Определение № 137 от 04.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7213/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма]-в несъстоятелност срещу въззивното решение на Апелативен съд-В., постановено на 17.07.2013г. по в.гр.д.№259/2013г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е признато за установено в отношенията между [фирма] и [фирма]-в несъстоятелност, че [фирма] е собственик на 11128 линейни метра железопътни релси и стрелки, представляващи част от бившата инфраструктура на [фирма]-гр.Д., намиращи се на територията на [фирма]-в несъстоятелност на производствената му площадка в [населено място], подробно описани в приложение №6 към договора за покупко-продажба от 07.09.2010г. и [фирма]-в несъстоятелност е осъдено да предаде владението, както и да заплати сумата 261 902.86лв. на основание чл.59 ЗЗД като обезщетение за лишаване от ползването на 11 128 линейни метра железопътни релси и стрелки, ведно със законната лихва от 16.05.2011г. до окончателното изплащане на сумата. Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса внасянето на имоти, собственост на държавно дружество, в патримониума на други дъщерни новообразувани държавни дружества в резултат на преобразуването на първото, води ли след себе си транслативния вещноправен ефект на пълно изгубване на собствеността върху предоставените им имоти, от активите на преобразуваното дружество и какъв е цялостният вещноправен ефект върху активите, записани в встъпителния баланс на новообразуваните дъщерни дружества, за който поддържа, че има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото; по въпроса осъществен ли е фактическият състав на чл.17а ЗППДОбП и новообразуваното еднолично търговско дружество с държавно имущество придобило ли е правото на собственост върху отдадени му за стопанисване и управление активи, след като в производството по чл.108 ЗС се установява, че в встъпителния му баланс са включени родовоопределени вещи /ж.п. релси, коловози и стрелки/ без същите да са конкретно индивидуализирани по местоположение, граници и количествено съответствие и номерация. Поставя също и въпроса за допустимостта на решението по причина, че [фирма] е в производство по несъстоятелност и исковият процес е следвало да бъде спрян с оглед разпоредбата на чл.637 ТЗ. В касационната жалба поставя и въпроса за необходимостта при предявен иск за предаване владението на ж.п. релси и стрелки да се съобрази функционалната им предназначеност като част от железопътната инфраструктура. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК представителят на ответника по касационна жалба [фирма]-гр.В. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване,като съображенията за това са следните: В обжалваното решение е прието,че от събраните по делото писмени доказателства и назначените експертизи се установява по убедителен начин, че процесните ж.п. релси и стрелки към тях са били собственост само и единствено на праводателя на [фирма], а именно на [фирма]-гр.Д. и то е упражнявало владението върху тях от момента на създаването си с ПМС №176/1991г. Прието е, че идентичността на релсовия път и стрелките е потвърдена от съдебно-икономическите и съдебно-техническите експертизи, които са анализирали периоди и преди образуването на [фирма]-гр.Д. още от момента на изграждането на релсовия път, като [фирма] с валиден договор за продажба е продал на [фирма] процесните релси и стрелки и този договор е породил транслативния си ефект. Изложени са съображения, че упражняваната от [фирма] фактическа власт върху процесните релси и стрелки не съдържа признаци на владението по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС, тъй като негови надлежни представители по несъмнен начин за изразили писмено волята, че упражняват само държане върху тях. Относно иска по чл.59 ЗЗД е прието, че уважаването му е в зависимост от уважаването на иска по чл.108 ЗС и от тази гледна точка се дължи обезщетение в размер на посочените в изслушаната експертиза минимални цени за ползването. С оглед на поставения от касатора въпрос за необходимостта при предявен иск за предаване владението на ж.п. релси и стрелки да се съобрази функционалната им предназначеност като част от железопътната инфраструктура настоящият състав приема, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК-този въпрос е от съществено значение за изхода на спора. Освен това предмет на ревандикация са специфични вещи, което налага необходимостта от тълкуване досежно предпоставките, при които този иск може да бъде уважен. Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по останалите, поставени от касатора въпроси като съображенията за това са следните: Предявеният иск има за предмет предаване владението на движими вещи, в който случай, вкл. и в хипотеза, при която ревандикационният иск е предявен при условията на обективно съединяване с иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване, разпоредбата на чл.637 ТЗ не намира приложение. Не са налице предпоставките за спиране на производството, вкл. и пред настоящата инстанция. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса дали внасянето на имоти, собственост на държавно дружество, в патримониума на други дъщерни новообразувани държавни дружества в резултат на преобразуването на първото, води ли след себе си транслативния вещноправен ефект на пълно изгубване на собствеността върху предоставените им имоти, от активите на преобразуваното дружество и какъв е цялостният вещноправен ефект върху активите, записани в встъпителния баланс на новообразуваните дъщерни дружества. По така поставения въпрос съдилищата многократно са се произнасяли като трайна е практиката изводите за принадлежността на правото на собственост да се основават на записванията в баланса на дружествата към момента на образуването им с оглед изразената в акта по създаването им воля, както е прието и в обжалваното решение. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса осъществен ли е фактическият състав на чл.17а ЗППДОбП и новообразуваното еднолично търговско дружество с държавно имущество придобило ли е правото на собственост върху отдадени му за стопанисване и управление активи, след като в производството по чл.108 ЗС се установява, че в встъпителния му баланс са включени родовоопределени вещи /ж.п. релси, коловози и стрелки/ без същите да са конкретно индивидуализирани по местоположение, граници и количествено съответствие и номерация. Така поставеният въпрос касае начина на придобиване на права върху родовоопределени вещи при преобразуване на дружества с държавно имущество въз основа на извършени в счетоводния баланс записвания и установяването на идентичността с процесните посредством експертизи, по които въпроси съдилищата се произнасят с оглед конкретните данни по делото. Поради това въпросът не може да се възприеме като имащ общо значение за точното прилагане на закона. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение