г., тъй като тя е придобита от свидетеля Мортисоров, а с оглед прекратяване на досъдебното производство, не може да се твърди, че е придобита от престъпна дейност. Относно разходите за придобиване на имущество: Съдът кредитирал представените по делото писмени доказателства /договори от 03.05.2012г. и 12.05.2013г./, от които приел за установено, че свидетелят Роднин е възложил на ответника придобиването на автомобилите „Мазда“ и „Мерцедес 150“ срещу възнаграждения съответно от 6500лв. и 11 450лв., платени изцяло. Посочил, че този факт бил потвърден и от показанията на лицето възложител, което продължавало да управлява автомобила „Мерцедес“ и представило на съда намиращия се у него талон. С оглед на това обосновал, че ответниците не са направили разход за придобиване на тези два автомобила в размер на 17 950лв. В заключение, след анализ на доказателствата и заключението по допуснатата експертиза, съдът установил, че разходите на ответниците в процесния период за придобиване на МПС и моторна лодка са в размер на 143 909лв. Относно разходите за придобиване на недвижими имоти: По отношение на разходите за изграждане на сграда с идентификатор 57491.503.347.9, с подробно описани обекти съдът приел, че доколкото в приложения договор за възлагане на строителството от 01.11.2006г. липсват цени и количества, както и посочена окончателна цена в констативния протокол, не следва кредитира сочената от ответника цена на строителството в размер на 484 714лв., като действителна цена по договора за строителна услуга. Отбелязал, че при липса на цена и начин на плащането ѝ, не може да направи извод за действителност на договора, респ. за противопоставимостта му на Комисията. При тези доказателства съдът направил извод, че дадената от вещото лице пазарна оценка на извършените СМР в размер на 635 566лв. в най-голяма степен се доближава до действителната строителна стойност, която е и най-близка до оценката определена от Банка ДСК в хода на кредитиране на строителството. В тази стойност съдът не включил стойността на терена и суперфициарните права, тъй като разпоредителните сделки, с които те са придобити от ответниците, са сключени между собственици – роднини по права линия с ответника /негови родители/ - за част от терена и суперфицията. Разходите по договорите с [община] и другите собственици /за останалите ид.части от терена/ били отразени и включени в общите разходи за придобиване на имуществени права. Върху определената стойност съдът не начислил ДДС, поради липса на доказателства за облагаема доставка. Съдът възприел подхода на първостепенния съд, като разпределил разхода за строителството по съразмерност за двете години на осъществяването му – 127 113лв. за 2006г. и 508 452лв. за 2007г. В заключение, направил извод, че за построяването на сградата към момента на въвеждането ѝ в експлоатация, ответниците са направили разход в размер на 635 566лв. По отношение на договорите за покупко-продажба на недвижими имоти съдът приел за действителна и заплатена цена по продажбата сумата от 36 000лв., като сключена между съсобственици, както и продажната цена посочена в нотариалния акт за придобиване на недвижимия имот в [населено място], доколкото не са установени съществени разлики с пазарната, а от доказателствата по делото не може да се направи извод за договаряне при занижени цени. По отношение на придобиването на недвижимия имот по нот.акт №100/2010г. съдът посочил, че ответницата А. е разполагала със сумата от 30 000лв. /продажна цена/, съобразно свидетелските показания на нейната баба по майчина линия, която посочила че я е надарила с тази сума. Направил извод, че купувачът е разполагал с парични средства от доказан източник, който не е незаконен, а сумата била платена в брой, при сключване на сделката. В заключение, съдът приел, че направените от ответниците разходи за придобиване на недвижими имоти са в размер на 849 567лв. По разходите за вноски по банкови сметки: Съдът посочил, че от приложените доказателства и заключението по допуснатата експертиза по делото са установени всички движения по банковите сметки на ответниците, както и факта, че в края на проверявания период по същите не са налични парични средства. С оглед на това направил извод, че тези суми са изключени от разходната част и не участват при формиране на правно значимите сборове за установяване на несъответствието. В обобщение съдът приел, че през проверявания период ответниците са реализирали: приходи в общ размер на 1 755 918лв.; разходи в общ размер на 762 113лв. / обичайни и извънредни - 160 124лв.; кредити 593 989лв. и разходи за придобиване на дялове и учредяване на дружества – 8 000лв./; нетен доход, определен съгласно пар.1, т.8 от ДР на ЗПКОНПИ – 993 805лв.; разходи за придобиване на имущество /недвижими имоти, МПС и моторна лодка/ в общ размер на 993 476лв. При извършване на преценката за несъответствие, съдът не включел сумата от 250 000 евро – немерена у ответника и върната му в последствие. Въз основа на установеното, съдът обосновал извод за законност на проверката, на основание чл.108, ал.4 от Закона, като отчел настъпилите в хода на същата обстоятелства – прекратяване на наказателното производство спрямо ответника А. и връщане на иззетата при образуването му парична сума. Приел, че в този случай предположението, че имуществото е незаконно придобито следва да се основава единствено на доказани незаконни източници на финансиране и въз основа на това на значително несъответствие по смисъла на пар.1, т.7 към релевантния момент – 2013г., съгласно пар.15 от ПЦРЗИДЗОПДНПИ от 250 000лв. С оглед извода за законност на реализираните от ответниците приходи и източници на финансиране в проверявания период, съдът приел, че не е налице несъответствие надхвърлящо 250 000лв. При формирането му съдът изключил от имуществото всички претендирани парични суми, предмет на иска, които към момента на предявяването му не са налични, тъй като на отнемане по този ред подлежи притежаваното от ответника налично имущество, включително наличните по банковите сметки парични средства. По този въпрос съдът се позовал на установената съдебна практика, според която незаконно придобито може да бъде само имущество, което е влязло в патримониума на проверяваното лице и свързаните с него лица през изследвания период и е налично в края на периода. По изложените съображения съдът намерил предявените искове за неоснователни. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните. Твърди, че същият е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №70/03.11.1980г. по г.д.№65/1980г. на ОСГК на ВС; решение №195/30.03.2009г. по г.д.№6291/2007г. на ВКС, ІІ г.о.; решение №1156/05.04.1979г. по г.д.№595/1979г. на ВКС, ІІ г.о.; решение №206/31.07.2015г. по г.д.№6832/2014г. на ВКС, ІV г.о.; решение №75/20.06.2016г. по т.д.№1608/2015г. на ВКС, ІІ т.о.; решение №161/04.10.2016г. по т.д.№2220/2015г. на ВКС, ІІ т.о.; решение №324/22.04.2010г. по г.д.№1413/2009г. на ВКС, ІV г.о.; решение №157/08.11.2011г. по т.д.№823/2010г. на ВКС, ІІ т.о.; решение №134/30.12.2013г. по т.д.№34/2013г. на ВКС. Искането е обосновано в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Поставеният въпрос е свързан със задължението на въззивния съд да мотивира решението си, съобразно правилата на чл.235, чл.236 и чл.12 от ГПК, като изложи свои фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните по делото. Същите са принципно значими по всяко исково производство и по тях е налице трайно установена съдебна практика. Според даденото в нея разрешение, въззивният съд е длъжен да обсъди в своето решение всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи /чл.235, ал.2 от ГПК/. Съдът следва да обсъди и да разгледа всички доводи и възражения на страните въведени в производството пред него, когато имат отношение към предмета на спора, като направи самостоятелен и цялостен анализ на събраните доказателства както пред първата инстанция, така и евентуално допуснатите при разглеждане на делото пред него. Не обсъждането и не произнасянето във въззивното решение по всички своевременно заявени възражения и доводи на ответника, както и на всички събрани доказателства, е съществено нарушение на процесуалните правила. Настоящият състав на съда споделя изцяло това разрешение на процесуалноправния въпрос. Обжалваното решение е постановено в съответствие с формираната съдебна практика, която е ясна и не са налице основания за изменението ѝ поради изменение на закона или на обществените отношения. В конкретния случай, въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната цялост, посочил е кои от тях кредитира и на кои от тях е основал изводите си, за да приеме за установени размера на реализираните от ответниците приходи, разходи, нетен доход и имущество. Съдът е изложил становище по наведените в хода на производството възражения, изследвал е начина и средствата за придобиване на имотите, вида на сделките и е обосновал приетата от него стойност на същите, като част от имуществото на проверяваните лица. Обсъдил е свидетелските показания поотделно и заедно със събраните писмени такива и е направил изводите си след съвкупната им преценка. При постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на правилата на чл. 12, чл.235, ал.2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК при обсъждане на събраните доказателства и въведените в производството възражения. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените от касатора допълнителни основания за допускане на обжалването в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Необосноваността на решението е касационно основание по чл.281 от ГПК, но не и такова за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК. В изложението са поставени и въпросите: Представляват ли „имущество“ по смисъла на пар.1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на пар.1, т.1 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период?; Следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?; Следва ли да намери отражение при определяне размера на несъответствието по смисъла на пар.1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм/ и пар.1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ размерът на внесените и постъпили суми по банкови сметки на ответниците, за които не се установява законово основание за внасянето/постъпването им?; Подлежат ли на отнемане в полза на държавата по ЗОПДНПИ /отм./ и ЗПКОНПИ, внесените и постъпили суми по банкови сметки на проверяваните лица, за които не се установява законово основание за внасянето/постъпването им, но неналични в края на проверявания период?. Твърди, че същите са разрешени в противоречие с формираната съдебна практика на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Посочените въпроси са от значение за постановения по делото резултат. На същите е даден отговор с постановеното ТР № 4/2021 по тълк. дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. Според него, не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. В тълкувателното решение е прието още, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Въззивното решение е постановено в съответствие с формираната съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване или изменение. По отношение на тези въпроси не са налице специалните предпоставки за допускане на обжалването – чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. В изложението на касационните основания е направено и искане за допускане на касационното обжалване и в хипотезата на чл.280, ал.2 от ГПК, поради очевидна неправилност на решението, което е свързана с приетото от въззивния съд във връзка с неналичното имущество. Съгласно формираната трайна практика на ВКС, очевидно неправилно е съдебно решение, засегнато от особено тежък порок, който може да бъде констатиран без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол, проверка за правилност на акта. Такъв би бил прилагането на отменен закон, прилагане на закон в противоречие с неговия смисъл, нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. В конкретния случай въззивното решение е мотивирано и обосновано. От него не може да се направи извод за явно нарушение на закона или необоснованост на мотивите при отхвърляне на предявения иск. При постановяването му съдът не се е отклонил от формираната задължителна съдебна практика. Съдът не констатира и наличие на друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл.280, ал.2 от ГПК. Последният поставен в изложението въпрос е: Дължи ли КПКОНПИ държавна такса при отхвърляне на жалба, подадена от Комисията срещу решение по предявен иск с правно основание чл.153, ал.1 или ал.2 от ЗПКОНПИ? Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с решение №76/11.10.2019г. по в.г.д.№224/2019г. на Апелативен съд – Бургас и решение №41/17.07.2020г. по в.г.д.№106/2020г. на Апелативен съд – Бургас. Този въпрос и въведените с него възражения имат характер на частна жалба по смисъла на чл. 274, ал. 2 ГПК, по която съдът следва да се произнесе по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.) след приключване разглеждането на делото съдът се произнася с решение, което подлежи на обжалване по общия ред, а в ал. 2 на същия е предвидено, че с решението съдът присъжда държавна такса и направените разноски, според изхода на делото. Аналогична е и разпоредбата на чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ. В закона не съдържат разпоредби, въз основа на които някоя от страните в производството да е освободена от заплащане на държавни такси, поради което същата следва да бъде присъдена в полза на държавния бюджет според изхода на спора. Неоснователно е и възражението, че КПКОНПИ е освободена от заплащане на дължимите за производството държавни такси на основание чл. 84, т. 1 ГПК. Вземанията, предмет на делото са частноправни, а комисията има качеството на процесуален субституент на държавата. Решението, с което се отнема имущество не придава на това имущество статут на публична държавна собственост. Предвид изложеното и доколкото не е предвидено друго, КПКОНПИ дължи заплащане на държавните такси по делото, с оглед неговия изход. Съдебният акт в посочената част е правилен и следва да бъде потвърден. В заключение, не са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от КПКОНПИ искове за отнемане в полза на Държавата на подробно описаното незаконно придобито имущество от Н. П. А., Н. Н. А. и А. Н. А., на обща стойност 4 462 603,97лв., по чл.74 ЗОПДНПИ /отм./. КПКОНПИ следва да заплати дължимата държавна такса за производството пред ВКС в размер на 30 лв.в полза на съдебната власт, по сметка на Върховния касационен съд. По депозираната частна касационна жалба по реда на чл.274, ал.3 от ГПК: С постановеното решение въззивният съд е потвърдил определение №828/09.05.2019г. по г.д.№864/2015г. на Окръжен съд – Бургас, с което е оставена без разглеждане молбата на Н. П. А., Н. Н. А. и А. Н. А. за изменение на постановеното решение №162/12.04.2019г. в частта за разноските, на основание чл.248 от ГПК. За да постанови този резултат съдът приел, че искането за изменение на решението в частта за присъдените в полза на молителите разноски е направено след постановяване на решението, като към него е приложен и списъкът по чл.80 от ГПК. Посочил, че изводът за недопустимост на молбата е правилен и съобразен с разясненията дадени в ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС – т.2 и т.9, според които страната следва да представи списък на разноските по чл.80 от ГПК до приключване на устните състезания по делото и когато това не е сторено, молбата ѝ по чл.248 от ГПК е недопустима. Касаторите обосновават допускане на касационното обжалване по следните правни въпроси: 1/ „Може ли да се приеме, че страната е изпълнила задължението си съобразно разпоредбата на чл.80 от ГПК в първа инстанция, след като е представен списък за разноски пред втората инстанция, в която инстанция са направени разноските и е направено искането пред първата инстанция за присъждане на тези разноски и приключва съдебното дирене със съдебен акт?“; 2/ „Трябва ли съдът да приеме, че е представен списъка с разноски по делото пред първата инстанция, след като е представен такъв по ч.г.д.№308/2016г. по описа на Бургаски апелативен съд по настоящото дело и представения такъв не касае представяне на такъв едва с молбата по чл.248, ал.1 от ГПК, а не такъв след постановяване на решението на Бургаския окръжен съд №162/12.04.2019г. по г.д.№864/2015г.? Трябва ли пред всяка инстанция да се представя списък с разноски?“. Претендира се обжалването да бъде допуснато в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК, като се твърди, че определението е постановено в противоречие с т.9 от ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС. Съставът на Върховен касационен съд намира, че поставените в изложението въпроси са свързани с приложението на разпоредбата на чл.80 ГПК и предвиденото в същата задължение за страните да представят списък за направените от тях разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, както и за последиците от неизпълнението му. Тези въпроси, уточнени от съда, са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и по тях е формирана задължителна съдебна практика – ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно дадените в същото разяснения /т.2 и т.9/, представянето на списъка по чл.80 от ГПК е положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на страната да иска изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК, като същият следва да е представен по делото до приключване на съдебното дирене пред съответната инстанция. В конкретния случай, въззивният съд се е отклонил от тази практика, поради което е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението. Съдът е извел крайния си извод за недопустимост на искането по чл.248 от ГПК въз основа на съображения, че молителите са представили списък за направените от тях разноски след постановяване на решението от първостепенния съд. При обосноваването му същият не е взел предвид обстоятелството, че в откритото съдебно заседание, в което е даден ход на спора по същество процесуалният представител на ответниците Н. П. А., Н. Н. А. и А. Н. А. е направил искане за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение, като е посочил, че същото е заплатено в междинните инстанции. От приложенията по делото се установява, че ответниците са депозирали списък на направените в производството разноски по ч.г.д.№308/2016г. на Апелативен съд – Бургас, образувано за проверка законосъобразността на определението за прекратяване на производството по делото. Същият е представен по делото преди приключване на последното заседание пред първостепенния съд, поради което искането на Н. А. и Н. А. за изменение на решението в частта на присъдените в тяхна полза разноски е допустимо и е следвало да бъде разгледано по същество. По изложените съображения, обжалваното определение Бургаски апелативен съд, както и потвърденото с него определение на Окръжен съд – Бургас, следва да бъдат отменени, а делото върнато на първостепенния съд за произнасяне по депозираната молба с правно основание чл. 248 ГПК. Мотивиран от горното, съдът