Определение № 60187 от 17.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3464/2020 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 3009 от 08.04.2021 г. на Г. С. Г. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Б. Г. от АК-София, с искане за изменение на определение № 248 от 30.03.2021 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, постановено по гр.д. № 3464/2020 г., в производство по чл. 288 ГПК, в частта му за разноските, като на основание чл. 78, ал. 5 ГПК присъдените 12 000,00 лв. разноски за касационното производство се редуцират до сумата от 3875,88 лв., поради прекомерност. Ответницата по молбата М. Т. И.- Д. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. В. Г. от АК-София не представя писмен отговор по чл. 248, ал. 1 ГПК в указания срок. Молбата за изменение на определението по чл. 288 ГПК, в частта му за разноските, е процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество, молбата е частично основателна. С посоченото определение, постановено по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, е оставена без разглеждане като процесуално недопустима касационна жалба с вх. № 70015 от 03.07.2020 г. от К. А. Т., А. Л. Л., И. И. Т. – Л. и В. А. Т., всички от [населено място], против въззивно решение № 886 от 16.03.2020 г. по в.гр.д. № 3064/2019 г. на Софийския апелативен съд го, VІІ въззивен гр. с-в, с което е отменено решение № 918 от 07.02.2019 г., постановено по гр.д. № 11197/2017 г. на Софийски градски съд, ГО, 1 с-в, в частта му, с която е осъдена М. Т. И.-Д. от [населено място] да заплати на основание чл. 73 ЗННД, вр. с чл. 45 ЗЗД на Г. С. Г. от [населено място], сумата от 93 000 евро имуществени вреди, причинени от виновно неизпълнение на задълженията й като нотариус при съставяне на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 197, том ІІ, нот.д. № 250 от 18.07.2014 г., между продавача „АММ-Инженеринг“ЕООД и „М.С.И. Груп“ЕООД, ведно със законната лихва от 01.09.2017 г. до окончателното заплащане на сумата и този иск е отхвърлен като неоснователен, както и не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 886 от 16.03.2020 г. по в.гр.д. № 3064/2019 г. на Софийския апелативен съд го, VІІ въззивен гр. с-в, в частта му, с която са осъдени на основание чл. 189, ал. 1 ЗЗД К. А. Т. да заплати на Г. С. Г. сумата от 31 000 евро – част от подлежащата на връщане продажбена цена в размер на 93 000 евро и 1966,12 лв. – част от разноските за придобиване на имота; А. Л. Л. да заплати на Г. С. Г. сумата от 15 500 евро - част от подлежащата на връщане продажбена цена в размер на 93 000 евро и 983,06 лв. - част от разноските за придобиване на имота; И. И. Т. – Л. да заплати на Г. С. Г. сумата от 15 500 евро - част от подлежащата на връщане продажбена цена в размер на 93 000 евро и 983,06 лв. - част от разноските за придобиване на имота и В. А. Т. да заплати на Г. С. Г. сумата от 31 000 евро – част от подлежащата на връщане продажбена цена в размер на 93 000 евро и 1966,12 лв. – част от разноските за придобиване на имота, ведно със законната лихва от 01.09.2017 г. до окончателното заплащане на сумите, както и в частта за разноските, по касационна жалба с вх. № 70015 от 03.07.2020 г. от К. А. Т., А. Л. Л., И. И. Т. – Л. и В. А. Т., всички от [населено място], както и не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 886 от 16.03.2020 г., постановено по в.гр.д. № 3064/2019 г. на Софийския апелативен съд го, VІІ въззивен гр. с-в, в частта му, с което е отменено решение № 918 от 07.02.2019 г., по гр.д. № 11197/2017 г. на Софийски градски съд, ГО, 1 с-в, в частта му, с която е осъдена М. Т. И.-Д. от [населено място] да заплати на основание чл. 73 ЗННД, вр. с чл. 45 ЗЗД на Г. С. Г. от [населено място], сумата от 93 000 евро, съставляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от виновно неизпълнение на задълженията й като нотариус при съставяне на нотариален акт за продажба на недвижим имот № ..., том ..., нот.д. № ... от 18.07.2014 г., между продавача „АММ-Инженеринг“ЕООД и „М.С.И. Груп“ЕООД, ведно със законната лихва от 01.09.2017 г. до окончателното заплащане на сумата и този иск е отхвърлен като неоснователен, по касационна жалба с вх. № 70336 от 08.07.2020 г. от Г. С. Г. от [населено място]. С определението по чл. 288 ГПК на настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС е осъдена Г. С. Г. от [населено място] да заплати на М. Т. И.-Д. от [населено място] направените разноски за касационното производство в размер на 12 000/дванадесет хиляди/ лв., като направените от ответницата по касация разноски за адвокатско възнаграждение са надлежно документирани и своевременно е поискано тяхното присъждане. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, намира, че са налице условията на чл. 248 ГПК за изменение на постановеното определение в частта му за разноските. Направеното в молбата възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за касационното производство по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, е частично основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, а в ал. 2 нормата предвижда, че при договорено възнаграждение между адвоката и клиента, същото не би могло да бъде по-ниско от размера, предвиден в Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За изготвяне на отговор по касационна жалба, с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство, съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредбата, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или чл. 8 от нея, но не по-малко от 500 лв. В случая предмет на делото са три иска - по чл. 189, ал. 1, изр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 78, ал. 2 и ал. 3 ЗЗД; чл. 189, ал. 1, изр. 2 ЗЗД и чл. 73 ЗННД във вр. с чл. 45 ЗЗД- за разваляне на нотариален акт; за имуществена отговорност на нотариуса за вреди от виновно неизпълнение на неговите задължения и при условията на евентуалност при отхвърляне на изцяло или частично на иска срещу нотариус М. Т. И., за връщане на продажбената цена в размер на 93 000 евро и на сумата на разноските за придобиването на имота, което обосновава сравнително високата правна и фактическа сложност на делото. Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела, възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. В конкретния случай, пред касационната инстанция са депозирани две касационни жалби, първата с вх. № 70015 от 03.07.2020 г. от К. А. Т., А. Л. Л., И. И. Т. – Л. и В. А. Т., всички от [населено място], чрез пълномощника си адв Ц. Ч. от АК-София, и касационна жалба с вх. № 70336 от 08.07.2020 г. от Г. С. Г. от [населено място], чрез пълномощниците си адв. В. П. от АК-София и адв. Б. Г. от АК-София, против въззивно решение № 886 от 16.03.2020 г. по в.гр.д. № 3064/2019 г. на Софийския апелативен съд го, VІІ въззивен гр. с-в. Отговор от М. Т. И. - Д., чрез пълномощника й адв. В. Г., е представен и по двете касационни жалби. Предмет на молбата за намаляване на размера на присъденото адвокатско възнаграждение е за изготвения отговор вх. № 73679/14.09.2020 г. от М. Т. И. - Д., чрез пълномощника й адв. В. Г., по касационна жалба с вх. № 70336/08.07.2020 г., подадена от Г. С. Г., чрез пълномощниците йдв. В. П. и адв. Б. Г.. С касационната жалба се обжалва решение № 886 от 16.03.2020 г., постановено по в.гр.д. № 3064/2019 г. на Софийския апелативен съд го, VІІ въззивен гр. с-в в частта, с която е отменено решение № 918 от 07.02.2019 г., постановено по гр.д. № 11197/2017 г. на Софийски градски съд, ГО, 1 с-в, с която е осъдена М. Т. И.-Д. да заплати на основание чл. 73 ЗННД, вр. с чл. 45 ЗЗД на Г. С. Г. сумата от 93 000 евро обезщетение за имуществени вреди, причинени от виновно неизпълнение на задълженията й като нотариус при съставяне на нотариален акт за продажба на недвижим имот и този иск е отхвърлен като неоснователен. С постановеното определение по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в тази част и са присъдени направените разноски от ответницата по жалбата в размер на 12 000 лв. За процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото дело по иска с правно основание чл. 73 ЗННД, вр. с чл. 45 ЗЗД, с материален интерес 93 000 евро, минималният размер на възнаграждението, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, е 5 167,84 лв. Гр. д. № 3464/2020 г. на Трето гражданско отделение е приключило с постановено определение № 248 от 30.03.2021 г., по реда на чл. 288 ГПК, без производството да се е развило в открито съдебно заседание. Минималният размер на адвокатското възнаграждение за изготвения отговор на касационната жалба с вх. № 70336/2020 г., възлиза на сумата от 3875, 88 лв., съгласно чл. 9, ал. 3 на Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Договореното и заплатено от ответницата М. И. адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 12 000 лв. е както за изготвения от пълномощника й подробно мотивиран отговор на касационната жалба на Г. Г., така и за процесуално представителство в открито заседание. С оглед предмета на иска за имуществена отговорност на нотариуса по чл. 73, ал. 1 ЗННД във вр. с чл. 45 ЗЗД, както и обсъждането на множество факти и обстоятелства, свързани с прехвърляне на правото на собственост върху вещ и отговорността на длъжностното лице - нотариус при изпълнение на задълженията му в това му качество и редица правни доводи, свързани с тях, настоящата инстанция приема, че делото се отличава с фактическа и правна сложност, но независимо от това, в случая заплатеният от ответницата адвокатски хонорар в размер на 12000,00 лв. за касационното производство се явява частично прекомерен. Предвид гореизложеното, направеното възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК в молбата по чл. 248 ГПК, за намаляване размера на присъдените разноски за адвокатския хонорар, поради прекомерност, се явява основателно, но исканият размер за намаляването им до минималния такъв от 3 875,88 лв., съгласно Наредбата, предвид изложеното по-горе, не съответства на обема на извършената правна услуга, поради което настоящият състав, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, намира, че присъденият размер от 12000,00 лв. направени разноски от М. И. за касационното производство, следва да бъде редуциран до сумата от 4 500 лв., като това намаление е с размера за евентуалното процесуално представителство в открито заседание, тъй като както се посочи по-горе, представената фактура от адв. В. Г. е за правна услуга - възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба срещу въззивното решение и за процесуално представителство пред ВКС в открито заседание, а такова производство не се е развило, тъй като делото е приключило с постановеното в закрито заседание определение № 248 от 30.03.2021 г. по реда на чл. 288ГПК. По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че молбата по чл. 248 ГПК за изменение на определението на ВКС, постановено по реда на чл. 288 ГПК, в частта му за разноските, е основателна и следва да бъде уважена като бъде присъдена сумата от 4 500 лв. – направени от ответницата М. И. по жалбата на Г. Г. разноски за касационното производство. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,