Определение № 1575 от 09.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 777/2023 г.

Образувано е по касационна жалба на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, срещу въззивно решение № 1445 /18.11.2022 г. по в.гр.д. № 1296 /2022 г. на Пловдивски окръжен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 260180 /28.02.2022 г. по гр.д. № 7839 /2020 г. на Пловдивски районен съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Т. П. П. сумата от 1 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, причинени поради неизпълнението на задължението за възстановяване на снабдяването с електрическа енергия. В останалата част – по иск за имуществени вреди с цена 120 лева въззивното решение не подлежи на обжалване и е влязло в сила. Ответникът по касационната жалба Т. П. П. в писмен отговор оспорва наличието на основанията за допускане на касационно обжалване, както и основателността на подадената касационна жалба. Жалбата е процесуално допустима, подадена е от страна по делото, която има право и интерес да обжалва въззивното решение в частта, която подлежи на обжалване и е редовна. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното: Без значение е обстоятелството по какъв начин е преустановено електрозахранването на процесния обект, т.к. е безспорно, че на 29.05.2020 г. дължимата сума за потребената ел. енергия е заплатена на крайния снабдител „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, който дължи възстановяването на прекъснатото електроснабдяване в съответните срокове – вж. чл.34, ал.2 ОУ за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД. Според клаузата на чл.62, ал.3 от ОУ прекъснатото електрозахранване е следвало да се възстанови до 12.00 часа на следващия ден, а това е 30.05.2020 г., но на тази дата възстановяване не е осъществено, т.е. в необходимия срок, а едва на 05.06.2020 г. и то след заплащане на такса прекъсване и възстановяване, каквато съгласно чл.34, ал.1 ОУ не е била дължима за възстановяване на прекъснато електрозахранване - не се изисква заплащане на такса за прекъсване и възстановяване, а само на стойността на консумираната електроенергия, което е направено на 29.05.2020 г. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване. В касационната си жалба и в изложението си на основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД навежда довод, че не той (жалбоподателят „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД), който е краен снабдител по смисъла на закона, е преустановил предоставяне на електрическа енергия на ищеца, а „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, който е мрежов оператор, поради което жалбоподателят не следва да носи отговорност по иска за неимуществени вреди. Във връзка с този довод жалбоподателят твърди, че релевантен за спора е единствено въпросът кое от дружествата – „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД или „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД е упражнило правото си да прекъсне снабдяването. В представеното си изложение на основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят извежда следните правни въпроси, за които твърди, че осъществяват основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване: Когато по делото е установено, няма спор, че са претърпени неимуществени вреди от неправомерно преустановяване на електрозахранването, при което са налице едновременно две хипотези на неизпълнение на два договора - преустановяване на продажбата на електрическа енергия и преустановяване на преноса на електрическа енергия, длъжен ли е съдът да изследва по чия инициатива е прекъснато електрозахранването, т.е. дали липсата на електрозахранване е пряка и непосредствена последица от липса на продажба на електрическа енергия или от липсата на пренос на електрическа енергия? Повторена е тезата, че релевантен за спора е единствено въпросът кое от дружествата – „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД или „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД е упражнило правото си да прекъсне снабдяването на ищеца с електроенергия. Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд въпросът не е обуславящ, тъй като въззивният съд е приел, че за спора е без значение по чия инициатива е прекъснато електрозахранването, от значение е дали и в какъв срок ответникът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е бил задължен да го възстанови. Ответникът по иска (жалбоподател и в касационното производство) е следвало да възстанови електрозахранването до 12.00 часа на следващия ден - 30.05.2020 г., но на тази дата възстановяване не е осъществено, а е осъществено едва на 05.06.2020 г. и то след заплащане на такса прекъсване и възстановяване, каквато съгласно чл.34, ал.1 ОУ не е била дължима за възстановяване на прекъснато електрозахранване. Поради изложеното настоящият съдебен състав приема, че не е осъществено основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода от производството жалбоподателят няма право на разноски, а следва да бъде осъден да заплати на особения представител на ответника адвокат С. П. М. възнаграждение в размер на 1 200 лева на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.1 и чл.9, ал.3 от НМРАВ. Воден от изложеното, съдът