Определение № 305 от 09.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1063/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Д. С. Ю., Ю. Д. Е., Ф. Д. А., Ю. Ю. А., Ф. М. Е., Н. А. С., (посочена е два пъти в отхвърлителната част) Б. А. Ю., Е. А. М., А. А. А., М. А. Ю., Ф. З. А. срещу въззивно решение № IV-138 /03.12.2019 г. по възз. гр. д. № 1423 /2019 г. на Бургаския окръжен съд, в което е извършена поправка на очевидна фактическа грешка с решение от 10.02.2020 г. по същото дело, с което е отменено решение на Айтоски районен съд в частта, с която са уважени исковете за собственост на Ю. Ю. А. за 1 /15 ид.ч., на Н. А. С. – за 1 /5 ид.ч, на Ф. З. А. – за 1 /5 ид.ч., Ф. Е., Н. С. (посочена за втори път), Б. Ю., Е. М., А. А. и М. Ю. - за по 1 /30 ид.ч. от дворно място в [населено място], [община], за което е отреден УПИ, заедно с построената в него паянтова жилищна сграда, заедно с всички подобрения, приращения и насаждения, и вместо това тези искове са отхвърлени и е потвърдено първоинстанционното решение частта, с която са уважени исковете на Ю. Д. Е. и Ф. Д. А. (за по 3 /80 ид.ч.). Насрещната страна Е. А. Е. в писмен отговор твърди, че подадената от Д. С. Ю. касационна жалба е недопустима, тъй като тя не е обжалвала първоинстанционното решение, с което предявеният от нея иск е отхвърлен и то е влязло в сила в тази част. Оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. С допълнителни молби Ю. Д. Е. и Д. С. Ю. (която не е обжалвала първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен и то е влязло в сила) са заявили, че оттеглят касационните си жалби, въззивният съд не се е произнесъл, поради което настоящият състав следва да го направи. Няма ограничение за касационно обжалване на въззивно решение по иск за собственост на недвижим имот. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: Страните са наследници на един и същи наследодател Ю. Е. М., починал през 1983 г., и на съпругата му А. М., починала през 1985 г., на които е принадлежало правото на собственост върху процесния имот. Съдът е установил родствените връзки между страните (по тях не се спори). Съсобствеността произтича от наследяване, поради което всеки от наследниците, който упражнява фактическа власт върху имота, е владелец за своята част и държател за частта на останалите наследници. След смъртта на наследодателите фактическа власт върху процесния имот е упражнявал само неговия син Е., който е останал в имота със съпругата си Е. и децата си А., Х. и Д.. Приживе наследодателят е „дал“ на другия си син А. друго дворно място (свидетелят Х.). След като дъщерите на наследодателя се омъжили, те напуснали имота и преустановили връзката си не само с имота, но и със селото. За това свидетелстват всички свидетели, които не ги познават, само са чували за някои от тях. Още преди смъртта на наследодателя Ю. през 1960 – 61 г. синът му А. е получил от него имот и се е установил в него, без да заявява претенции към процесния имот. След смъртта на наследодателя Ю. само синът му Е. е упражнявал фактическа власт върху процесния имот и никой не се е противопоставял на владението му, поради което същият го е придобил въз основа на давностно владение. Всъщност свидетелските показания сочат, че спорове относно правото на собственост са възникнали не между наследниците на Ю. Е., а между наследниците на сина му Е.. Доколкото отново в съответствие с обичая той е „дал“ на всеки от синовете си А. и Д. други дворни места (свидетелите Х. и Х.), вероятно всеки от наследниците е считал, че процесният имот следва да остане в негов дял – така са се породили разногласия между А. и Х. от една страна и наследниците на Д. – М. се е противопоставил на извършването на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка в полза на А., Х. и майка им А. и е установил своята част от имота с предявяване на установителен иск в отделно производство. Въззивният съд е обобщил извода си, че след смъртта на общия наследодател Ю. и съпругата му процесният имот е придобит на основание давностно владение от сина им Е.. Неговите наследници, в това число и наследниците на сина му Д. – Ю., Ф. и М. са упражнявали фактическа власт върху имота и никой от тях, в т.ч. и съпругата му А. и децата му А. и Х. не е придобил на основание давностно владение правото на собственост върху техните части от процесния имот. Така въззивният съд е признал права на собственост само на наследниците на Е., които са предявили искове (преживялата му съпруга А., синът му А. и дъщеря му Х., които са се снабдили с документ за собственост и са сключили сделка с ответника Е., техен внук, син и племенник, не са предявили искове за собственост). По основанията за допускане на касационно обжалване: В изложението за допускане на касационно обжалване на жалбоподателите извеждат следните правни въпроси, за които жалбоподателите твърдят, че по тези въпроси въззивният съд не е обсъдил (е допуснал противоречие с) ТР № 1 /06.08.2012 г. по т.д. № 1 /2012 г. на ОСГК на ВКС, т.2 от ТР № 1 /09.12.2013 г. по т.д. № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС, решения и определения на ВКС. 1) Трябва ли в мотивите на съдебното решение въззивният съд да посочи и обсъди всички доводи и възражения на страните, както и представените доказателства, като определи предмета на спора и относимите към тях (него) факти, както и да изложи мотиви защо счита определени доводи и възражения на страните за доказани или недоказани и въз основа на какви (факти)? Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани доказателства, фактическите му и правни изводи следва ли да бъдат обосновани? Въпросите са обуславящи, но не са разрешени както се твърди, въззивният съд е обсъдил всички доводи и възражения, представените доказателства за релевантните за спора факти, в изложените му мотиви са включени както фактически, така и правни изводи. 2) Трябва ли наследник, на който се противопоставя придобивна давност, да доказва активно поведение и трябва ли наследникът, който се позовава на придобивна давност да доказва намерението си да владее целия имот и това владение да противопоставя на останалите наследници? Длъжен ли е на основание чл.154 ГПК да докаже не само, че е ползвал имота, но и че е променил намерението си и е завладял частите на наследниците и това негово намерение им е било известно? Въпросите са обуславящи изводите на въззивния съд за отношенията между наследниците на Е. Ю. Е., единият от двамата синове на наследодателя Ю. А., (починал през 1983 г.) и съпругата му (починала през 1985 г.), на когото при делбата приживе е бил предоставен процесният имот. Но въззивният съд не го е разрешил в противоречие, а в съответствие с приетото в ТР № 1 /06.08.2012 г. по т.д. № 1 /2012 г. на ОСГК на ВКС, с което е уеднаквена практиката, като е приел, че тези от наследниците на Е., които са упражнявали фактическа власт, са били владелци на собствените си идеални части и държатели на идеалните части на останалите и не са ги придобили по давност, тъй като не са превърнали държането на чуждите идеални чати във владение. Така въззивният съд е приел извода за основателността на исковете на тези наследници (исковете са предявени от част от тях, праводателите на ответника не са предявили искове). Въпросите не са обусловили изводите на въззивния съд за отношенията между наследниците на наследодателя Ю. А. (брата А. и сестрите на Е. Ю. Е.), тъй като въззивният съд е приел въз снова на анализ на събраните доказателства по делото, че наследодателят Ю. А. е извършил делба приживе, като е предал владението на този имот (само) на сина си Е. Ю. Е., на сина си А. (само на него) е предал владението на друг имот, а на дъщерите си (Н., Ю. и Н., която не е страна по делото), които са се омъжили извън селото и са го напуснали, не е предал владението върху недвижими имоти. Правният извод на въззивния съд, че упражняваната от Е. фактическа власт върху процесния имот, представлява владение, се основава на извода за предаване на владението от неговия баща Ю. при извършената приживе делба, той не е в противоречие, а в съответствие с приетото в ТР № 1 /06.08.2012 г. по т.д. № 1 /2012 г. на ОСГК на ВКС. Към това може да се допълни, че въззивният съд е обсъдил и друга делба приживе – между наследниците на Е., при която на неговите синове А. и Д. е било предадено владението на други имоти (а на дъщеря му Х. не е), но тази делба не включва процесния имот, поради което отново в съответствие с посоченото ТР № 1 /2012 г. въззивният съд е приел, че независимо от упражняваната фактическа власт от част от наследниците, те не са придобили правото на собственост върху идеалните части на останалите съсобственици, доколкото не е извършено преобръщане на държането на техните идеални части във владение, което е довело до уважаване на исковете на наследниците на Д. (син на Е. и брат на А.), 3) Допустимо ли е съдът да приема, че имотът е придобит по давност без да е доказан обемът на ползване, дори да се приеме, че в този обем е упражнявана фактическа власт, след като не е владян целия имот? Въпросът не е обуславящ. Както беше посочено, въззивният съд е приел, че синът на наследодателя Ю. Е. (баща на А. и дядо на ответника Е.) е упражнявал фактическа власт върху целия процесен имот с намерението да го свои (въз основа на предадено му от баща му владение). Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. На основание чл.264,ал.1 ГПК производството по оттеглената касационна жалба на Ю. Д. Е. следва да бъде прекратено. Касационната жалба на Д. С. Ю. е недопустима, тъй като тя не е обжалвала първоинстанционното решение в частта, с която предявеният от нея иск е отхвърлен и то е влязло в сила в тази част. Тя не е била страна във въззивното производство. Ф. Д. А. няма правен интерес да обжалва въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което искът ѝ е уважен в пълен размер – за 3 /80 ид.ч., поради което касационната и жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по същество. С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а насрещната страна не претендира разноски и не е представила доказателства, че е направила такива, поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното, съдът