Определение № 187 от 16.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3043/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 7001/22.06.2022 г., подадена от Б. П. Н. от [населено място], чрез пълномощника му адвокат В. И., срещу определение № 613 от 14.06.2022 г. по ч. гр. д. № 367/2022 г. на Окръжен съд - Благоевград, в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на касатора против определение № 906444 от 18.04.2022 г. по гр. д. № 138/2020 г. на Районен съд - Благоевград, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 299, ал. 1 и ал. 2 ГПК досежно исковете по пунктове 2.4 - 2.8 от исковата молба с правна квалификация чл. 108 ЗС за признаване на установено спрямо Д. С. Б. и Т. Г. Б., че ищецът е собственик по „приращение и наследство“, както и при условията на евентуалност на основание „наследство“ на процесните недвижими имоти. Въззивният съд е приел, че от заключението на назначената и изслушана пред първостепенния съд съдебно-техническа експертиза категорично се установява идентичност между обектите, предмет на исковете, разгледани в рамките на гр. д. № 650/2009 г. по описа на Районен съд - Гоце Делчев, крайният акт по което е преминал през пълния инстанционен контрол (в. гр. д. № 228/2010 г. на Окръжен съд - Благоевград и гр. д. № 927/2011 г. на Върховен касационен съд) и е влязъл в сила, и обектите, с които се занимава гр. д. № 138/2020 г. на Районен съд - Благоевград (започнало като гр. д. № 388/2013 г. по описа на Районен съд – Разлог). Това заключение е оспорено от касатора и е допусната повторна експертиза, но поради невнасяне на депозита за новото вещо лице, повторно заключение не е изготвено. По този начин, с процесуалното си поведение ищецът сам се е поставил в неблагоприятно положение. Доколкото не е изготвено друго заключение, противоречащо на приетото, съдът е кредитирал последното, като е посочил, че то е с категорични, а не с вероятни изводи и съответства на приобщените писмени доказателства. Страните по гр. д. № 650/2009 г. по описа на Районен съд - Гоце Делчев и гр. д. № 138/2020 г. по описа на Районен съд - Благоевград са едни и същи. Претенциите на ищеца, по които е постановено влязлото в сила решение по гр. д. № 650/2009 г. по описа на Районен съд - Гоце Делчев, са се основавали на наследство и приращение. Тези основания съвпадат с основанията на главните искове и на част от евентуалните такива по гр. д. № 138/2020 г. на Районен съд – Благоевград (пунктове 2.4 - 2.8 от поправената искова молба от 07.08.2013 г.). С оглед на това, съдът е приел, че след като е налице идентичност на предмета на спора по гр. д. № 650/2009 г. по описа на Районен съд - Гоце Делчев и предмета на настоящото дело по заявените главни искове и на част от евентуалните искове, на основание чл. 299, ал. 2 и ал. 1 ГПК, повторно заведеното производството следва да бъде прекратено. Жалбоподателят намира обжалваното определение за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че поставеното определение е нищожно, а в условията на евентуалност - недопустимо. Сочи, че спорните имоти по двете дела са различни – в предходното те са обективирани вертикално, а по прекратеното дело има и хоризонтално обективирани. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. „Може ли въобще съдът да приема нещо необосновано“; 2. „Може ли съдът да не спазва закона включително и по точния му смисъл“; 3. „Може ли и в двата акта, и особено този на въззивният съд по сочените основания да няма мотиви по изтъкнатите основания във въззивната частна жалба“. Сочи се, че по поставените въпроси обжалваното определение е постановено в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС, обективирана в т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 3, б. „а“ от ППВС № 1/1953 г. и т. 1, р. ІІ от ППВС № 2/30.11.1967 г. Релевира се и очевидна неправилност на обжалваното определение (чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК). От насрещната страна не е постъпил отговор на частната касационна жалба. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира за установено следното: Частната касационна жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване. Съдът намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните: Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК урежда, че по отношение на частните касационни жалби приложение намира чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е предпоставено от произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивния акт (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение/определение. ВКС не е задължен да го изведе от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, а може само да го конкретизира, уточни и квалифицира. Неформулирането на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Допълнително касаторът следва да аргументира наличието на някое от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В конкретния случай поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не представляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а в действителност са оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното определение. Освен това не отговаря на истината твърдението, че Окръжен съд - Благоевград не е мотивирал постановеното определение и не е обсъдил доводите на жалбоподателя, изложени в частната жалба. Същевременно обжалваното определение е валидно и допустимо. Същото не е и очевидно неправилно, тъй като не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано. Изводите на въззивния съд относно приложението на чл. 299 ГПК са мотивирани и съобразени с наличието на законоустановените предпоставки за прекратяване на повторно заведеното дело, като е установена идентичност на страните, спорния предмет и основанието на исковете по двете дела. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,